Михаил Заимов: радостният любопитен блясък в детския поглед са достатъчна награда за мен

Разкажете ни за новата си фотоизложба? Какво предстои да видим?
На 11 април във Фотосинтезис ще наредя макро портрети на любопитните черноморски обитатели и най-добрите ми постижения в черно-бялата гама.
Ще има и лекция насочена към децата по време на която ще си говорим за най големия жив организъм – океана и досега ни с него, за страховете ни и много други любопитни неща.

Какво носи работата по подобен проект? Специално ли са снимани фотографиите или?
Старая се да показвам последните ми фотографии. Публиката там е нова за мен и съм нетърпелив за предстоящите запознанства и дискусии.

Къде е българинът днес? Търси ли изкуство? Има ли нужда от него? А в частност от фотография?
Необходимостта да споделям и въвеждам в съпричастието на света на спокойствието ме мотивира да снимам днес. Нямам представа дали това е изкуство. Радостният любопитен блясък в детския поглед са достатъчна награда за мен. А що се отнася до търсенето на изкуство при положение, че двама от трима живеят на прага на мизерията не вярвам да е особено голямо. Физическата храна надделява над духовната в такива времена, това е природен процес на степенуване на приоритетите. Относно фотографията битува схващането, че чрез съвършенството и достъпността на техниката днес тя е пролетаризирана. За щастие никой не може да пролетаризира най важния компонент – окото.

Какво е за Вас самия снимането, фотографията?
Синергията между това да сте добър водолаз и относително абилен фотограф се постига след дълго постоянство и в двете. За съжаление практикуващите подводна фотография у нас са малцина и се налага да се оправяме както си знаем. Познанието на универсалните правила на композицията, перспективата и светлосянката помагат.
В крайна сметка се старая повече да се забавлявам от колкото да се взимам на сериозно. В противен случай рискувам да загубя чистотата на погледа, което вярвам е най важно при всеки опит за изразяване.

Любимото Ви снимане е под вода. Къде мечтаете да снимате? А да представите фотографиите си?
Противно на общоприетото най-голямата ми забава си остава Черно море. То предоставя неочаквано много сюжети и герой за макрофотография, а през дългите зимни вечери ми хрумнаха нови идеи за работа със светкавиците, които чакам с нетърпение да приложа.
Миналата пролет участвайки във фестивала „Огън и море“ потопих голяма снимка на акула в плитките води около Царево. Тя се сля хармонично с естествената й среда. Отблясъците от малките вълни на повърхността завършваха илюзията за трепетно движение. Можете да видите повече тук: http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=m4DP4qw0k8g#!

Какво е следващото, над което работите?
Албум за Созопол и околностите. През годините събрах много впечатления, истории, стари снимки, рецепти и любов към древния град. Породи се вътрешна необходимост да ги споделя.

Какво си пожелавате?
В личен план съм щастлив и бих се радвал това да не се променя. В обществен би било хубаво това чувство да бъде повсеместно. Много ли е?

 

Още в kafene.bg:
"Подводни портрети" – фотографска изложба на Михаил Заимов