Откъс от "Престъпление и наказание"

"Престъпление и наказание", преразказана от Аврам Йехошуа (Цена: 9 лв.я Превод от италиански Росица Николова, стр. 80). Повече за книгата прочетете тук.

Това е една зловеща и тъжна история, но която накрая дава и надежда. Написана е от гениалния руски писател Фьодор Достоевски и в нея се разказва за едно чудовищно престъпление, извършено от даровит младеж. Първоначално младежът отказва да признае злодеянието си, оправдава го. Но постепенно, с голямо страдание, осъзнава колко ужасно е извършеното престъпление и въпреки че никой няма конкретни доказателства срещу него, той се предава на полицията, за да получи наказанието, което заслужава.

 

Преди повече от сто и петдесет години в руския град Санкт Петербург живеел Родион Разколников – един красив, умен и брилянтен, но за съжаление изпаднал в бедност студент. Обитавал под наем една малка, много тясна, като ковчег, стаичка, носел изхабени и целите в кръпки дрехи и от време на време с големи мъки събирал по някоя стотинка, за да преживява.

Тъй като бил много честолюбив, нищетата му го правела тъжен и депресиран и колкото потъжен и депресиран бил, толкова повече положението се влошавало. Престанал да посещава университета, да дава частни уроци, за да изкарва прехраната си, да се вижда с приятели; и тъй като не бил плащал наема от много месеци, се страхувал дори да излезе от дупката си, за да не срещне хазяйката.

Майка му и красивата му сестра Дуня живеели в бедност в един далечен град. За да се издържа, Дуня била приела да работи при някаква изтънчена госпожа като камериерка и бавачка. За съжаление обаче не могла да се задържи дълго, тъй като съпругът на госпожата, някакъв си развратник на име Свидригайлов, непрекъснато флиртувал с нея, опитвал се да я подведе да предаде доверието на господарката на дома и да стане негова любовница.

За да се издържа и да утолява глада си, Разколников залагал малкото вещи, останали от наследството на неговия баща – златен часовник, медальон, сребърна верижка и други подобни дребни предмети.

Носел ги в дома на някаква възрастна жена – стисната и зла лихварка, на която бедните предавали ценните си вещи в замяна на някоя и друга рубла. Ако след известно време не върнели заема, алчната и злонравна старица продавала вещите и задържала печалбата за себе си.

В жилището на тази вещица живеела и доведената ѝ сестра Лизавета, която старицата не обичала и понякога я биела. Лизавета била малко странна и простодушна девойка. За разлика от сестра си, тя била вежлива и хората я обичали. Тъй като старата била голяма скъперница и с мъка ѝ отпускала по малко пари, Лизавета припечелвала допълнително, като кърпела дрехите на съседи и познати.

Освен това било всеизвестно, че старицата вече била написала завещание, в което оставяла всичко на Църквата, а на по-малката си сестра – нищо.

Разколников, подобно на много други хора, мразел и презирал старицата. Наричал я „въшка кръвопийца“ и когато ходел в жилището ѝ, на четвъртия етаж в една стара къща, недалеч от дома му, бил връхлитан от мрачни и недобросърдечни мисли. Смятал тази отвратителна бабичка за скъперница, която причинявала на хората единствено зло, и от сърце се молел тя да умре.

Мисълта за смъртта на старицата го занимавала много. Фантазирал си, че някой ден някой ще я убие и ще я ограби и че може би този някой ще е самият той. Макар мисълта за това да го плашела и ужасявала, започнал да се уверява, че има право да го стори. Големите богатства на старицата, на които даже и сестра ѝ нямало да се наслаждава, щели да бъдат от голяма полза за един даровит и с добри перспективи младеж като него, да му дадат възможност да помогне на другите, най-вече на майка си и на сестра си.

Знаел, че с тези пари може да довърши обучението си и да направи добро на този свят. Така че според неговата представа убийството на старата можело да бъде благодат за много хора.

Докато му се въртели тези мисли, Разколников получил писмо от майка си, която му казвала, че сестра му Дуня напуснала работата си, за да се избави от тормоза на господаря си и е решила да се омъжи за невзрачен и стиснат човек, когото не обича. Така че съпружеският живот, който се очертава пред нея, не е особено приятен и със сигурност нещастен. Разколников осъзнал, че обичната му Дуня е на път да се омъжи за този човек, за да помогне на него – брат ѝ, да завърши обучението си. Тогава решава да не ѝ позволява да се самопожертва и мисълта да убие старата лихварка, за да спаси себе си и семейството си, става все по-натрапчива.

