"Неизбежна гибел" – забраненият шедьовър на Ерих Кестнер

Едно от най-важните произведения на Ерих Кестнер излиза на 22 май в пълната си, нецензурирана версия.

През 1931 г. за първи път е отпечатан романът "Фабиан. Историята на един моралист" – едно от най-важните произведения на Ерих Кестнер.

Публиката веднага посреща радушно "Фабиан" – изданието с меки корици, което излиза наред с другото, се разграбва само за една седмица, а в началото на ноември 1931 г. вече са отпечатани между 6 и 10 хиляди екземпляра от изданието с твърда корица. "Дано да продължи така", пише Кестнер.

През март 1932 г. е достигнат тираж от 25 хиляди; по същото време излизат и първите издания в чужбина.

Книгата е цензурирана от издателя, но години по-късно бива издадена в първоначалната си, пълна версия, с друго заглавие – "Неизбежна гибел". Това издание най-сетне достига и българската публика.

Творбата излиза в този вид за първи път едва сега благодарение на германския си издател Свен Ханушек, който е събирал и сравнявал текста с оригинала дума по дума. Обявена като "упадъчна", книгата е първо цензурирана, а след това забранена и през 1933 г. дори горена от нацистите на площада пред Операта в Берлин. Критиката определя "Неизбежна гибел" като анархистичен, сексуално освободен, див и фриволен, силен и непочтителен – най-големия шедьовър на Ерих Кестнер.

Главният герой на романа, докторът по философия Якоб Фабиан, носи редица автобиографични черти на писателя. Въпреки че се стреми да си изгради свободен от илюзии мироглед, героят на Кестнер вярва в "победата на порядъчността" като в някакво чудо.

Фабиан става свидетел на живота в големия град, който е приютил на изток престъпността, в центъра си – мошеничеството, на север – мизерията, на запад – разврата, а "във всички посоки – гибелта".

"Тази книга не е за девственици, независимо на каква възраст са", пише Кестнер. Сексуалната откритост във Фабиан предизвикала известно възмущение; провокацията очевидно е успяла, ако е била замислена като такава. В края на шейсетте години една ученичка по икономика, която трябвало да изнася реферат върху романа, написала писмо на писателя в този тон. Той отговорил следното: "Вашата специална загриженост, че единият от двамата герои, именно доктор Якоб Фабиан, има твърде много хоризонтални преживявания, ми се струва все пак малко преувеличена".

Кратък откъс от книгата:

– Спомняш ли си? – отново попита той. – Половин година след това вече бяхме готови за поход. На мен ми дадоха осем дни отпуск и заминах за Граал. Заминах, защото като дете бях ходил веднъж там. Отидох, беше есен и меланхолично се разхождах по меката пръст из елшовите гори, в която краката ти потъват. Балтийско море беше полудяло и курортистите се брояха на пръсти. Десет прилични жени имаше на склад и с шест от тях спах. Близкото бъдеще беше решило да ме преработи на кървавица. Какво да правя дотогава? Да чета книги? Да работя върху характера си? Да печеля пари? Седях в една огромна чакалня, която се наричаше Европа. След осем дни влакът тръгва. Това ми беше ясно. Но накъде тръгваше и какво щеше да стане с мен, това никой не знаеше. А сега отново седим в чакалнята, и тя отново се казва Европа! И отново не знаем какво ще се случи. Живеем временно, на инфлацията краят й не се вижда!
– По дяволите! – извика Лабуде. – Ако всички мислят като теб, никога няма да се стабилизираме! Аз да не би да не усещам временния характер на епохата ни? Гадното настроение да не е само твоя привилегия? Само че аз не съм наблюдател, а се опитвам да действам разумно.
– Разумните никога няма да дойдат на власт – рече Фабиан. – Честните пък съвсем.
– А, така ли? – Лабуде пристъпи плътно пред приятеля си и го хвана с две ръце за яката на палтото. – Не би ли трябвало въпреки това да се опитат?