Нова книга и ново издание на Георги Господинов

И всичко стана луна – нова книга с разкази

Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще?
Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след „И други истории”.
Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им.

Остро перо и нежен поглед – това са козовете на този млад 35-годишен български автор. С Георги Господинов се гмурвате в един въображаем свят, където всяка буква препраща към жена, всяка дума се люлее между тъгата и хумора. Чувствеността винаги е наблизо, а традициите се сблъскват със сегашното.
Le Nouvel Observateur, Paris


И други истории – ново издание с предговор от автора и ново оформление

Книгата „И други истории” излиза за пръв път през 2001 година. Преведена е на различни европейски езици, сред които френски, английски, немски, италиански, полски, чешки, сръбски и пр. През 2007 е в номинациите за най-престижната световна награда в жанра „Франк О Конър”. През 2012 полското издание номинирано за Наградата на Централна Европа „Ангелус”. Разкази като Осмата нощ, Божури и незабравки, Една втора история, Гаустин или човекът с многото имена, Сляпата Вайша, Белите гащи на историята, Муха в писоара и други отдавна са част от антологии на българския и европейския разказ. Художник на двете книги е Яна Левиева.

Никой не може да влезе два пъти в една и съща книга…
Гаустин „И други истории”

Георги Господинов е един от двама-тримата ни конвертируеми европейски автори. Разказите в сборника представляват сложна амалгама от ерудиция, прецизност и висш езиков пилотаж… След тази книга за разказвачите с амбиция в България остават два пътя – или да се пропият докрай, или така да си плюят на ръцете, че да замирише на изгоряло.
Деян Енев, в. “Сега”

Господинов открива магически загадъчното в най-незабележимото, сивото, скучното, което изобразява с опрощаваща или с жестока ирония…
Проф. Елка Константинова, в. “Литературен форум”

Истории, които приличат на деца от смесени бракове – с необичайно и запомнящо се лице.
Мирела Иванова, в. “Капитал”

Като прочетеш тези двайсет разказа от България, толкова живи и остроумни ти се иска да препуснеш с влак до тази страна, за която впрочем знаеш твърде малко. Истинска наслада!
Metro, Paris

Като Рабле, Господинов обича да смесва в своите разкази възвишеното с прозаичното, баналното с изключителното, шегата с ерудицията, Историята с всекидневието.
Page, Paris