Мартин Ралчевски за немското издание на "30 паунда"  -  Интервю

Мартин Ралчевски за немското издание на
Романът "30 пануда" на Мартин Ралчевски излезе на немски език, преводът е на Велина Вебер.

Около писателят Мартин Ралчевски винаги има новини, нещо се случва, читатели му пишат равълнувани писма. Това ни подсети да го поканим отново за интевю в Kafene.bg.

Какво ново при теб на писателското поприще? Съвсем скоро си се върнал от премиера на "30 паунда", издадена на немски език. Разкажи ми как стана това? От къде дойде поканата? Каква беше атмосферата на премиерата?

Новото е именно това – един от романите ми „30 паунда“ излезе на немски. Това се случи бавно и имаше доста перипетии. Поканата за този проект дойде от немското издателство "Антеа". А най-трудната част – преводът – бе реализиран от едно добро и честно момиче – Велина Вебер, което живее в Хамбург. Имаше не една, а цели три премиери, плюс една приятелска среща с църковната общност в Хамбург. Започнахме със сравнително скромна премиера в Берлин изцяло пред немска публика. Няколко дни след това имаше второ представяне в Хамбург, което, според всички, беше забележително. Залата беше пълна, имаше даже правостоящи. Изпълнение на пиано звучеше така сякаш в паузите бяхме на концерт. Аз бях заобиколен от две красиви дами, които четяха откъси от книгата на немски. На стената зад нас се прожектираше филм, свързан с темата, който умишлено беше без звук. Събитието продължи повече от три часа, като н нито един човек не напусна залата преди края. На следващия ден пътувахме пак за Берлин, където вечерта бе организирано третото представяне. То също беше вълнуващо и запомнящо се. Отново показахме същия филм като фон. За моя радост залата пак се напълни и после имаше доста въпроси, някои дори извън темата на книгата. Там преобладаваха българите и повечето въпроси не се налагаше да ми бъдат превеждани. И накрая, докато се усетим, пак бяхме закъснели. Обобщено казано – атмосферата и от трите събития беше силна и  зареждаща. А коментарите (с изключение на една възрастна дама, която неясно защо, каза отрито, че не вярва в Бога) бяха искрени и положителни.

Какви теми те вълнуват сега, върху какво работиш?

В момента работя върху новия си роман, които ще се казва „Антихрист“. Вълнува ме темата за последните няколко години преди края на света. Какво ще се случи тогава и т.н. Този роман се пише особено трудно, за разлика от предишните и от сега чувствам, че навлизам в дълбоките води. Но аз винаги съм търсил именно това. За мен всяка книга трябва да е натоварена със смисъл и ясна посока.  

Периодически в Kafene.bg пристигат коментари под твоя разказ "Емигрант". Мислил ли си, че един кратък разказ може да има толкова дълъг живот и да вълнува читателите с години?

Да, мислил съм. Особено този разказ, понеже до голяма степен описаното е преживяно лично, знам че докосва читателите. Макар и да прозвучи странно, не мисля обаче че у всеки има какво да се докосне, т.е. че задължително всеки съпреживява болката на героя.

Писателят Деян Енев сподели, че е пренаписал разказа "Жената, която хранеше котките", защото един ден е забелязал, че дървото, център в сюжета, вече го е нямало, били са го отсекли. Ти чувствал ли си нужда да пренапишеш твой разказ, като дадеш друг шанс на героите си или различен край.

Не. Не съм имал нужда да пренапиша разказ и да му дам друг край. Макар, че всъщност почти имаше един такъв. В него ставаше дума за политика и се наложи да заменя имената на едни политици „родолюбци“ с други такива. Затова, според мен, е по-добре да се избягват истинските имена, а също и дребните детайли в описателните сцени, за да не се получи след време нужда за корекция.


Получаваш много коментари и писма на читатели, сподели някои от най-вълнуващите.

Не ги помня дословно, но по памет бих казал, че ме изненадва добротата на хората. Особено на жените. Те са по-сантиментални и пишат по-директно. Има толкова добри хора, които ми споделят лични неща в дълги и, до болка искрени, писма. Тогава обикновено отмествам поглед настрани от монитора и си казвам, че тази прямота е нещо прекрасно. Тя очиства душата, на този които споделя. А на този, който чете, в случая аз, помага да намери истинския пулс и да черпи жив житейски опит. Случва ми, и то не рядко, да ми пишат, че книгите ми ги ползват за настолни. Че ги препрочитат и споделят с много приятели. В Хамбург например ми показаха една книга „30 паунда“ и ми казаха, че е била предавана от ръка на ръка и е четена от около петнадесет души и то само за една година.

А получаваш ли критика, как се отнасяш към критиката?

Разбира се, че получавам. Но тя не е градивна, а обидна. Сякаш тези читатели предпочитат вместо да ми кажат какво не им е харесало и да поговорят с мен, да публикуват в някой сайт направо обиди по мой адрес. От това боли. Но ми помага и да се смиря. На няколко пъти ми се е случвало да търся потвърждение от близките си, че този или онзи не е прав. Отвръщали са ми, че това това, е така, защото засягам винаги вечните теми – за вярата в Бог, вечността, смъртта, смисъла на живота. А тези въпроси пораждат, и винаги са пораждали, или дълбоки размисли или критично и лековерно отричане.

Какво ще пожелаеш на читателите на Kafene.bg

Да бъдат благословени. Да се радват на живота, защото всичко е преходно. Да не живеят в грях. И да търсят смисълът, който смисъл не е някаква абстракция, а Христос.   



Снимка 1: Мартин Ралчевски с преводачката Велина Вебер
Снимка 2: Немското издание на "30 паунда"
Снимка 3: С представител на немското издателство "Антеа"

Още от Мартин Ралчевски  и за него:

Полубогинята на Мартин Ралчевски

Мартин Ралчевски: Щастието дреме в сърцата на всички

"Великден" - разказ на Мартин Ралчевски

"In Vitro" - разказ на Мартин Ралчевски

Емигрант разказ на Мартин Ралчевски

На екскурзия в България - разказ от Мартин Ралчевски
реклама
Коментари 0 коментара

Име:    
E-mail: (Няма да се публикува)

Коментирай:


МИСЪЛ НА ДЕНЯ
  • Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята.

    Жюл Ренар

АКЦЕНТИ
Copyright 2007 - 2017, Kafene.bg Сайтът е разработка и собственост на ABC Design & Communication
eXTReMe Tracker