Момчил Николов е новият носител на наградата за съвременна българска художествена проза "Хеликон" за 2008 г., благодарение на книгата си "Кръглата риба". Мотивацията на журито гласи: "Кръглата риба” се отличава, защото изрича красиви лъжи за точни и сурови истини и заради майсторското преплитане на антиутопия, черен хумор, шпионски трилър, любовна история, разказ за живота на художника".
Момчил Николов е роден през 1970 г. Завършва медицина. Публикува книгите: "Пътници" (повест, 1997), "Разкази" (1998), "Фрагменти от стая" (разкази и пиеса, 2000), "Лудата Дорис" (двуезична: български – английски, 2001), "Hash Oil" (2004), "Горният етаж" (2006), "Кръглата риба" (2008). Автор е на следните проекти: визуална инсталация "Фрагменти": мултимедиен проект, обединяващ усилията и креативноста на млади творци в областта на литературата, видеоарта, живописта и музиката – идея , текст, организация (2000); Червената къща: пърформанс-премиера на книгата "Mad Doris" – идея, текст, организация (2001); участие в проект Literary Access (2002). Получавал е следните награди: 1999 – за дебютен роман – на в. "Литературен форум" – за романа "Foxy lady" (непубликуван); 2000 – за принос към културата – на община Плевен; 2001 – пиесата "Наблюдателят" е номинирана в националния конкурс за драматургия "Иван Радоев"; 2001 – награда от литературния конкурс на сп. "Егоист"; 2002 – голямата награда от литературния конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев"; наградата за съвременна българска художествена проза "Хеликон" (2008).
Момчил беше така добър да ни предостави ексклузивно интервю по случай наградата. За което ние от екипа на Kafene.bg му благодарим и му пожелаваме куп бъдещи отличия, сред които наградата Христо Г. Данов. Успех Момчиле!
Какво е чувството да си носител на наградата за съвременна българска художествена проза "Хеликон?
Ако трябва да бъда честен – а няма причина да не съм – все още нямам време да се зарадвам на тази най-авторитетната награда за литература. Всъщност – продължавам да бъда честен – не е въпрос само на време. На връчването на наградата, с изключение на Христо Карастоянов и Ивайла Александрова май не присъстваше никой друг от номинираните. Това оставя горчив вкус. Аз уважавам всички от тях, като автори и като хора, и не мога да разбера причината да отсъстват. Една награда е просто една награда. Тя не би могла да направи книгите на писателите по-лоши или по-добри. Литературата не е е война.. Всеки сам тича по собствената си писта и сблъсъците са невъзможни. Само от теб зависи какво ще напишеш.
Колко време ви отне писането на Кръглата риба?
Точно толкова, колкото трябваше. Ако беше по-малко или повече тази книга нямаше да е това което е. Щеше да е различна. Не по-хубава или по-лоша, а различна. Писането не е просто механично регистриране на знаци върху листа хартия, както и времето не е просто линейна величина. Преди да седнеш да пишеш едни по-дълбоки пластове на мозъка ти започват работят. И ти дори не разбираш, че те работят. Нито пък от кога точно работят. За това понякога, като пишеш, се чудиш: Как да му се не види, ти хрумна да напишеш точно това. И защо книгата ти е по-умна от теб.
Да си писател днес трудна работа ли е?
Глупости. Има къде- къде по-трудни и професии. Примерно да си миньор и да дълбаеш земята. Или да си лекар и хора да умират в ръцете ти. Или пък изобщо да нямаш работа. Аз не виждам кое му е трудното на това да станеш сутрин, да си направиш едно хубаво кафе, да пуснеш музика и да започнеш да пишеш. Прекрасно е. Бих могъл да го правя цял живот. На който му е трудно – явно не е за тази работа.
От къде ви хрумна идеята за книгата?
Трудно е да се каже. Първоначалната идея е едно, а готовата книга е съвсем различно. Докато пишеш книгата ти хрумват стотици нови идеи, които променят първоначалната. Раждат се образи и истории. Но едно е сигурно- за Кръглата риба, като герой ми хрумна докато четях едно изследване на Юнг за символите. В него се обръщаше особено внимание на рибата като символ на много общества- от древен Египет и Индия до християнството. Това ме подтикна да прочета още много текстове на тази тема. Останалото е, както се казва, Въображение и Божия помощ.
Разкажете ни малко за членството ви в писателската група “Бърза литература”?
Бърза литература е част от историята на българската литература. Това е факт , който никой не може да промени. Без Бърза литература българската литература днес щеше да бъде различна. Създадохме групата през 2004 година и мисля че оттогава всички ние – аз, Тома Марков, Радослав Парушев, Стефан Иванов не спираме да работим. Доколкото знам Чарли и Стефан ще издадат нови романи през следващата година и съм почти сигурен, че един от тях ще спечели Хеликон. Просто са добри.
Вашият роман "Hash oil" вече бе номиниран, но не спечели. Сега можете ли да кажете, че сте променил нещо в стила си на писане или просто цялата ви концепция от писането до рекламата е друга?
Мислите ли, че бих променил стила си само за да спечеля награда?
Просто Времето е друго. Книгата е друга. Аз съм друг. Hash oil е една книга, която много обичам. И не само аз. Книгата се хареса на много хора. Включително и на такива, за които това беше първата книга в живота. А те не бяха малко. Спомням си един пич, в един пловдивски бар, който ме почерпи едно малко, защото родителите му купили байк. По случай първата прочетена книга в живота му. Тя се казваше Hash oil.
Вашето послание за читателите на Kafene.bg?
Правете любов, а не война (Make love, not war). Не се ебавам. Просто по-добре не би могло да бъде казано.