Миглена Герчева: Галерия "Богориди" е духовен център на красота и хармония

Миглена Герчева e лъчезарна жена, винаги усмихната, завладяващо позитивна, с изключително изтънчен усет към красивото, естет. Тя успява да спечели всеки, който прекрачи прага на известната бургаска галерия "Богориди" със своя чар и приятно излъчване.

Завършила е Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", специалност "Начална педагогика". Споделяйки съдбата на родителите си (бащата – военен), като малка тя живее и учи в различни градове на България. Това я обогатява по особен начин, запазила е красиви спомени за хора и забележителности от различни кътчета на страната ни. От малка се увлича от изкуствата, особено от музика. Мечтае да стане учител и да учи подрастващите освен на знания, да ценят красивото в света около себе си и ако могат, да творят красота. Сбъднала детската си мечта, тя работи известно време като учител, но не за дълго – липсата на постоянна работа не я устройва. От седем години работи като галерист и твърди, че е намерила мястото, където успява да съчетае педагогическото си образование и неустоимото влечение към изкуството. Ето какво сподели тя за себе си и за любимата си работа в това интервю за Kafene.bg:

Как започнахте работа в галерия "Богориди"?
Една случайна среща във влака предопредели бъдещето ми и професионалното ми развитие. Беше труден и тежък период, нямах работа, бях обзета от тъжни, депресивни мисли. Един ден, пътувайки от Трявна за Бургас през декември 2002 година, в купето се заприказвах с непозната жена за красотата на величествените зимни пейзажи навън. Бързо намерихме общ език и теми за разговор. Това беше г-жа Ружа Георгиева, собственичка на галерия "Богориди" в Бургас. До края на пътуването, тя вече ме беше поканила да започна работа при нея и аз естествено приех. На 6 януари 2003 година аз влязох вече официално в галерията и се заразих окончателно от магията на изкуството.

Кое Ви накара да предпочетете професията на галерист пред учителската?
Приела съм, че мисията на моя живот е да бъда учител – да образовам, да показвам доброто в живота, красивото, да поощрявам стремежа към хармония. В галерията открих мястото, в което да се изявя като просветител, да съпреживявам с всеки посетител посланието, което носят картините. И ако съм успяла да дам на хората онова пълноценно усещане за красота и хармония, докато разглеждат дадена изложба, значи съм успяла. Ако един човек си тръгне с усмивка или ако успея да върна посетител отново да дойде в галерията, това за мен е един малък успех.

Как минава един работен ден за Вас
? Зад резултатите в представянето на всяка изложба стои Вашия труд, който никой не вижда – разкажете ни за това.
Работният ми ден е 26 часа в денонощието (усмихва се) –  излязла от галерията, аз продължавам да мисля за работата си. Знаете ли, аз съм един щастлив човек, за когото работата е неговото хоби. Представянето на една изложба за мен е мисловен процес, който започва с появата на картините в пакети. От мига, в който съм се запознала лично с художника, при обсъждане на предстоящата изложба, аз трябва да уловя тънката психологична нишка на този творец, за да покажа картините му по най-добрия начин. Обикновено авторите не обичат да говорят много за себе си, оставят картините им да сторят това. Чрез творбите си те изпращат своето визуално послание към хората. Затова и на мен се пада нелеката задача така да подредя изложбата, че посетителите да усетят това послание.

Трябва да избера най-подходящата музика, която при откриването да скъси разстоянието между автор и публика. Зад красиво подредената изложба никой не трябва да вижда и да знае броя на движенията ми нагоре и надолу по стълбата, докато всяка картина намери точното си място. Всичко трябва да е обмислено и подредено до последния детайл. Емоционалното изтощение се усеща на другия ден след откриването, което пък компенсираме с удовлетворението, че сме показали добър и интересен автор.

За мен предизвикателство е не само да работим с големите известни имена в българското изобразително изкуство, а да преоткрием забравени живи класици или интересни млади художници. Радвам се, че много млади творци са започнали кариерата си от нашата галерия.

Помните ли първата изложба, която трябваше да подредите и покажете?
Да, това е доста ярък спомен. Първата изложба, в която участвах, беше на 6 януари – Йордановден. Традиция в нашата галерия е всяка година на този ден, тук да представят творбите си тримата бургаски художници Йордан Ангелов, Йордан Маринов и Йордан Петров. Техните общи изложби са интересни с това, че в едно се преплитат три индивидуални стила, оригинални сами по себе си, обединени от една обща тема – Бургас.

С какво Ви обогатява тази професия?
Прекият контакт с духовно богати хора, с техните прекрасни произведения, не може да не ти въздействат. За да накараш посетителите да усетят посланието на една изложба или на една картина от нея, първо ти трябва да я усетиш със своите възприятия. Тогава вече знаеш как да я представиш на хората така, че тя да им въздейства.

През годините в галерията "Богориди" са минали десетки изложби на наши, бургаски художници, български и чуждестранни художници. Особенно впечатляващи остават срещите ми със Слав Бакалов, който върна усмивката на лицето ми в труден за мен момент, Ненко Токмакчиев и  Неделчо Нанев – изключително достойни за уважение хора. Много творци са минали през галерията и са оставили отпечатък върху мен, за съжаление някои от тях вече не са между нас. Обичам да казвам, че съм ученичка на всички тези известни художници, защото те ми дадоха много от себе си. Особено скулпторът Ненчо Русев и художникът Георги Динев, за което съм им безкрайно благодарна. Те по един своеобразен начин разпалиха и разгоряха огъня на изкуството в мен.

Какви дейности развива галерия "Богориди", за да съхрани, поддържа и развива интереса на гражданите и гостите на гр. Бургас?
Да, това е особено важно за нас. Затова положихме много усилия и смятам, че успяхме да превърнем нашата галерия в един духовен център. За всеки, който цени изкуството, за всеки, който иска да открие изкуството чрез лично творчество, ние създадохме "Хоби – арт център". В него се събират хора, желаещи да се докоснат до магията да създаваш красота: рисуват, тъкат, упражняват приложни техники – това възникна като идея да задоволим духовните потребности на хората, които се вълнуват от изкуство. Освен това създадохме "Галерия – театър". Нашите посетители имат пряк достъп до артистите, които каним – от близостта те съпреживяват самия спектакъл и дори могат да участват в него.

Какви са плановете Ви за бъдещи дейности?
Изложбите, които представяме, са част от проектите "Стапящи се хоризонти" и "Изкуство без граници". Надявам се да продължим да поднасяме на бургаската общественост интересни и завладяващи изложби. Стремим се към творчески обмен на български и чуждестранни творци. Влагаме много енергия и ентусиазъм в по-нататъшното развитие на нашия "Хоби – арт център", за да добие по-голяма популярност, защото хората имат потребност от пряко общуване с изкуството.

Вашето пожелание за читателите на Kafene.bg
?
Пожелавам на всички въпреки трудното време, в което живеем, кураж, вяра и мечти! Нека не спират да вярват, нека продължават да мечтаят!

* * *

Изложба живопис на Румен Петков в галерия Богориди
Фотографии върху платно в галерия Богориди