Михаил Вешим: Децата не трябва да се използват за шоу

Интервю с хумориста Михаил Вешим за детската повест "Заведи ме вкъщи" (Издателство "Сиела"). Видео от срещата вижте тук.

Михаил Вешим е псевдоним на Михаил Георгиев Мишев – писател и сценарист. От 1982 г. работи във в-к "Стършел", а от 2003 г. заема поста "Главен редактор". Автор е на стотици разкази и фейлетони. Голяма популярност добиха книгите му: "Писма от Нашингтон",,Английският съсед" – по книгата беше създъден и филм, "Нашингтон", "Рускят съсед", "Когато бях морски капитан".

Как дойде идеята за книгата?

„Заведи ме вкъщи” се появи случайно, никога не съм си мислил, че ще напиша детска книжка, защото работя в съвсем друга сфера. А и писането за деца винаги ми се е струвало сложно и отговорно занимание. Стана така, че ми се обадиха от издателство „Пан” и ми казаха: „Хайде за Коледа да ни напишеш една късичка история”. Замислих се за темета „детето в шоуто”. Скоро обаче разбрах, че от това ще излезе по-дълга история. Така за издателство „Пан” написах два коледни разказказа за деца, които излязоха в една тъничка книжка – „Селфи с елфи”.

Идеята за детето в шоуто продължи да ми бръмчи в главата, а знаем, че най-добрият начин да се освободим от една идея е, като я реализираме. Помислих си, че писането на детска книжка не е лесно, но аз мога да дам пример как според мен трябва да изглежда детската книжка, в сегашно време. Имам лични наблюдения върху това, защото имам син на 10 години. Ние всички повтаряме, че децата не четат. А когато четат, виждаме ли какво четат? Той например чете полукомикси – като„Дръндьо”. Те са много забавни, но от тях нищо не му остава в главата. 

Баща ми беше редактор в издателство „Народна младеж” и ми носеше детски книжки в ръкопис. Веднъж, тогава бях първолаче и тъкмо бяхме научили краснописа – как да пишем с тънки и дебели букви, взех молив и поправих няколко правописни грешки в един ръкопис. Баща ме видя и каза: „Моля ти се, стига си драскал с тия първолашки букви, защото ще кажат „ Какъв е тоя редактор, който така пише!”. Само чети, не пиши.”  Продължението на тази случка е, че когато в училището ни дойде една писателка, аз с гордост казах на съучениците си: „Ей тази съм я редактирал!”.

Като дете чятях много – Ангел Каралийчев, Калина Малина, Хектор Мало, Едмондо де Амичис и др. Смятам, че дестките книги трябва да възпитават в детето чувства и да събуждат съчувствие, да преживява с героите. Това е фина настройка, което детето  трябва да усети от малко. Иначе ако децата мислят, че всичко е само забавление, вапмипи и таласъми, МОЛ-ове и ширпотреба, какви хора ще израстнат от тях!

Защо измисли Ян да бъде от дом за деца?

Преди време имаше такава кампания „Заведи ме вкъщи”. Видя ми се ненормално – детето не е вещ, която да вземеш и да я пренесеш за една вечер в дома си за Коледа и после да го върнеш. Използваха тази кампания само заради спонсорите, за да се превъртят някакви пари. Именно това е идеята в книжката – „детето в шоуто”. И сега го наблюдаваме – в най-гледаното ТВ шоу деца разказват нецензурни вицове и то подтиквани от родитителите си.

Ще разберат ли децата хумора?

На момети хуморът е малко тъжен. Жена ми като я прочете, също се съгласи, че това не е хумористична, а тъжна книга. Тя става за малко по-големи деца, а също и за възрастни. Въпросът е дали съм уцелил таргета, макар че не съм имал предвид да уцеля точно мишената.

Сподели нещо за илюстрациите?

Илюстрациите са на Дамян. Той е правил кориците на всичките ми книги в „Сиела”. Имам му доверие и се разбираме с малко думи. Толкова са добри, че има опасност читателят да каже,ч е илюстрациите са по-хубави от текста. Разбира се най-добрият вариант е, читателят да каже, че илюстрациите и текста са в хармоничен синхрон.

Среща ли се вече с деца?

Още не, но искам да гостувам в училища. Книгата вече получи добра оценка от сина ми, който я прочете и каза: „Абе, ти не си съвсем за изхвърляне”. Това беше неговата кратка рецензия. Иначе той също е от поколението, което гледа едновременно в таблета, телефона, телевизора, лаптопа и водомера. Видях статистиката, която сочи, че 60 % от шестокласниците не могат да прочетат  книга докрая. Непрекъснато нещо друго отвлича вниманието им. Затова си мисля, че от нас, писатели, родители и учители, но най-вече от родителите зависи  да накараме децета да четат от малки.

Да завършим интервюто с нещо оптимистично, както в книгата?

Можем да издадем, че книгата свършва оптимистично, макар че е тъжна и смешна, и закачлива, и провокативна. Детските книжки трябва да свършват оптимистично.

Само детските ли?

В детските книжки доброто побеждава, в живота – не винаги.
Какво казваш чрез книгата на читателите си?
Детето не трябва да бъде използвано за шоу. Децата нямат място във финансово-икономическите игрите на възрастните игри. Нека играят своите детски игри.

"Руският съсед" от Михаил Вешим
Михаил Вешим: Ако поне един угрижен човек се усмихне заради книгите ми, ще съм доволен