И става още по-обсебваща, когато в някаква гостилница Разколников чува случайно разговора между двама младежи, седнали на съседна маса.

Младежите говорят за старата лихварка, разказват колко е злонравна и жестока, как тормози сестра си Лизавета и колко е жалко, че на света съществува подобно същество. И ето че когато излиза на улицата, Разколников се натъква именно на Лизавета, улисана в разговор с някакъв господин. Мъжът я кани да отиде в дома му на следващия ден в седем часа вечерта, за да закърпи няколко ризи и Разколников разбира, че на следващия ден по същото време старицата ще бъде сама. Възможността да я убие става реална!

Докато все още се шляе из града, Разколников се заговаря с някакъв пиян чиновник на име Мармеладов, който му разказва как порокът с пиенето е съсипал семейството му, докарал го до просешка тояга и принудил дъщеря му Соня – деликатна и с благородна душа девойка, – да избере една, меко казано, непочтена професия, за да спаси любимите си хора от глад. Мармеладов се страхува да се прибере вкъщи, би предпочел да спи на улицата. Но Разколников, разчувстван, предлага да го изпрати и дори му дава последните си пари, получени от старата лихварка, за залога, който ѝ бил занесъл. Помислете само – този беден студент и бъдещ убиец е способен да постъпи великодушно към чуждата нищета!

Накрая, объркан и потиснат от всички тези събития, Разколников се връща в малката си и жалка дупка и решава да убие старицата.

 

Откъде идва тази история

 

Когато казах на съставителите на тази изключителна поредица от книги, че съм избрал да

разкажа на децата „Престъпление и наказание“ на Достоевски, те бяха много изненадани и дори малко уплашени. Всъщност, макар че е оценена от много хора като един от десетте най-добри романи в световната литература, „Престъпление и наказание“ е една комплексна книга, чийто главен герой – красив и интелигентен, но с угнетена душа студент, в началото на романа извършва убийство, за да защити правото си да бъде над закона.

Лично аз не смятам, че младежите в Англия, които четат адаптации на произведенията на Шекспир (също комплексни и изпълнени с насилие), са по-интелигентни и зрели от другите, които ще прочетат това мое „Престъпление и наказание“. В епоха, в която децата и юношите са изложени на насилие, фалшиво и реално, показвано по телевизията или в интернет, няма да им навреди, ако прочетат историята, която описва един бавен и дълбок процес на морално осъзнаване от страна на един интелигентен, но арогантен младеж, превърнал се във виновник за едно ужасно престъпление.

Фьодор Достоевски е роден в Русия през 1821 година и е починал през 1881-ва, на шейсетгодишна възраст. Публикувал романа си „Престъпление и наказание“ през 1866 година, малко след като излязъл от затворнически лагер в Сибир, където излежал петгодишна присъда, защото се противопоставил на господството на царя. Романът получил незабавно внимание в Русия и в целия свят и с течение на годините бил преведен на десетки езици и му били посветени многобройни коментари.

Когато прочетох моя преразказ „Престъпление и наказание“ на двете ми по-големи внучки – Тамар на десет години и Гая на осем, – те ме слушаха като наелектризирани. Тогава аз и съпругата ми осъзнахме, че историята нямаше да предизвика подобен интерес у децата без

дълбокото чувство на емпатия, събудена у тях от младия студент Разколников, който, след като осъзнава греха си, иска да понесе наказанието си и да изкупи вината си.

След „Престъпление и наказание“ Достоевски написал още романи, по-дълбоки и значими. Но днес все още, измежду всички създадени от него герои, Разколников е най-известният и обичан от читателите му.

 

Авторите на тази книга

 

Абрахам Б. Йехошуа е роден в Йерусалим през 1936 година и като дете е живял в обсадения град. Заобичал литературата от дете, когато неговият баща му четял „Сърце“ на де Амичис.

Днес е утвърден писател, който черпи вдъхновение и идеи от децата и внуците си, на които често чете книги на глас.

Соня Бугаева е родена тъкмо в Санкт Петербург през 1975 година. Учила е живопис в Художествената академия и след това е влязла като стажант в киностудио, за да се научи да прави анимационни филми. Днес живее в Хамбург.

През 2006 година е била финалист за Немската награда за детска литература.

Сподели в: