Откъс от "Обещавам ти провал" от Педру Шагаш Фрейташ

Португалският писател Педру Шагаш Фрейташ  стъпва в България с прекрасния си роман "Обещавам ти роман" (издателство "Софтпрес"), спечелил вече славата като бестселър в Португалия и Италия. Повече за книгата вижте тук.

* * *
Започнах да те обичам в деня, в който те изоставих.
Бяха неговите думи, когато десет години по-късно я срещна по чиста случайност в кафенето. Тя се усмихна, каза му „здравей, обичам те“, но устните произнесоха само „здравей, как си?“. Прекараха часове в разговори, докато той, в тези работи винаги той надвиваше срама си, колкото и да се сра- муваше от онова, което беше сторил (как можах да те оставя? как можах да бъда такъв глупак и да не разбера, че ти си била всичко, което съм искал?), ѝ каза с цялата спонтанност на све- та, че иска да спи с нея.Тя първо си помисли да му зашлеви шамар, а после да го обича целия следобед и цялата нощ, след това си помисли да избяга оттам, а после да го обича целия следобед и цялата нощ, а накрая реши да не казва нищо и по- лека, прикривайки сълзите в очите си, го изостави по същия начин, по който той я беше изоставил десетилетие по-рано. Не беше нито отмъщение, нито наказание – просто си даде смет- ка, че e толкова объркана от всичко, което изпитва, че трябва- ше да се отдалечи от онова място, за да се приближи до самата себе си. Помисли си, че навярно точно това му се беше случило в онзи толкова далечен ден, в който я остави да лежи сама на пода, раздирана от болка, и повече не се върна.
Измежду всичко, което обичам, ти разпалваш страстта ми най-силно.
Бяха нейните думи няколко минути по-късно, когато той на инат я последва по улицата в онзи час пик. Стояха лице в лице, хората минаваха, без да подозират, че там се решава бъдещето на света. Той каза: „ожених се за друга, за да мога да те обичам на спокойствие“. Тя каза: „омъжих се за друг, за да има шум, който да накара гласа ти в мен да замлъкне“.
Всъщност нито единият, нито другият казаха нещо подобно, защото нито единият, нито другият бяха поети. Но думите на единия („обичам те до полуда“) и думите на другия („обичам те до полуда“) означаваха тъкмо това. А в мига на прегръдката им улицата застина. И хората не възприеха тази прегръдка като предателство от страна на двама женени. Всички още на мига разбраха, че единственото предателство ще е да не прегърнат порива за прегръдка, колкото и документи да съществуват в подкрепа на противното. Никога не сключиха брак, нито се разведоха. Не искаха да губят време с безсмислени хартийки. Единственото, което подписваха, и го правеха всеки ден, бяха поемите, които с религиозна отдаденост оставяха един на друг в най-отдалечените и тайни кътчета в дома си. Не бяха велики творения и завършваха винаги по един и същи начин:
„обичам те“. Така и не получиха похвала от литературната критика, което предизвикваше у тях особено раздразнение. Години по-късно разбраха, че цялото общество ги е отхвърлило. Наричаха ги бегълците, с което бяха напълно съгласни. И двамата знаеха, че бягството им е продължило десет години. А това е прекалено дълго.
Да, искам.
Бяха неговите думи, когато в гражданското, както подобава, тя го попита иска ли никога да не става неин съпруг.
 
