Откъс от "Мактуб. Стихотворения за съдбата"

Откъс от първата стихосбирка на актрисата Елен Колева "Мактуб. Стихотворения за съдбата" (издателство "Сиела"). Илюстрациите в книгата са на Калин Терзийски.

Уморих се от невъзможност!

Няма да натрапвам свойте чувства!
Ако някой има сили да ме обича,
да ме извади от мътните води на тъгата, добре!
Ако ли не – ще продължа смирено!
Ще ставам сутрин, ще ходя, ще изпълнявам човешките си прости задължения…
Притихвайки във себе си, мечтаейки любовна песен! Ще гледам влюбените млади и ще си спомням за силата си някога, без страх и без умора!
А имах много и още имам, но умората ме завладява, след всяко следващо разминаване по пътя!
Учители, уроци, карма!
Аз искам само среща на душата, сливане със нея, искам само общо място и предопределеност…
…сега съм ничия!
Фрагментите от мен са разпилени!
Прости ми, Господи, че моето сърце отслабва, а то от тебе иска просто да обича!

* * *

Вече умея

… На мен не ми е тъжно.
Много повече от тъжно ми е.
Просто понякога пропадам.
Заради липсата на стабилност, заради самотата, заради болката.
Засилена чувствителност към живота. Това е!
Но се оправям след време.
Качвам се на покрива и гледам града, небето: мечтая.
Краката ми висят и тръпката в корема е голяма.
Затварям очи и
политам към живота и хората.
Летя и се питам: дали, ако докосна земята, ще мога да се отлепя и след това да продължа.
Събуждам се от свистенето на вятъра, все още стояща на ръба, все още високо.