Найджъл Кенеди с нов прочит на концерт за цигулка на Бетовен

„Кенеди е най-доброто превъплъщение на факта, че музиката е музика. Към всяка една област от своята работа той прибавя своя собствен, разпознаваем стил” (Gramophone)

Петнадесет години след записа на Концерта за цигулка на Бетовен с починалия Клаус Тенстед (1992), Найджъл Кенеди записа нова версия с Полския камерен оркестър, дирижиран от него самия с цигулка в ръка. Съвместно с него Найджъл за пръв път записва и Концерт за цигулка на Моцарт: No 4, K218. Двете творби са в Ре мажор.
 
Албумът включва и собствен аранжимент на Кенеди на Creepin in, от хардбоп легендата Хорас Силвър. В този запис участва и феноменалният млад бас изпълнител Михал Барански.

Ето обяснението на Кенеди за това да се обърне към концерта на Бетовен след 15 години: „Сега имам съвсем различен подход към концерта”. Той цени високо постигналата забележителни продажби първа версия с Клаус Тенстед, която е „със старомоден и романтичен нюанс – доста бавна, страстна, но и с голяма широта на изпълнението. Сега я усещам много по-динамична. Ритмичността се превърна в много важен фактор при изпълнението на музиката, може би не само защото свиря джаз, но и защото си мисля, че ритъмът започва с биенето на сърцето на всеки човек. Всичко в живота е ритъм”. Този път Кенеди изпълнява своя модифицирана версия на каденцата на Фриц Крайслер за първото действие и композира сам каденците за другите две действия.

Кенеди не е изпълнявал Моцарт повече от 25 години. „Хората отдавна се опитват да правят паралел между Моцарт и мен”, споделя той. „Кръстих сина си на него – неговото трето име е Амадеус – с надеждата, че ще отрасне с любов към Моцарт. И в крайна сметка това се случи! Моята любов към Бетовен и намирането на начин да изпълня концерта на Бетовен са свързани с начина на свирене на Моцарт и ме подтикна да събера Моцарт и Бетовен заедно в този албум”. 

За Концерта на Моцарт в Ре мажор, K218, Кенеди включва джаз и други некласически стилове в радикални каденци, които се придържат към материала на композитора, но му придават съвременно звучене. Записан с електрическа цигулка и Михал Барански на двоен бас, той изразява личното значение на произведението, като се надява да спечели сърцата на хората и да привлече вниманието им към творбата. Той добавя и клавесин, който дава топлина и вдъхва още повече живот на концерта. „Водещото при всички мои интерпретации… е те да принадлежат към нашето съвремие”, казва той. „Наскоро имах джаз сет в един клуб в Токио и изпълних последната част от соло сонатата на Барток. Тази музика може да принадлежи на нашето време, ако я представиш и изсвириш по подходящ начин. Според мен същото е и с Моцарт – може да принадлежи на днешния ден. В противен случай, защо да не погребем и забравим тези хора?”
  
Звук режисьорът Дейвид Гроувс коментира изпълненията по следния начин: „Цялата движеща сила при правенето на музиката е във връзката между Найджъл и оркестъра”. Самият Кенеди харесва директната комуникация с оркестъра и самите негови членове и ги определя като „голям джаз бенд или малък квартет…Не е необходимо да правиш някакви визуални знаци, за да се случват нещата и за щастие съответно и на мен не ми се налагаше да полагам усилия, за да се случват нещата. Можех да свиря както искам, защото имах опит с колегите си зад гърба си и знаехме добре какво е да свирим заедно… Между всички нас има автоматично уважение, поради което не ми беше необходимо да посветя твърде много време на самата музика”.
 
Вече повече от 25 години Найджъл Кенеди се счита за един от световните водещи цигулари. Със своята виртуозна техника, уникален талант и естествена способност за комуникация с аудиторията той внася нова перспектива към класическия и съвременен репертоар, получава висока оценка от критиката и огромна популярност сред масовата публика и, не на последно място, е най-продаваният класически цигулар за всички времена. По време на турнетата през 2008 и 2009 година Найджъл Кенеди ще изпълнява този репертоар.