Откъс от „Попол Вух: древните истории на Киче“

Отткъс от „Попол Вух: древните истории на Киче“ –  една от малкото запазени книги на маите (ИК "Изток-Запад"). Повече за книгата прочетете тук. Повече за книгата прочетете тук.

Ще разкажем сега за изстрела с духателна тръба, който дадоха двете момчета срещу Уукуб-Какиш, и унищожаването на всеки един от възгорделите се.Уукуб-Какиш имаше едно голямо нансово дървоА, чийто плод беше храната на Уукуб-Какиш. Той отиваше всеки ден до нансовото дърво и се качваше на върха му. Хунахпу и Шбаланке бяха видели, че това е храната му. И след като се бяха спотаили да дебнат Уукуб-Какиш при дървото, скрити сред листата, дойде Уукуб-Какиш направо при своята нансова храна.

Начаса бе ранен от Хун-Хунахпу1 с изстрел на духателната тръба, който го улучи точно в челюстта, и надавайки викове, падна право на земята от върха на дървото.Хун-Хунахпу изтича бързо да го сграби, но Уукуб-Какиш изтръгна ръката на Хун-Хунахпу и като я дръпна, преви я от края до рамото. Така Уукуб-Какиш изтръгна (ръката) на Хун-Хунахпу. Наистина сториха добре момчетата, като не се оставиха да бъдат победени отначалото от Уукуб-Какиш.

Понесъл ръката на Хун-Хунахпу, Уукуб-Какиш си отиде у дома, където стигна, държейки се за челюстта си.
– Какво е станало с вас, господарю? – попита Чималмат, Уукуб-Какишовата жена.

– Какво ще е, освен че ония два бяса стреляха по мен с духателна тръба и ми изместиха челюстта? Затуй ми се клатят зъбите и ме болят много. Но донесох (неговата ръка) да я туря над огъня. Там да стои закачена и увиснала над огъня, защото сигурно ще дойдат да я търсят тия бесове. – Тъй говори Уукуб-Какиш, докато окачваше ръката на Хун-Хунахпу.

След като размишляваха, Хун-Хунахпу и Шбаланке отидоха да говорят с един старец, чиито коси бяха съвсем побелели, и с една старица, наистина много стара и смирена, и двамата превити вече като престарели хора. Старецът се наричаше Саки-Ним-Ак, а старицата – Саки-Нима-Циис . Момчетата казаха на старицата и на стареца:

– Придружете ни да отидем да донесем нашата ръка от Уукуб-Какишовата къща. Ние ще вървим отзад. „Тия, дето ни придружават, са нашите внуци, майка им и баща им вече са мъртви, затова те вървят подире ни навсякъде, където ни дават милостиня, понеже единственото, което умеем да вършим, е да вадим червея от кътниците.“ Тъй ще им кажете. По този начин Уукуб-Какиш ще погледне на нас като на момчета, а ние също ще бъдем там да ви съветваме – казаха двамата младежи.
– Добре – отвърнаха старците.

После тръгнаха на път за мястото, гдето се намираше Уукуб-Какиш, облегнат на своя престол. Старицата и старецът вървяха, следвани от двете момчета, които крачеха и играеха след тях. Така стигнаха до къщата на господаря, който викаше от болка в кътниците.
Щом Уукуб-Какиш видя стареца и старицата и придружаващите ги момчета, попита ги господарят:
– Откъде идвате, дядо и бабо?
– Търсим какво да ядем, уважаеми господарю – отвърнаха те.
– И каква е вашата храна? Не са ли ваши синове тия, дето ви придружават?
– О, не, господарю! Наши внуци са; ама ни е жал за тях и каквото ни дават за ядене, делим го с тях, господарю – отвърнаха старицата и старецът.
В това време господарят умираше от болка в кътниците и можеше да говори само с голямо усилие.
– Настойчиво ви моля да ме съжалите. Какво можете да правите? Какво знаете да лекувате? – ги попита господарят.
И старците отговориха:
– О, господарю, ние само вадим червея от кътниците, лекуваме очите и наместваме костите.
– Много добре. Излекувайте ми зъбите, че от тях страдам денем и нощем; заради тях и заради очите си нямам мира и не мога да спя. Всичко се дължи на два бяса, които ме удариха с топче и затуй не мога да ям. Така прочее смилете се над мен, стиснете ми зъбите с вашите ръце.

– Много добре, господарю. Червей ви кара да страдате. Стига само да извадим тия зъби и да ви сложим на тяхно място други.
– Не е хубаво да ми вадите зъбите, понеже само така съм господар и цялата ми украса са зъбите и очите ми.
– Ние ще ви сложим на тяхно място други, направени от смляна кост.

Но смляната кост беше само зърна от бяла царевица.
– Добре, извадете ги, елате да ми помогнете – отвърна.

Извадиха тогава Уукуб-Какишовите зъби, а на тяхно място туриха само зърна от бяла царевица и тия зърна блестяха в устата му. Мигом повехнаха чертите на лицето му и вече не изглеждаше господар. После му доизвадиха зъбите, които блестяха в неговата уста като бисери. И накрая излекуваха Уукуб-Какишовите очи, като му пръснаха зениците, и накрая му отнеха всичките негови богатства.

Ала нищо не усещаше вече. Само стоеше загледан втренчено, докато по съвет на Хунахпу и Шбаланке му доотнеха нещата, с които се гордееше.

Тъй умря Уукуб-Какиш. После Хунахпу си възвърна ръката. И умря също Чималмат, Уукуб-Какишовата жена.
Тъй се изгубиха Уукуб-Какишовите богатства. Лечителят заграби всички изумруди и скъпоценни камъни, които бяха неговата гордост тук на земята.

Старицата и старецът, които извършиха тия неща, бяха чудни същества. И след като бяха възвърнали ръката, сложиха я на мястото ѝ и пак добре си беше.

Само за да постигнат Уукуб-Какишовата смърт, поискаха да постъпят така, защото им се видя лошо, че се възгордяваше.
И незабавно си отидоха двете момчета, след като бяха изпълнили тъй заповедта на Сърцето на небето.