Напразни ли са усилията на любовта – 5

"Защо големите любовни истории нямат щастлив край?" – с този въпрос Театър "София" и Kafene.bg ви подканяме да станете адвокати на любовта. Започваме да публкуваме някои от най-интересните писма от конкурса "Спечели покана за двама за "Напразни усилия на любовта" в Театър "София".

Слава на добрата новина:
никога не е нещастна любовта!

Има истина, по-стара от света:
отрова-мед – това е любовта,
но никога не е нещастна тя!
Че тя една надвива и смъртта,
едничка тя е вечна и добра!
Животът цял е в тази „новина”!

Моля отчаяните и озлобените „нещастно влюбени” да не отвръщат лице от светлото откровение в тези (мои) скромни стихчета за Надеждата! Защото когато погребваме любовта, ние всъщност оплакваме нея – Надеждата! Но пък слава Богу, че точно тя умира последна! И слава Богу, че пътят до този фатален миг е постлан и с много любовни смърти, но и със също толкова много любовни рождества!
„Не, не и не! Съдбата е благосклонна само към малката любов, но към голямата – никога! – сърдят се на Амур зле ранените. – Защо в голямата любов няма благополучие? Тя свършва трагично. Защо да обичаме тогава?! За да загинем като Ромео и Жулиета? Като Глан и Гетсби, като Жулиен Сорел и Ана Каренина?! Ако искаме да сме живи, не бива да обичаме. Флиртувайте, играйте, но пъдете надалеч истинската любов – тя ще ви погуби! – предават се „разумно” (не)влюбените. И страхливите.

Но не и смелите. Не и вдъхновените. Не и свободните. Не и страдалците, озарени от светлината на Любовта – Божия искра. „Любовта винаги е трагедия и именно това я прави прекрасна и недостижима. Тя трябва да бъде трагедия. Най-великата тайна на света! – казват те. – Да, голямата любов е несъвместима с обикновения, нормалния живот. Но любовта, въпреки целия й трагизъм, е най-великото щастие в човешкия живот. Тя струва повече от богатството, от славата и мъдростта. Тя е по-скъпа от самия живот, защото е готова да се прости дори с него и да избере смъртта…”

Любовта не разрушава. Това правим ние – като й приписваме собствените си грешки и провали. „Ако обичаш и човекът става по-добър от твоята любов, значи обичаш правилно.” – учи Петър Дънов. Умеем ли го това? Това е въпросът. Уви, мнозина изгарят (и причиняват зло и на другите) с влюбеност-налудност. Защото да си влюбен и да си надарен с любов не е едно и също. Защото твоята влюбеност може да се изроди в психологическа зависимост, в желание да притежаваш някого. И да започне да ти харесва да бъдеш нещастен. А това вече е диагноза.

Нима има по-мъдро описание на любовта от това на св. апостол Павел в Първо послание до коринтяни: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост… любовта не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли… всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.”
Никога няма да спрем да гледаме на невъзможната любов като на най-красива от всички. Но в тунела винаги има светлинка: и несподелената любов може да направи човека щастлив. Защото е способна да го срещне с музите. В несподелените чувства художникът търси образи за картините си, поетът – думи, музикантът – ноти и ритми… „Щом истинската любов не може без страдание, такъв е явно законът на съдбата. Да се научим да го понасяме с търпение!” Думи на Уилям Шекспир. Гениалният автор на „Напразни усилия на любовта”, но и на „Ромео и Жулиета” – синонима на трагичната, но вечна любов.

Любовта може да е мъчителна, трудна, несподелена, безразсъдна, невъзможна, смъртно опасна, но нещастна – никога! Дори да убива. Който не приеме това, не заслужава щастлива любов.
Да обичаме! Горчиво, дълготърпеливо!.. И вечно!

Горанка Цветкова