Моето магично лято

Едно стихотворение от Ина Крейн, представено на "Поетично кафене" на 19 юни.

Разпуснали къдрици от дантела,
вълните с нас танцуваха сиртаки.
Очите на смокините отнела
небето подлудявах в здрача.

И бях най-хубавата вещица за тебе. –
Нектар от устните ми пиеше луната.
А слънцето, ревниво – бледно
забрави да залезе в тишината.

Без котви корабите плуваха на воля,
брегът поглъщаше звезди и аромати.
Душата, влюбена, летеше гола
с крилата на желания признати.

Било е някога или пък ще се случи –
моето магично лято.
Трябва любовта да се отключи.
Или Съдбата!

Вижте още:
Поезия с вкус на лято