Мила Атанасова: Човек е способен постоянно да се развива, променя и преоткрива

Днес ви срещаме със слънчевата Мила Атанасова – всестранно развита млада дама, психолог по образование и творец по душа

Мила ни спечели със страхотната си идея и оригинален подход към нещо много лично за всеки родител – рисунките на децата, които са ни толкова скъпи, че бихме ги превърнали в красив аксесоар, за да са винаги близо до нас и да ги запазим за по-дълго.

Какво е за нея да изразява частица от себе си чрез оригиналните чанти, които създава, и къде е мястото на психологията в това да сътворяваш ръчно красиви и емоционално интимни предмети за други хора – разказва самата Мила по време на уютната ни среща, която премина неусетно.

Мила, като начало разкажи повече за себе си – съчетаваш много таланти и интереси, но каква си ти – такава, каквато се виждаш през собствените си очи?

Това, което ми харесва в човешката природа е, че човек е способен постоянно да се развива, променя и преоткрива. Никога не съм имала идеи за бъдещето си, каква искам да стана или да бъда. Оставяла съм се на течението и обстоятелствата. Но винаги съм вярвала, че ще открия пътя, по който искам да вървя. И сега мисля, че вече имам концепция за бъдещето си или поне посоката, по която да поема –  а тя е, че искам да радвам хората, да възпламенявам искрата и да вдъхвам живот чрез моите идеи и действия.

Завършила си психология, а магистратурата ти е свързана с преводачество, редакция и литература – какво място имат в живота ти те днес?

Психологията е моята гимназиална мечта. Вярвах, че ще ми помогне във всяко едно начинание. Преводачеството е нещо, което ми отвори съзнанието и открих нови територии, които бях пропуснала. И двете много ми помагат при възпитанието на сина ми, в начинанието на проекта ми, а и въобще в живота. Те са една база, върху която стъпвам всеки ден.

С какво си се занимавала до момента?

Биографията ми е толкова шарена, колкото и моите интереси. Работила съм какво ли не – от сервитьорство до кодиране на сайтове. Не обичам да правя едно и също или да се развивам само в една област. Винаги съм експериментирала и съм пробвала от всичко, с което ме е срещала съдбата. Затова и за мен животът е много интересен.

Винаги ли си обичала да създаваш красиви предмети с ръцете си и как досега си обвързвала това влечение с психологията?

Интересното е, че моето влечение към изработването на собственоръчно направени подаръци е много отдавна. Всичко започна от времето, когато се отделих от вкъщи и започнах да градя моето семейство. Един ден Ники – моят семеен партноьор в живота, донесе някакви материали, за да си правим разни неща и да творим заедно със сина му, който тогава беше на 6 години. Тогава нямах доходи – бях студент. И така се навързаха нещата, че започнах да правя подаръци за празниците за моите близки приятели и семейство. Така през годините тези мои интереси се развиха и усетих, че когато правя нещо с ръце, когато мисля как да зарадвам близкия човек, се чувствам пълноценна и изпълнена с желание за живот. След години, когато се роди синът ни Давид, си мислех как да съчетая двете мои влечения – психологията и майсторенето – и стигнах до тук. Имам още идеи в тази посока, но те тепърва предстои да се случат.

Смяташ ли, че носиш дарба от някого в семейството си?

За дарба не знам, но – че средата в семейстовото ми под една или друга форма ме е формирала като творческа личност и интереси – това е така. И двамата ми родители имат нюх към изработването и майсторенето и усет към красивото. Вкъщи повечето неща сме си изработвали ние. Едната ми баба е била шивач, а пък другата е завършила руска филология и е била преводач. Така че намирам за логично и моите влечения в тези посоки.

Сподели как се роди идеята за сайта ти miloky.com – дълго ли обмисляше да превърнеш тази страст в реален проект?

Идеята за сайта ми и името miloky беше в главата ми отдавна. Знаех, че искам да направя и създам нещо, което да е полезно и красиво и което да отговаря на личните ми интереси и възможности. Едва когато се роди синът ми Давид, изкристализира точно тази идея да превръщам детските рисунки в плат, от който да създавам текстилни изделия за ежедневието. Остналото беше въпрос на време и процесът да стигна до тук беше много дълъг.

Как ти хрумна да претворяваш именно детски рисунки върху текстил? Идеята е изключително оригинална.

Идеята дойде внезапно. Както всички идеи при мен. Не мога да се оплача от такива. Те са толкова много, че един ден взех една тетрадка и започнах да ги записвам, за да мога след време да избера една и да започна отнякъде. Точно тази се появи, когато с Давид си играехме с едни боички за рисуване с ръце и правехме различни отпечатъци. Запазих “рисунките”. И така един ден реших, че ще бъде прекрасно, ако могат родителите да носят със себе си спомен от техните деца, запечатан завинаги.

