На сцената на Театър "Азарян" през май

Театър "Азарян"
Програма за месец май 2017 г.

АКО НЯМАХ ЛОШИ СЪНИЩА | ПРЕДПРЕМИЕРА
Авторски спектакъл на Лилия Абаджиева по Уилям Шекспир
ПРЕДПРЕМИЕРА: 23 май 2017 | 19:30 ч.

участват: Александър Кадиев, Антъни Пенев, Асен Данков, Васил Витанов, Васил Ряхов, Георги Кацарски, Илиян Пенев, Моню Монев, Никола Додов
сценография и костюми: Васил Абаджиев
музикална картина: Лилия Абаджиева
фотограф: Иван Абаджиев

На 23 май от 19:30 ч. ще се състои предпремиерата на най-новото заглавие от програмата на Театър Азарян – "Ако нямах лоши сънища“ на Лилия Абаджиева, един от най-задълбочените и интересни български театрални режисьори. Впечатляващият спектакъл анализира и се вглежда в Шекспировия художествен свят. Лилия Абаджиева, заедно с деветимата актьори и сценографа Васил Абаджиев, създава калейдоскоп от текстове на Уилям Шекспир, поставени в логиката на театралната лексика, която режисьорката развива през годините. Заглавието "Ако нямах лоши сънища" е реплика на Хамлет и според авторката на спектакъла най-точно определя центъра и смисъла на това, което иска да разкаже днес.

"Бих желала обект на нашето изследване да са проявленията на душата по Аристотел, респективно – проявленията на етическите добродетели в различни обстоятелства и изпитания, които предлагат "стрелите на свирепата съдба". Ще опитаме да проследим как се получава това съчетание на състрадание и удивление, в което тогавашната критична мисъл (на Елизабетинската епоха) е виждала същината на трагичното, поправяйки доста сполучливо Аристотеловата формулировка: състрадание и страх.
Кое е това, което би могло да се отъждестви с катарзис или пречистване? Възможен отговор е: едновременното чувство на облекчение и прозрение, че страданията имат своето необходимо място в свят, в който властва не само сляпата каузалност или случайност, а едно морално начало (което в края на краищата се налага). Колкото по-голяма е прàвата между възторга ни от човека и съзнанието ни, че той ще загине, колкото повече се удивляваме на човешката му сила, на величието на онова начало, което го погубва, толкова по-силно преживяваме трагедията." – казва Лилия Абаджиева

Премиерата на "Ако нямах лоши сънища" ще е бъде през новия театрален сезон на Театър Азарян.

В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО
29 май 2017 | 19:30 

режисьор: Деян Донков
сценограф и костюмограф: Чавдар Гюзелев
саунд дизайн: Калин Николов
превод: Бояна Петрова
светлинен дизайн: Красимир Русимов и Златимир Дивчев
рекламна визия и фотограф: Явор Веселинов
изпълнителен продуцент: Красимира Кръстева
помощник-режисьор: Стела Доковска
с участието на Деян Донков, Иван Бърнев, Цветан Алексиев, Калоян Трифонов, Мартин Цолов

"В очакване на Годо", по пиесата на Самюъл Бекет, е режисьорската версия на Деян Донков, познат на българската публика с над 40 роли в театъра.

Спектакълът е вдъхновен от работата и приятелството между Деян Донков и проф. Крикор Азарян, който има формиращо значение за кариерата и артистично въображение на актьора.

В представлението участват Деян Донков, Иван Бърнев, Цветан Алексиев, Калоян Трифонов и Мартин Цолов. Сценограф на спектакъла е известният художник Чавдар Гюзелев, а музикалната среда е създадена от композитора Калин Николов.

"Изборът на произведение, с което да се почете личността на този, чието име носи театърът, е деликатна и сложна задача. Много исках да е нещо, което е вярно, тихо и искрено. Когато Деян Донков дойде с идеята да направи спектакъл точно на тази сцена и ми разказа причините за това, аз се изправих пред личната и искрена необходимост на един актьор да изрази преклонението си към своя учител, да направи опит да изкаже неизказаното. Казват, че и в най-тихите си спотаености, хората мислят в думи, независимо дали ги изричат или осъзнават. Театърът e история за силата на думите и за това как от летливата им субстанция се ражда материя, реалност или послание, което някой някъде би искал да предаде. Спектакълът "В очакване на Годо" е лично писмо до Крикор Азарян от негов актьор и приятел, с когото са имали силна връзка. И защото е емоционален жест и е на тази сцена, трябва да се случи, за да може, малко по малко, театърът да се изпълни с душа." – споделя Яна Борисова, драматург и артистичен директор на Театър Азарян.

АЗ, СИЗИФ
30 май 2017 | 19:30

режисура и драматургия: Веселка Кунчева
сценография и кукли: Мариета Голомехова
музика: Христо Намлиев
хореография: Мария Димитрова
осветление: Веселин Христов
с участието на Стоян Дойчев
текстът в спектакъла се изпълнява от Леонид Йовчев

"Всяка съдба може да се превъзмогне с презрение." – "Митът за Сизиф" от Албер Камю

"Аз, Сизиф" е великолепното представление под режисурата и драматургията на Веселка Кунчева и впечатляващата визуална среда от сценографски идеи на Мариета Голомехова. Ролята е поверена на Стоян Дойчев, а текстът е от Леонид Йовчев. Представлението има широко международно признание.

"В спектакъла "Аз, Сизиф" изследваме пътя на непрекъснатото завръщане на Човека към себе си. Още в античността философите съзират абсурдността на човешкото поведение. По какъвто и път да тръгне, в каквото и да се опитва да се превърне, каквито и бягства да прави, Човек вечно се завръща към себе си. Човешкият живот е повторение на едно и също действие. Спираловидно, еднакво, предвидимо. И този безкраен акт ни кара да се замислим не над смисъла, а над безсмислието на човешкия живот" – Веселка Кунчева.