Неделчо Нанев – киното е другата му любов

Забележителен творец , талантлив художник, дългогодишен преподавател в Художествената Академия, Неделчо Нанев е оставил трайна диря и в историята на българското кино. Участвал е като художник, в създаването на десетки култови за игралното ни кино заглавия като: „Бъди щастлива, Ани”, „Крадецът на праскови”, „Любимец 13”, „В тиха вечер”, „Първият куриер”, „Иван Шишман”, „Невероятна история”. Създал е като режисьор и оператор 52 документални и изкуствоведски филми, които са съхранили върху лентата разкази за исторически забележителности, събития, известни личности.

През 1983 година получава званието „Заслужил деятел на културата” – като признание за творческа дейност,  приноса му към изобразителното и филмовото изкуство.

За него проф. Аксиния Джурова казва: „Неумолимият ход на времето превръща бързо настоящето в част от миналото. За някои от нас средата на ХХ век е част от самите нас, за по-младите този отрязък от време е вече история, част от столетието, белязано с най-кървавите войни и с възстановяването след тях. От своя страна, за човека на изкуството времето не е само история, то има своя цветови еквивалент и пластична характеристика. Създадените в продължение на половин век пейзажи и филми от художника и режисьора-постановчик Неделчо Нанев, разкриват едно щастливо съчетание на дарбата му към цветова хармония и усет към детайла с лично негова кинематографична пластика. Така някои емблематични игрални филми в нашето кино като "Любимец 13" (1958), "В тиха вечер" (1956), "Крадецът на праскови" (1964), "Първият куриер" (1968) и над 50 документални филма, от които 32 посветени на изкуството ("Захари Зограф", "Майстора", "Васил Стоилов", "Ненко Балкански", "Илия Петров", "Борис Коцев", "Старопрестолният Търновград", "Българските икони", "Средновековните ръкописи") носят тази негова чувствителност и стил. Сред огромната продукция в художественото и в документалното кино е много лесно да се загуби и художника като такъв или пък картините му да наподобяват етюди към сценографията на всеки от тях. При Неделчо Нанев художника и сценографа-постановчик се изявяват взаимно и допълват.” „ Познавам Неделчо Нанев близо 30 години, с него успяхме да запечатим на филмова лента някои от най-ценните български ръкописи като Асеманиевото евангелие, Лондонското евангелие на цар Иван Александър, Манасиевата летопис и Томичовия псалтир, старопрестолния Търновград. Не съм единствената, работила и имала щастието да общува с него, подчертавам общува – малко позабравено състояние, то няма нищо общо с това, което сега често наричат комуникиране, една не особено привлекателна дума, или поне за мен лишена от емоционалност”.

От първите години, през които се създава българското кино, е приятелството му с един от доайените на кинорежисурата у нас – Борислав Шаралиев и артистката Невена Коканова.  Б. Шаралиев държи на всяка цена да работят заедно. Отива до Москва, за да му предложи заедно да направят през 1956 година първия му филм "Тиха вечер" по Емилиян Станев – това е дипломната  работа на Неделчо Нанев като художник-кинематографист.

Следващата година заснемат  и първия филм на режисьора Владимир Янчев – "Любимец 13", който безспорно го утвърждава като художник в киното.

Днес от дистанцията на времето, е трудно да преценим как  тогавашното поколение амбициозни и искащи да докажат себе си творци, са работели и  създавали в онези условия, при пълна социалистическа цензура, филми, които не са забравени и до днес.

За работата си в киното, за триковете, които са помагали на първите български кинематографи да се справят, за известните български артисти, с които  се е срещал професионално, Неделчо Нанев разказва с удоволствие:

"Сега в киното може да се направи всичко с прецизната техника, която преди не беше на такова ниво. Тогава рисувахме и декорът го деляхме по някакви линии, правехме какви ли не трикове, за да се получи нужния ефект. Киното заема едно голямо място от творческия ми път и е оставило траен отпечатък върху мен. Чрез него създадох великолепни, ценни приятелства, срещнах забележителни хора. Не бих могъл да изброя всичките, но с часове бих разказвал за изключително обаятелната Невена Коканова. Тя беше създадена за сцената – чаровна и интересна, естествена и сърдечна, тя блестеше там, завладяваше с движения и финес, с усмивка, с  привлекателност. С Апостол Карамитев пък ме срещна филма „Любимец13”. Той беше изключителен, като човек и артист. За мен остана актьорът, който умее по един необикновен начин да се преобразява почти едновременно в две различни роли. Беше много добър, абсолютно дисциплиниран и отговорен. С Гинка Станчева в „Любимец 13” бяха вълнуваща двойка – и тя беше много точна, затова между тях нещата във филма се получиха изключително добре.
              
Следващият ми филм беше с режисьорa Владимир Янчев, "Бъди щастлива, Ани", в него беше и втората главна роля на Невена Коканова. В тази романтична комедия тя пресъздаде ролята си с лекота, по невероятно очарователен начин. Филмът "Крадецът на праскови"- едно брилянтно, силно произведение, под  умелата режисура на Въло Радев, се превърна в един от най-гледаните в България филми. С тези два филма Невена Коканова окончателно доказа своя талант и спечели милиони почитатели. Не може да не се отбележи  и добрата игра на сърбина Раде Маркович в „Крадецът на праскови”, между тях имаше химия в страхотното, драматично пресъздаване на ролите.
             