Какво според теб самата е ценното в твоя проект?

Ценни са няколко неща – първо да покажем на малките творци, че това, което създават, е важно за нас, че то може да се превърне в нещо, което можем да използваме всеки ден. Второ, искам да стимулирам по-осъзнатото пазаруване и купуване на подаръци, по-осъзнатото използване на всякакви найлонови и подобни продукти, които взимаме и после веднага захвърляме на боклука. Моята кауза е да имаме малко, но хубави и красиви текстилни изделия, които да са трайни и най-вече лични и уникални. Също така се опитвам да прокарам идеята, че можем да разменяме услуги или продукти на основата на бартера. Ето защо съм включила и такава опция в miloky.com.

Защо твоите неща са уникални – защото твоят талант и душа и непринуденото детско творчество стоят в основата?

Освен чанти, могат да се изработват и други текстилни продукти по желание – например могат да бъдат покривка или кърпи. Дори сега имам една поръчка за престилка за една майка и нейната дъщеричка, която иска много да имат еднакви престилки и заедно да готвят. И в това е уникалността – подарък, който е личен и индивидуален, който ти е мил и който те радва.

Направила ли си такава чанта за себе си – твоят син е малък и може би точно сега открива удоволствието да рисува и твори?

Синът ми сега е на 3 години, но когато рисувахме с боичките и направихме тези отпечатъци, беше на година и половина. Тази чанта, която е с ръчичките – това е моята чанта, а това са неговите ръчички. В момента не залита много към рисуването, но си мисля, че защото е още малък. Моите наблюдения са, че децата на 5 – 6 години рисуват много – тонове рисунки, които родителите сигурно някъде прибират и най-вероятно с годините изчезват. Аз нямам нито една запазена рисунка от детството си, а много бих се радвала да имам.

Как точно се случва самият процес – разкажи какво правиш, за да създадеш една чанта.

Процесът не е лесен. Досега рисунките, които съм получавала, не са снимани много добре, тъмни, със сенки или накриво. Ето защо и моята работа малко повечко се увеличава, за да направя изображението готово за създаването на десена. След това започва и самата игра – тук прилагам моето виждане и усещане. Следващата стъпка, когато съм готова с файловете, е да ги изпратя на фирмата, която отпечатва платовете. Тя се намира в Германия и затова отпечатването и доставката отнема време – от 8 до 12 дни. Ето защо поръчката на някакво текстилно изделие отнема време и ако е за подарък за определена дата, поръчката трябва да стане по-отрано. След като пристигне плата, аз го разкроявам и шия. После опаковам в специано направена от мен текстилна торбичка и подаръкът е готов. Най-хубаво е човек да предвиди поне две седмици.

Смяташ ли, че ако едно дете види рисунката си върху чанта, това би развило в него определени заложби и би го насърчило да продължава да рисува?

Честно казано не знам. Досега съм видяла три дечица, които пред очите ми отвориха чантите. Моето впечатление е, че те не могат все още на момента да изразят някаква силна емоция – някак си им беше прекалено ново, за да го осмислят. Чак след това получавам коментари от родителите. Но определено би им отворило съзнанието за възможностите, които стоят пред тях в живота.

Какво ще кажеш на всички майки, които все още не са превърнали рисунките на децата си в красива чанта?

Да преровят шкафовете, да помислят за техните най-близки хора и да им направят един скъп, мил и полезен подарък.

Какво виждаш в бъдещето? Още интересни проекти?

Това е най-интересната част. Всеки ден виждам много и много възможности. Сега включих една нова идея, която е да дадеш нов живот на старите дрехи. Всеки, който има дрехи, които не носи и не иска да изхвърли, може да ми прати и от тях да направя едно елече-костюм на някакво животно за малкото творящо човече. Това, което досега съм направила, беше за рождения ден на сина ми – елече-динозавър. Децата обичат да влизат в роли, да се преобразяват и да играят. Ето защо мисля, че това е още един полезен подарък, който отново е свързан с опазване на околната среда, който е оригинален и индивидуален. Всеки, който има интерес, може да се свърже с мен през фейсбук страницата ми. Имам и други идеи, но те все още не са така избистрени, затова ще ги запазя в тайна, докато не съм готова да ги споделя.

Отправи пожелание към себе си и нашите читатели.

Моето пожелание към всички ваши читатели е с благодарност и обич да се обръщат към всички и към всеки, да вярват и копнеят, да търсят и намират. А за себе си – посоката е ясна, остава да се науча да съм по-търпелива, постоянна и смела, а и никога да не загасва онова пламъче вътре в мен, което ме кара да творя и създавам.

Miloky е на miloky.com, както и във Фейсбук.