Някога бях почти милионер, знаеш ли?, имах баба ти,
най-красивата жена на света, без ни най-малко съмнение, казвал ли съм ти вече, че Бог я отведе просто от ревност?,
домът ни, целият живот беше пред нас, имахме толкова много мечти,
вярвах, че някой ден ще стъпя на Луната, представи си, и почти успях, ако искаш да знаеш, но тази история ще ти я раз- кажа утре, не днес,
работех в данъчната служба и хората ме търсеха, звъняха у дома с молба да им донеса формуляра за годишния данък, еди-кой си документ от еди кога си, понякога им го носех, друг път не, никога не съм бил човек на риска,
освен зад волана, признавам си, че понякога вдигах 120 в правия участък до бензиностанцията, ама не казвай на баща си, защото много му опявах да кара бавно, това ще бъде наша- та тайна, става ли?, хайде закълни се с мен, давай,
после се роди Афонсу, красиво момченце, моето момче, когато го взех на ръце, повярвах във вечния живот, представи си, помислих си, че подобно нещо не би могло да свърши и навярно все още не е свършило, само нещата наоколо са се променили,
за петдесет години работа нито веднъж не съм закъснявал, винаги пристигах първи и си тръгвах последен, ако с днешните възможности на информатиката успееш да проучиш въпроса, ще видиш, че съм отсъствал два пъти за петдесет години, веднъж заради пътно произшествие,  нищо особено,
просто леко чукване, и още веднъж, защото забравих за смяната на времето и после ме беше срам да се появя закъснял,
къде се е дянал срамът в наши дни?, спечелили сме толкова много – мобилни телефони, интернет, а сме изгубили срама си, кой е печелившият в такъв случай?,
баща ми умря,
смъртта прониква в очите ни като невидим прах, вече разбираш подобни неща, нали, човек си има някого, а после го няма, драмата на живота е наличието на множество животи, които са се установили  в нашия, представляваме  сбор от различни парчета и да изгубиш някого е равностойно на ампутация, представяш ли си изведнъж да останеш без ръка, например?, боли повече, отколкото изведнъж да останеш без шоколад, само за сравнение,
но дори и тогава не пропуснах работен ден, погребах баща си и се върнах в данъчното, вярвах в богатството да служиш, в ерудицията, бях примерен професионалист, примерен глава на семейство,
когато се роди баща ти, се почувствах като цар, а не трябва ли така да се чувстват всички бащи?,
и този дом се изпълни с живот, глъчка, аромати,
баба ти беше най-добрата готвачка на света, без ни най- малко съмнение, казвал ли съм ти вече, че съм убеден, че Бог я отведе само за да си похапва добре?,
виждаш ли онзи бюфет там до теб?, купих го изненадва- що, тъкмо бях получил бонуса за отпуска и ми се прииска да бъда щастлив,
и все още искам, знаеш ли?, най-лошото е, че никога не преставаме да искаме да бъдем щастливи, а ни липсва все повече  и повече,  но за тъжни  работи  няма да говоря,  стига ни тъжното изражение на твоята учителка, дявол да я вземе тази жена, която никога не се смее, нали?, гледай да не се из- пуснеш за това пред баща си, става ли?, сега, според днешната педагогика не могат да се приказват подобни неща, знаят ли те какво означава да възпиташ дете?,
баща ти го учех аз и я гледай какъв мъж излезе, педагогиката са врели-некипели, важна е обичта, а аз те обичам много, мой малък Диогу, хайде, хапни още една лъжичка и ще продължа да ти разказвам, става ли?,
и така донесох бюфета и цялата къща се изпълни и се ощастливи заедно с мен, Афонсу и баща ти ми помогнаха да го сглобя, прекарахме три прекрасни часа заедно,
животът в крайна сметка може да са само тези три прекрасни часа, възползвай се от тях винаги когато можеш, обещаваш ли?,
с всичко това исках само да ти кажа, че някога бях почти милионер, стига ни пълният дом, за да не ни липсва нищо, да си милионер е точно това,
милионер е този, който има всичко, което иска, нали?,
и аз го имах, когато затворя очи, все още го имам, но понякога наистина се налага да ги отворим, както сега,
работата ми, жена ми,
най-добрата съпруга на света, без ни най-малко съмнение, казвал ли съм ти вече, че съм убеден, че Бог я отведе само за да има за кого да се ожени?,
баща ти дойде точно сега, когато щях да ти разкажа как- во стана след като бях почти милионер, тръгваш си вече, има някакво събрание и той трябва да върви, аз разбирам, но ми е тъжно, не му казвай, има събрание в седем и преди това по пътя ще те остави при някакъв приятел,
никога при никого не съм го оставял, толкова пъти съм го водил с мен в данъчното и той го обожаваше, ровичкаше нещо по компютрите, питаше ме какво представляват парите и за какво служат, между нас да си остане, но ми се иска сега да изпитваше същото съмнение, тогава може би щеше да оста- не повече време с нас тук, аз, ти и той на тази маса, камината гори, щеше да е хубаво да го поразпитам как върви животът, как я кара, какво изпитва, за какво мечтае,
изобщо  не  съм  наясно  какво  иска  баща  ти,  подозирам дори,  че  изобщо  не  съм  наясно  какво  точно  представлява баща ти, минаха толкова години, откакто за последно съм му казвал, че го обичам,
обичам те, синко, обичаш ли ме и ти?,
той вече си тръгна и ти също, цялата къща е потънала в тишина, а бюфетът – в прах, дори и на него му е мъчно за теб, принцесо моя, кралице моя, къде сгрешихме, че я докарахме дотук?, ти си мъртва, а аз – самотен, кой от нас двамата в край- на сметка умря преди другия?,
карам я някак си, малкият Диогу понякога идва тук, видя ли го сега, когато си тръгна?, вече е истински мъж, нали?, малката Карла не е идвала от седмици, вече е в трети клас, представи си само, но все няма време, обясняват ми и аз им вярвам, трябва да вярвам, за да мога да продължа, ти знаеш как е,
ти беше най-добрият човек на света, без ни най-малко съмнение, казвал ли съм ти вече, че съм убеден, че Бог те отведе само за да бъде по-добро същество?,
някога бях почти милионер, а времето малко по малко ми отне всичко, първо теб,
обичам те, господарко моя, обичаш ли ме и ти?,
после ми отне и децата, или поне времето, което прекарвах с тях, после ме пенсионираха и убиха нещо в мен, а сега пък, представи си, ми орязаха пенсията, не знам дали ще мога да си платя лекарствата,
ти така и не остаря, какъв късмет само, сега знам, че животът не се измерва в дни, животът се измерва в аптеки,
имаме си правителство, което иска да намали дефицита, нямаш  ни  най-малка  представа  какво  е  това,  аз  също,
най-просто казано се свежда до това да се вземе от бедните
и да се даде на богатите, но това го казвам аз, който нищо не  разбирам  и съм просто бунтар, непокорните  няма как да се променят, нали?,
и така, за да намалят въпросния дефицит, малко по малко ми отнемат онова, което ми беше останало, не искам да моля Афонсу, нито Карлуш за пари, опазил ме Бог, имам си достойн- ство, ще се оправям както мога, ако няма за пържола, ще ям супа, както чух да казва някаква жена по телевизията онзи ден, аз дори не съм много по пържолите, само ако са от твоите, разбира се,
някога бях почти милионер, а сега съм почти мъртъв, много ми е болно, но се търпи,
плашат ме най-вече тайните в мрака, затова излизам и се впускам в безкрайността на тишината,
на улицата е достатъчно  шумно, за да си поплаче човек без никой да разбере, идваш ли с мен?,
ти си най-добрата компания на света, без ни най-малко съмнение, казвал ли съм ти вече, че съм убеден, че Бог те отведе само за да има с кого да се разхожда?