Откъс от "Стъпка по стъпка" – биография на Клаус Йоханис

"Управление с любов" – откъс от  "Стъпка по стъпка" – автобиографията на румънския президент Клаус Йоханис.

Мястото, където живеете, може да е плод на случайност, резултат от ограничения или съзнателен избор, често щаст¬лив. Имах късмета да си избера това място и да се реализирам в града, в който съм роден. Избрах Сибиу, избрах тази об¬щина и имах изключителната привилегия да я променя. Така, както Сибиу ме вдъхнови да го направя. Всеки път, когато из¬граждах нещо за обществото, за хората, откривах желание за промяна, интерес към добро развитие и отношение към цен¬ностите. През цялото време бях част от всички тези процеси. И докато първите два етапа от професионалния ми живот бяха сравнително предвидими, историята, която продължи 14 годи¬ни в кметството на града, започна неочаквано. След няколко дни щях да навърша 41, когато на 18 юни 2000 година полу¬чих първия си мандат като кмет на Сибиу. Бях женен от 11 години, преподавах физика от 14 и в момента, в който реших да се кандидатирам, бях главен училищен инспектор на окръг Сибиу. Вече бях член на Демократичния форум на германците в Румъния от групата на сашкото малцинство, което представ¬лява около 1% от населението на Сибиу. Нито аз, нито някой друг смяташе, че имам шанс. Спечелих изборите със 70% от гласовете. Представете си групата, която се намира в ръко-водството на Демократичния форум на германците, „непрофе¬сионалисти“ сред политици, които на местните избори искат да получат две или три места на общински съветници. Срещ¬нахме се, изготвихме изборна стратегия и в хода на дискусии¬те се зароди идеята да имаме и кандидат за кмет. Кандидатура¬та би създала по-добра видимост за ДФГР. Не предполагахме, че мога да спечеля. Просто искахме да привлечем внимание¬то върху Форума и неговата дейност. По онова време бях не просто учител, а главен инспектор в Окръжния инспекторат на Сибиу, вече бях публична личност, единствената публична личност от ръководството – подробност, заради която коле¬гите ме помолиха да приема тази кандидатура. Спомням си, че съпругата ми беше много учудена от предложението, но се съгласихме да опитам. Фактът, че бях избран, изненада целия свят, включително и мен. Нито едно проучване не ми даваше шанс за кметския пост.

Мисля, че когато ме избраха за първи път, жителите на Си¬биу гласуваха за мен не само заради добрата ми репутация, но и водени от желанието за промяна. По времето, когато работех като инспектор, вече бях известен, но предимно в сферата на образованието. Бях ценен и като учител, и като инспектор, но тази оценка не достигаше някакви необичайни размери. В ли¬чен план особено важно беше, че съм женен за румънка. Този факт за пореден път показа, че считам Румъния за свой дом и съм част от този народ и от това общество.
Когато станах кмет, бях аутсайдер. Казваха ми, че ще издържа само няколко месеца, преди да стана корумпиран, да се при¬съединя към някоя политическа партия и да се откажа от кмет¬ството. Не станах корумпиран, в политическа партия не влязох преди 2013 година и нямаше причина да си тръгна от общината. Мисля, че успях да стана добър кмет, защото имах реална пре¬ценка за нещата и знаех как да организирам работата.

В началото се чувствах странно. Имах усещането, че съм в друга реалност, не тази, която очаквах. По време на първия си мандат като кмет работех в Общинския съвет с мнозинство, съставено от Партията на социалната демокрация в Румъния. Не беше лесно. Средата беше враждебна. Беше най-трудният период от професионалния ми живот. Продължих така, както смятах за правилно, и през 2004 бях преизбран за кмет с 88,7% от гласовете, този път редом с мнозинство съветници от Демо¬кратическия форум на германците в Румъния. Оттогава, вече 14 години, офисът на общината на големия площад е любимото ми място в Сибиу след моя дом.

Като се има предвид, че в Сибиу живеят малко над 1500 етнически германци, гласуваното доверие и преизбирането ми за кмет заедно с няколкото общински съветници от ДФГР ме накараха да стигна до заключението, че румънците, унгарците, ромите и евреите бяха онези, които дадоха своя положителен вот за представител на друга етническа група, факт, който по¬казва колко е отворено това общество. Убеден съм, че гражда¬ните на Румъния споделят същата отвореност и толерантност.