На какво дължим своята харизма

Подробен анализ на харизматичното престъпление и отделните му страни в лицето на харизмата, лидерството и харизматичното лидерство са представени в „Престъпната харизма“ (ИК „Изток-Запад“) на проф. дфн. Димитър Тафков.

Харизмата (от гръцки – божествен дар) е характерна черта на човек, който е привлекателен: има силен чар, дори магнетизъм. Притежаващият харизма има конкретни способности и качества, както и власт – без непременно да има съществени лични заслуги за тях. В „Престъпната харизма“ преподавателят във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – проф. дфн. Димитър Тафков, представя всеобщността на харизмата, неотменността на лидерството и налудността на харизматичното лидерство. Тафков разглежда също и престъпленията, които произтичат от харизмата, лидерството и харизматичното лидерство, като обръща специално внимание и на харизматично-политическата престъпност.

Престъпната харизма“ е своеобразен анализ на харизматичното престъпление, като според автора харизмата съчетава и помирява разумното и налудното у човека. Той смята, че където има харизма, има също разум и лудост; следователно когато човек изгуби харизмата си, неминуемо губи разума и лудостта си. Книгата съдържа и осем лекции от два спецкурса: „Харизматичното лидерство” и „Престъпната харизма”.

Тафков изяснява: „За мен харизмата е двигател за самонаправите от човека на себе си от другостта за себе си. Тя обхваща правенето (като процес) и направеното (като резултат) от хората през целия им живот като самите себе си и други на себе си. Харизмите показват количествено-качествените разлики в направите от хората на себе си и на техните съ-общества. Те съдържат това, което се иска от живота и което се прави за живота от хората. Отделните харизми са различни, защото отделните хора и общества са различни: и като искане от живота, и като правене на живота.”

Престъпната харизма“ е последна книга от поредицата „Лудият и неговият подгласник”, част от която е и друг труд на Тафков – „Лудост и политика“. С настоящoто издание привършва по-специалният интерес на учения към политиката – интерес, провокиран повече от политическата лудост, отколкото от политическия разум, защото според проф. Тафков политическият разум е колкото разумен, толкова и налуден, а е налуден, защото е харизматичен…