Мирослава Кацарова – Не можеш да вървиш по пътя, ако сам не си този път

Мирослава Кацарова е жизнерадостна и витална млада жена. Такава е и музиката, която прави.
От шест години насам тя пее джаз, подкрепена от най-добрите джаз музиканти в България. Вярва, че музиката е нейна съдба и затова влага в нея всичко – труд, емоция, но най-вече любов.

Какви са професионалните Ви амбиции днес? 
Не ги наричам амбиции , защото не се определям като амбициозен човек.При
мен нещата стават някак плавно , естествено , без да ги
насилвам. По-скоро мечтая да завърша втория си албум с модерна , хибридна
музика, производна от джаза. Опитвам се да пиша някои от песните си
сама, което е нов етап в развитието ми.Често се съветвам с Румен Тосков
– Рупето за тези неща , който впрочем приемам като мой ментор. Последната
ми песен е по мой текст и музика, а на вибрафона свири един от любимите
ми български джазмени Христо Йоцов и то толкова вдъхновено и
вълнуващо… Ето такива неща ме вълнуват – да събирам талантливи и
интересни личности, с които да работя и накрая да се получават красиви
неща. Много се радвам, че открих за себе си младите артисти Явор
Димитров, Ред Уан и Страцимир Димитров, с които от година пея на
лайфовете си. Те ме зареждат много креативно, с тях записвам новите си
песни в тяхното студио Саунд Дизайн. Мечтая още за концерти с изцяло
авторска програма с новите ми песни на български език, но с лек
бразилски привкус, нещо като израз на любовта ми към живота.

Кое е най-трудното във Вашето артистично ежедневие? 
Често си повтарям като мантра, че лесното е унизително,  защото наистина
ми е трудно. Но е толкова хубаво, когато стане. Сама продуцирам и
менажирам нещата,  които правя – от финансиране до това календарът ми да
е пълен 3 месеца напред с участия. Имам учредена фондация  “Свободно
изкуство”, която е и моето юридическо лице. Голяма чест за мен е, че по-
някога с нея заставам зад проектите на мои приятели артисти.

За какво мечтаете?        
Аз вече отговорих на този въпрос в професионален план. А в личен –  за много
неща.  Едно от които е пътешествия – до Тоскана,  Южна Франция,
Лисабон, Сао Паоло, Рио, Мексико, Аржентина … Мечтая си
дъщеря ми да израстне здрава, спокойна, щастлива, образована… Мечтая
си да имам в нашата планинска къща онази библиотека с книгите от тавана
до земята и в един момент на живота си кротко и методично да чета…

С кого бихте искала да сте на една сцена? 
С Бебел Жилберто и с Касандра Уилсън. Иначе с всички от българските
артисти и музиканти, които харесвам съм била на една сцена и може би ще
продължавам да бъда.

Имате ли свой музикален идол и ако да – кой е той?       
В момента се възхищавам на един от най големите български джазмени
Христо Йоцов, който свири виртуозно на вибрафон в последната ми песен ,
и като на музикант и артист, и като на личност изобщо. Иначе аз съм против
идолите и състезанията в музиката, против определението „най”. Харесвам
всички артисти, с които съм работила, защото в това отношение съм
безкомпромисна – трябва някой да ме вълнува, за да работя с него. От
най-ранните си младежки години обичам и мисля, че винаги ще обичам
музиката на Майлс Дейвис , Колтрейн,  Кийт Джарет, Чет Бейкър.

От къде черпите вдъхновение?    
От срещите ми с хубави и смислени хора, красивите отношения,
природата,  градовете, децата, книгите, музиката, 
образите , картините, пътуванията, от кинота , от театъра, кафето,
лятото, от дребните жестове…

Ако трябваше днес да избирате бихте ли избрала отново пътя на
музиката за своя съдба?
       
Да!

Последният концерт, на който ходихте и как Ви хареса?       
Последният концерт, който слушах беше на Елиане Елиас, Марк Джонсън и
Джоуи Берън и наистина беше великолепен! Освен симпатичното и
впечатляващо присъствие на бразилската пианистка и певица Елиане Елиас ,
бях абсолютно пленена от виртуозното и вдъхновено свирене на един от
най-добрите съвременни джаз басисти Марк Джонсън. Силно впечатление ми
направи и барабанистът Джоуи Берън, който свири много поетично. Джаз на
световно ниво! За първи път почувствах зала 1 като истински нюйоркски
джаз клуб, което само по себе си е странно, но се дължеше изцяло на
музикантите!

Какво четете в момента?       
”На юг от границата, на запад от слънцето” от Мураками, а също и
биографията на Фелини – „Аз, Фелини”, която е вдъхновяваща и много
поучителна за мен.

Посланието Ви към читателите на Kafene.bg?       
Първо желая на всички хубава и вдъхновяваща пролет! Ще ви цитирам и една
източна мъдрост, която често си повтарям наум и за мен е много
спасителна “Ти не можеш да вървиш по пътя , ако сам не си този път”.