От автора на "Мръсна хаванска трилогия" – "Тропическо животно"

"Тропическо животно" е третата книга на Педро Хуан Гутиерес, която излиза на български език, след "Мръсна хаванска трилогия" (2007, превод Еми Барух и Елианна Лилова) и "Кралят на Хавана" (2008, превод Еми Барух).

Трите книги са част от цикъла "Сентро Хавана", в който влизат още "Ненаситният човек-паяк" и "Месо от куче".

За книгата:
Кубинският поет и писател Педро Хуан Гутиерес ("Мръсна хаванска трилогия“, 2002) изпробва перото си в нова, с тропически привкус версия на стария роман за човека-пенис. Получил на младини прозвището "мъжът със златния член“, на 50 години той все още не се отказва от него. Само в първите няколко страници той прави телефонен секс с шведката Агнета, която прелъстява с голи снимки; изнася поучителна лекция за политическата полза от секса с чернокожи жени; разсеяно гъделичка „малоумната“ съседка от долния етаж в асансьора („тя говори много малко, но пъшка добре“) и сънува как възбужда мъжка маймуна.

На сцената се появява и Глория, 29-годишна мулатка от Хавана, която или моли татенцето да я набие, или да й направи дете докато му купува ром и екскурзии по плажа със спечеленото от платежоспособните клиенти. Педро Хуан е сигурен, че тя ще бъде героинята на втория му роман и може би бъдещата му съпруга. Но когато шведката му предлага измислена академична стипендия ведно със собствената си топла компания, Глория, като една истинска професионалистка, разбира ситуацията. Така Педро Хуан пренася веселите си креватни лудории на международно ниво, ръсейки установени с труд истини, като например за разликите в миризмата на междукрачието на различните раси; за еротичната необходимост от потта и космите под мишниците или защо жените предпочитат мъже, които ги бият, а интелектуалците не струват в леглото. Но го очаква разочарование – въпреки големите си скандинавски гърди, шведката не участва с желание в креватните игри, храни се редовно (предимно с хляб и сьомга), пие чай вместо ром и дори иска топло мляко след цяла нощ обикаляне по клубовете. Тя от своя страна се погнусява, когато Педро Хуан й описва чифтосването с домашни животни и лесбийки (които обичат содомията). Удивен, че тъпата студена шведка просто не го разбира, той я зарязва за да се сгуши в топлите прегръдки на Глория, която спокойно оправя цяла стая моряци, връщайки се с достатъчно пари за цял месец. Дали е време Педро Хуан да се спре? Може би, скъпи мои, може би. Това е един бурен опит да извърви пътя, който много, много мъже вече са минали.

За автора:
Педро Хуан Гутиерес е роден през 1950 г. в Матансас. Започва работа единайсетгодишен като продавач на вестници и сладолед. Работил е като инструктор по плуване и кану-каяк, селскостопански работник, строителен техник, дизайнер, радио-водещ и журналист. Той е художник, скулптор и автор на няколко поетични книги. Живее в Хавана, където се издържа от писане и рисуване. Романът му „Мръсна хаванска трилогия“ (1998) е световен бестселър, преведен е на петнайсет езика.

Педро Хуан Гутиерес е забранен за четене в Куба, но продължава да живее там. Придобил е световна известност с „Мръсна хаванска трилогия“ (Trilogia sucia de La Habana, 1998) и поредицата Centro Habana, в която влизат El Rey de La Habana, Animal tropical, El insaciable hombre araсa и Carne de perro.

Наричан майстор на "мръсния реализъм" заради директния си и провокиращ стил, Гутиерес прави истинска дисекция на живота в тъмните улички на Хавана от полу-автобиографичната гледна точка на загубил всякакви илюзии журналист в съвременна Куба. Разказвачът на Гутиерес е скептичен интелектуалец с грубо, сардонично чувство за хумор и болезнена откровеност, а литературният му герой търси спасение от бедността чрез секс, ром и писане.

Историите на Гутиерес са горчиви, трагикомични разкази за стремежа на кубинците към пари, удоволствия и щастие в борбата с отчайващото ежедневие и трудностите в постигането на себереализация и удовлетворение в едно нефункциониращо и бедно общество, подчинено на деспотично правителство.

Въпреки мрачните картини на живота в Куба, у Гутиерес надделява любовта към кубинската култура, музика, изобретателност и joie de vivre (радост от живота) като контрапункт на скучното, банално и сигурно съществувание на хората, страхуващи се от риска на себеосъществяването.

Издава: ИК Жанет 45