На театър във Варна: "Бившата жена на моя живот"

На 6 август, от 19:30 ч. в зала 1 на Фестиваления комплекс във Варна, Театрална къща "Вива Арте" ще представи спектакъла "Бившата жена на моя живот" от Жозиан Баласко. В ролите ще видите:Асен Блатечки, Милена Маркова – Маца, Невена Бозукова – Неви и Стефан Иванов.

Билети на касите на ФКЦ и театър „Българан“

Героят на Асен Блатечки – Том – изглежда е забравил няколко годишния си брак с художничката Франки (в ролята Невена Бозукова). До вечерта, в която се звъни на вратата му, той отваря и… цялото му минало нахлува с една франзела в ръка и няколкостотин житейски и битови проблема на плещите си.

По време на постановката начесто и много плавно се пренясаме в някои ключови събития от отминалата романтична връзката на Том и Франки – моменти, които може да изглеждат строго индивидуални, но да си кажем честно – носят нюансите на много от нашите връзки… След раздялата им, Том се изолира в новосътворения от самия него свят на „нови дупенца, нов живот“ – безсмислени краткотрайни връзки с жени, които не го трогват, не го докосват отвътре. Именно за поредната такава среща се подготвя, когато Франки се появява буквално и преносно на сцената и обърква всичко. Но най-вече душата му. Отваряйки вратата, Том очаква Орели (в ролята Милена Маркова) – млада и секси мацка, олицетворение на всичко, с което Том вече е свикнал и на което се е уповавал след разпада на брака си.

Героите се завъртат в хаос от депресия, страст и психоанализа – Жан-Франсоа (в ролята Стефан Иванов), приятел на Франки е психотерапевт, който най-често може да бъде намерен в бара. И все пак, в няколко моменти на искренни прозрения, той успява да обобщи проблемите на Том и Франки – болката от наранената гордост, от натрупаната умора, ревност, желание да притежаваш другия… Тази смесица от емоции просто не може да бъде забравена.

Както и целия спектакъл. В очите на по-чувствителните зрители „Бившата жена на моя живот“ извиква дори по някоя сълза, но всички намират на какво да се засмеят. Велко Кънев, постановката е последната му изява като режисьор, определено си е свършил добре работата – представлението се гледа буквално в захлас, с развълнувано сърце и мисли… и с много, много пъстри точки.