Не бих забравил съвместната си работа в „Невероятна история” (1964 г.) по Радой Ралин, с неговото участие и като актьор, с Георги Попов, Рангел Вълчанов, Енчо Тагаров, Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Георги Парцалев, Георги Черкелов. С Владимир Янчев като режисьор, а аз като оператор и художник на филма, създадохме тази наистина невероятна за тогавашното време история, в която основна идея беше липсата на гражданско общество. Притесняваше ни мисълта, че филма няма да мине през  социалистическата цензура,  поизрязаха доста съществени реплики от него, но успяхме и той беше пуснат на екран. Във филмa „Първият куриер”, Стефан Данаилов изигра една от първите си главни роли и успя да докаже, че е изключително талантлив като артист.
              
През 1969 г., с Юри Арнаудов работих като оператор и заснехме историческата драма „Иван Шишман” по К.Зидаров. С този филм искахме да покажем на хората една част от нашето велико минало, едновременно героично, но тъжно и трагично. Главните роли изпълниха Стефан Гецов и Ванча Дойчева – изключително талантливи, добри артисти”.
    
След заснемането на филма „Невероятна история” през 1964 год., Неделчо Нанев се отдава на почти изцяло на документалното кино. През 1969 г. получава от Съюза на филмовите дейци първа награда като автор, режисьор и оператор за документално кино – филма „Червеният трактор” – за първия трактор, внесен в България (който и досега си стои върху постамент край с. Веселиново, Ямболско). Това му дава стимул, започва да прави филми за  известни художници и тази работа го увлича. С Кирил Кръстев заснемат „Средновековна българска живопис”, с Атанас Божков – „Българската икона” и „Захари Зограф”. През 1982 год. прави два филма за Владимир Димитров : „Живопистта на Майстора” и „Рисунките на Майстора”. Филмът „Живопистта на Майстора” е представен на кинофестивал в гр. Падуа в Италия и печели специална награда. След тях са филмите „Народният художник Васил Стоилов”, „Човекът – народният художник Илия Петров”, „Борис Коцев”,  „Ненко Балкански”.

Особено го вълнуват, като тема за филмите му, значими и забележителни дати от нашата история. За 30-годишнината от създаването на българските гранични войски той заснема около Момчилград филма „Гранична застава”. Послучай 30-годишнината от Втората световна война, през 1974 г. създава филма „Незабравимото”- в него разказва за творбите на българите-художници, взели участие в Отечествената война. През 1976 г., по случай 100-годишнината от Априлското въстание създава филма „100 години оттогава", сниман в Панагюрище, много силен, патриотичен филм, по текст на Стефан Продев, получил Първа награда след излизането му на екран. Филмът е разказ за изграждането на паметниците, свързани с въстанието, от трима наши известни скулптори: Величко Минеков, Секул Крумов и Георги Даскалов. За следващата 100-годишнина от  Освобождението на България от турско робство посвещава филм на редица известни руски художници, взели участие в Руско-турската освободителна война – сред тях  са Верещагин, Поленов, Макаров. Те не са воювали с пушки, казва Н. Нанев, а са увековечили с четката исторически моменти от войната. След тези годишнини, послучай 1300 година  от създаването  на българската държава, заедно с проф. Аксиния Джурова като автор, а той като режисьор и оператор, работят върху филмите : „Лондонското евангелие”,  „Асеманиево евангелие”, „Манасиева хроника”, „Томичовия псалтир”. Следват, отново с проф. Джурова, „Българска ръкописна книга”, „Старопрестолният Търновград”. Това са толкова впечатляващи филми за ранната и средновековна българска култура, че  са преведени на няколко езика, за да представят изобразителното ни културно наследство в чужбина.

Последният му филм е от 1986-1987 г. – нарича го “Първите от ВГИК” и го посвещава на онези, които са поставили основите на българското киноизкуство. В този филм (oт две части: „Учителите” и „Жажда за кино”), проследява творческия път на първите наши кинодейци, завършили Кинематография в Москва. Това са Борислав Шаралиев, Дако Даковски, Анжел Вагенщайн, Христо Ганев, Александър Александров и още сценаристи, режисьори и оператори. Смята, че те са хората, класиците, които са допринесли изключително много за утвърждаването на българското кино.

Всеки  филм, който е създал, според Неделчо Нанев, е един своеобразен разказ за нещо значимо от нашата култура или показва големи дати от българската история. Всеки народ трябва да съхрани и запази историческото и културното си наследство за поколенията, филмовата лента е една добра възможност да се съхраняват ценните моменти от нашето минало.

Цялостното творчество на режисьорът, художникът, операторът  Неделчо Нанев е подвластно на  дълбокия патриотизъм, който той носи в себе си. Затова и идейната насоченост на почти всички негови филми е патриотизмът, желанието да каже на хората, че ние сме достоен народ с богато минало, от което можем да почерпим самочувствие и себеуважение. Тези филми са сътворени с цел да бъдат актуални и значими и вчера, и днес, и утре. Те ще се гледат и в бъдеще, от тях поколения българи ще се учат на любов и уважение, на родолюбие и добродетели, за да не обеднеем духовно като личности.

Вижте още:
Деликатната живопис на Неделчо Нанев