Откъс от "Дао на водата“ от Алън Уотс

Откъс от „Дао на водата“, Алън Уотс на Издателство "Изток-Запад". Повече за книгата прочетете тук.

*  *  *

Дао
„Дао е това, от което не можеш да се отклониш; онова, от което можеш да се отклониш, не е Дао.“1 Тази максима от Джунюн, или „Учението за неизменната среда“2, подсказва, че Дао няма аналог в западните представи за Бог, дори в идеята за някакъв божествен или естествен закон, който може да бъде спазван, но и отхвърлян. Казаното е трудно приемливо, защото и Лаодзъ, и Джуандзъ са единодушни за това, че действията, извършвани по принуда (или задължение), не се съгласуват с Дао. Парадоксът ще бъде разрешен след столетия в един диалог между чан наставниците Нанцюан и Джаоджоу, включен в Умънгуан:

Джаоджоу попитал: „Що е Дао?“
Наставникът [Нанцюан] отговорил така: „Твоето всекидневно съзнание е Дао.“
„А може ли да се съгласуваш с него?“
„Стремиш ли се към съгласуваност, ти неизбежно ще се отклониш.“
„Но ако не се стремиш, как ще опознаеш Дао?“
„Дао – отвърнал наставникът – не е нито познаваемо, нито непознаваемо. Познанието е мнимо разбиране, незнанието – сляпо невежество. Ако наистина разбираш Дао, без никакви съмнения, то е като чисто небе. Кое му е „правилното“ и кое – „погрешното“?!3

С други думи, хората се опитват да форсират нещата само когато не осъзнават, че това е невъзможно – няма как да се отклониш от „водния път“ на Природата. Да, можеш да си представиш, че си извън Дао и в този смисъл имаш избор – да го следваш или да не го следваш. Но и тази представа ще е част от общия поток, тъй като няма друг път, освен Пътя. Искаме или не искаме, Пътят – това сме ние, така че няма къде другаде да Го търсим. От чисто логическа гледна точка горното не означава нищо и не дава никакви указания. Дао е просто едно име за случващото се, каквото и да е то, а Лаодзъ би пояснил: „всичко, което се случва от само себе си (дзъжан 自然).“
Затова и Даодъдзин започва с едно загадъчно изречение, обикновено превеждано така: „Дао, за което може да се говори, не е вечното Дао“ (вж. и калиграфията на с. 146с). Тази трактовка обаче подминава факта, че йероглифът, превеждан като „да се говори“, е същият, с който се означава „Дао“. Самата дума [освен „път“] означава и „казвам, говоря“, но не е ясно дали е била използвана в този смисъл и през ІІІ в.пр.Хр. Така че горното би могло да се преведе и така: „Дао, което може да бъде Дао, не е вечното (неизменно) Дао.“ Което пък обяснява и наличието на многобройни други варианти:
Дао, за което може да се говори, не е абсолютното Дао (Лин Ютан).
Пътят, за който може да се говори, не е онзи Път, от който не можеш да се отклониш (Артър Уейли).
Дао, което може да се обсъжда, не е истинското Дао (Олд).
Пътят, който наистина може да бъде смятан за Път, е нещо различно от постоянен път (Дайвендак).4
Дао, определимо като Дао (т.е. „даоизирано“), не е неизменното Дао (Фън Йоулан – в превода на Дърк Бод).

Ето и три мои вариации:
Проследимият поток не е вечният Поток.
Предначертаният курс не е надежден курс.
Пресилената Сила не е истинска Сила.
В една по-ранна форма йероглифът за дао e представлявал глава, заобиколена от знаци за „придвижване“, т.е. човек на кръстопът 道. По-късно графичната съставка, изразяваща „придвижване“, се развива в самостоятелен знак – дзоу 辵, „пристъпвам“ , за разлика от син 行, „крача, марширувам“5. Можем да опишем това пристъпване и като „придвижване с кратки спирания“ (Wieger [1], p. 789), а защо не и като „ритмично движение“, в което крачката отговаря на ян, а паузата – на ин. В класическата идеограма за дао придвижването (дзоу) е комбинирано с глава (шоу 首), от което Вигер (ibid., p. 326) си прави извода, че основното ѝ значение е целеустремено напредване („давай, продължавай в същия дух“)6. Можем да го приемем и като интелигентния, одухотворен ритъм, с който пулсира всемирът. В различните преводи се появява като Път, Разум, Провидение, Логос и дори Бог, както е при Джеймс Уеър (Ware [1]), но той самият пояснява в предговора, че поставя знак за равенство между „Бог“ и „Живот“, така че понятието трябва да се разбира в най-широк смисъл.
Нека е ясно от самото начало, че Дао не бива да се схваща като „Бог“ в смисъла на властелин, монарх, командир, архитект и създател на всемира. Образът на някакъв военно-политически главатар (или външен творец на Вселената) е несъвместим със самата идея за Дао.