Най-новият филм на Георги Дюлгеров – „Буферна зона” в София Филм Фест

Най-новият филм на Георги Дюлгеров „Буферна зона” – с премиера на 6 март в Дома на киното в рамките на 19-ия София Филм Фест.
 
„Винаги съм бил против надписа „Един филм на режисьора еди-кой си…” Този абсурд е очевиден за всеки, който малко от малко е помирисвал кино. Аз преминах през буферната зона в „Буферна зона” благодарение на отличния екип. Нали знаете, кино се прави „или со пàре, или со другàре!” Лаская се от мисълта, че сред „другàрето” са били и 56–мата изпълнители на различните роли.” – Георги Дюлгеров
 
Героят във филма „Буферна зона“, Тодор Черкезов, е претърпял автомобилна катастрофа, в която е заг(убил) жена си. Самият той остава полусляп. Човек на визията, кинорежисьор, Черкезов (про)вижда няколко сънища, които на пръв поглед нямат фабулна връзка помежду си. Една сюжетна линия обаче, ги обединява – егоизмът на героя…
 
Георги Дюлгеров е един от най-популярните и обичани режисьори в България. Много от неговите филми отдавна са част от златната класика в родното кино, а „Авантаж” (1977) и до днес остава българският игрален филм с най-високо отличие от международен кинофестивал – „Сребърна мечка” за режисура в Берлин (1978). Проф. Георги Дюлгеров е сред най-желаните преподаватели по режисура сред студентите. Със своите обаятелни лекции и проникновени разговори, той продължава да вдъхновява десетки млади хора. „Буферна зона” е най-новият му филм.
 
„През последните години сънувам сънища, подобни на описаните във филма. Е, разбираемо е, че съм ги понатъкмил, но във всеки един от сънищата има едно ядро, което не пипам – първоизточника. Не го пипам не от суеверие някакво, а защото ми се ще да се доверя на подсъзнанието си в усещането за смъртта. Иска ми се да споделя моите страхове и надежди.
 
„Надежда” едва ли е най-подходящата дума, когато се засяга тази материя/мистерия, ала за мен е важно наличието й у човека, запътил се към ОНЗИ праг. Каква е цената на това изкупително упование? Филмът търси отговор на този въпрос.
 
Изключително интересен факт е, че сред съратниците на Дюлгеров са хора от всички поколения актьори и кинаджии, които са работили през годините с него. Във филма рамо до рамо застават представители на няколко поколения. В ролите ще видим Руси Чанев, Стефка Янорова, Розалия Абгарян, Тигран Торосян, Христина Иванова, Снежина Петрова, Ивайло Христов и още много други. Оператор е Георги Челебиев, художник – Ванина Гелева, художник по костюмите е Дориана Кебеджиева, музиката е дело на Мира Искърова, Христо Намлиев, звукорежисьор е Ивайло Нацев, монтажист е Антония Милчева, а продуцентските роли се падат на Надежда Косева и Светла Цоцоркова. „Буферна зона” е продукция на ФРОНТ ФИЛМ, с подкрепата на И.А. „Национален филмов център”, в копродукция с „Ню Бояна Филм Студио”, Българската национална телевизия и Аудиовидео „Орфей”.
 
Как преминахте буферната зона в "Буферна зона"?
 
"О, тъй като по условие аз бях Той, не се позиционирахме с г-н Режисьора като две враждебни (или противоположни) страни (както в предишните ни общи филми)… затова между нас по време на работата нямаше нужда от буферна зона (или дори от буфери)… и всичко завърши безконфликтно и по 4000 причини мило… всъщност ползвайки Неговите пружини за омекотител при нужда." – Руси Чанев

"Като насън." – Стефка Янорова
 
"В творчески план – на буксир, а в личен – с едно погребение." – Ивайло Христов
 
"Чрез „Буфериране” – интригуващо, провокиращо и неочаквано!" – Тигран Торосян
 
"Бях се хванала с една ръка за Жоро Дюлгеров, с другата за Руси Чанев." – Снежина Петрова
 
"С лекота! Когато до мен бяха Гошо, Руси, Тигран, Ванина, Бисето, Светла, Митко, Дориана, Ева, Мария, Румен… и всички останали прекрасни момчета и момичета от екипа, дори и ужасният студ беше поносим." – Меглена Караламбова
 
"Едно незабравимо пътешествие, благодарение на което открих един нов свят. Свят, в който преоткрих, припознах и опознах себе си. Благодаря за срещата с един от най-добрите майстори разказвачи на българското кино и екипа му – Георги Дюлгеров." – Розалия Абгарян
 
"Буферната зона я преминах след „Буферна зона”, а по време на снимките просто се чувствах като в мъгла от памук, не си представях цялата композиция, но ми беше комфортно в такова невежество." – Христина Иванова