"Онова нещо" от Христо Бойчев в Сатиричен театър „Алеко Константинов”

Сатиричен театър „Алеко Константинов”
Сцена „Щастливеца”

Онова нещо
от Христо Бойчев

Постановка – Йонко Цонев, Светослав Пеев
Сценография – Николай Николов
Композитор – Юри Ступел

Участват:
Динко – Петко Каменов
Верка – Мира Върбанова
Филип – Ивайло Калоянчев
Пепа – Люба Пашова
Шейно – Васил Драганов
Продан – Светослав Пеев
Пощальон – Веселин Цанев
Полицай – Пламен Сираков

ПРЕМИЕРА – 14 ЮНИ 2013

Най-поставяният български драматург в чужбина за всички времена
Христо Бойчев е роден в с. Орловец, Великотърновско през 1950 г. Завършва машинно инженерство. До 1985 г. е технически директор и директор на фабрика в Полски Тръмбеш.
През 1984 г. профсъюзната организация към завода организира посещение на театър. Това е първото му посещение на театрална постановка. Гледа спектакъл по Йордан Радичков и решава да започне да пише пиеси. Записва и завършва специалността Театрознание във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”.
Първата му творба е „Онова нещо” (1984). Следват „Районна болница”, „Полковникът птица”, „Подземният” („Undergraund”), „Оркестър „Титаник” и други.
Христо Бойчев е един от най-играните драматурзи в Европа заедно с французойката Ясмина Реза и руснака Василий Сигарев. Пиесите му се играят в 45 страни на пет континента. В едно интервю в „Култура” от септември 2012 г. на въпроса „Колко постановки на твои пиеси има в чужбина?”, Бойчев отговаря: „Точния брой на постановките не го зная, но държавите са вече към 45. В някои от тях, като Нова Зеландия или Катар, имам само по една постановка, но има държави, например в постЮгославия, Турция и други, където всички театри са ме играли. В Полша почти във всички театри съм поставян. В Румъния две трети от театрите са ме играли. В Русия също имам много постановки. Така че, много са постановките по света. В България са ме играли 40 театъра. Това са 50-60 постановки.”
Той е: отличен като Световен победител на Световния конкурс за драма на Британски съвет (Лондон, 1997); лауреат на наградата Енрико Мария Салерно (Рим, 1999); патрон на Бонското биенале в Германия; патрон на Сараевския фестивал – МЕSS; член на «Петровската академия за наука и изкуство», основана от Петър I; почетен гражданин на Полски Тръмбеш.

За „Онова нещо”
Критиците твърдят, че това е абсурдна комедия, но това не е истина.
Това е една селска история.
Няколко съседи през цялото време преследват „онова нещо”, което всяка нощ ходи по тавана на къщата на главния герой. Какво е това неуловимо „нещо”?
Някои от вас ще се досетят какво е, без да са сигурни, а други ще са сигурни, без да се досещат. Какво да се прави, не всичко може да се разбере на този свят.
И може би така е по-добре.
Важното е майтап да става.
Христо Бойчев

Най-често задават въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш?" Нали знаеш верния отговор? Верният отговор е „Никога не съм мислил по този въпрос."

Ние не искаме да отговаряме на въпроси, а най-вероятно и не можем, или поне няма как да намерим универсален отговор, който да бъде валиден за всеки.
Ние не знаем, какво е „Онова нещо”, нито знаем как изглежда, нито разбираме защо съществува. Не бихме ви натрапили и нашата версия за неговия произход. Единствено знаем, че то съществува, че сме го усещали и че често не ни е оставяло да спим. Знаем, че „Онова нещо” има някаква роля в нашия живот, но не знаем каква… Усещаме неговото присъствие, но често не разбираме смисъла на срещите си с него, много пъти дори не сме сигурни, че сме се срещали, нямаме и представа дали е необходимо да го срещнем. Нито имаме отговор, нито имаме самочувствието да ви представим такъв… Но ако все пак след този спектакъл някой от вас си зададе въпроса „Какво е „Онова нещо” в моя живот?”, „Кое е това, което не ми дава да спя, което ме движи напред, което ме прави такъв, какъвто съм?”, то значи сме успели да ви разкажем тази история.
Йонко Цонев

Дали все пак „онова нещо” не е чудото на живота?!
А ние стоим край препускащата композиция от неповторими мигове, вдигаме и спускаме чупливи бариери пред времето и не знаем кои сме, защо сме, какво ни чака… Дори не съзнаваме колко сме объркани, обезверени и обезнадеждени и, въпреки всичко, щастливи, че ни има, че можем да се питаме едно или друго, че все още е живо чувството ни за общност… А и Главният Инженер ни е дал шанса да творим – дете да родим, парен или дизелов часовник да построим… И да се смеем насред тревогите си, насред несгодите си, да се усмихваме на себе си и на света около нас, защото искаме от него толкова малко…
Вдигни бариерите и продължи нататък по-усмихнат!
Ето към това с нежност ни призовава Христо Бойчев в „Онова нещо”.
Никола Вандов