Николета Руева: Нужно е хората да са близо до книгите

Николета Руева е част от екипа на "Читалнята" – модерна градска читалня и любимо място в Градската градина.
От 29 юли 2015 г. тя отвори врати на столичани и гости на града. Идеята зад проекта е центъра на София да разполага с удобно и уютно място за четене и обмяна на книги – "Читалнята" е публична и всеки е добре дошъл. Дарителската кампания е постоянна, за да се обновява и развива книжната колекция. Николета завършва "Книгоиздаване" в Софийския университет. Между 2009 и 2015 г. работи в издателство "Милениум". С нея разговаряме за изминалата година, любими заглавия и очакванията от новата 2017-та.

Какво се случи в читАлнЯта през 2016-а?
Случи се какво ли не! Увеличихме многократно хората с читателски карти, съответно и заглавията в каталога ни. Част от последните обаче получихме като дарение направо от издателствата, които много ни подкрепят. Пак те доведоха в павилиона и доста чуждоезични автори, които заснехме за рубриката "Писатели в читАлнЯта". Развихме канала си в youtube, което остава на дневен ред и през 2017 г. Самите ние дарихме над 3700 книги, за които нямахме място, на библиотеки, читалища и училища в страната. Целият август прекарахме в празненаства по случай първата си годишнина, а на 1 септември завършихме с голямо парти в Градската градина. Освен това екипът малко се промени, но настроението и желанието за работа останаха същите!

Нужно ли е книгите да са по-близо до хората? Как може това да се случи?
Нужно е хората да са близо до книгите. Защото книгите си ги има, пишат се, издават се, въртят се по книжарници и библиотеки, но нямат крака. Интересът към четенето се възпитават още в детските години, затова отговорността е преди всичко на семейството. Георги Господинов казва по темата, че децата трябва „да имат спомен, че са държали книга“. Хубаво е във всеки дом да има домашна библиотека – с класики, но и с нови издания. Да се използват библиотеките, вече има безброй възможности за четене. На български могат да се намерят чудесни неща!

Кои са любимите ти заглавия от 2016-а? Имаш ли си книжно откритие, което да те е изумило и очаровало?
Ох, трудна работа, не четох достатъчно за такъв отговор. Виското оцених „Приказки от тайните квартали“, която е нещо уникално не само за българския, но и за световния пазар. Идеята е, че илюстратор Шон Тан събира свои стари рисунки и по тях пише истории. Абсолютно разностилие, но му е простено заради крайния резултат – фантастичен сборник с разкази.
Интересна ми беше и „Нищо“ – новела, чиято основна тема са жестокостта и насилието между децата. Също – „Скръбта е твар перната“, в страхотния превод на Владимир Молев. А защо да не спомена и комиксите International Iron Man, в които голяма част от действието се развива в България. (ха-ха)

Какво още липсва в българското книгоиздаване?
Книгоиздаването дръпна страшно много и то само за няколко години. Но дръпна напред, на мен ми липсва да дръпне в дълочина. Да се правят книгите с още по-голямо внимание. Да се спазва хигиена на четенето. Има и образци в това отношение, разбира се, и то сред младите издателства. 

Пожеланието ти за читателите на Kafene.bg за 2017-а?
Да се гмурват безразсъдно в морето от книги. Но и да помнят, че няма време за губене, нито за компромиси!