Майя Разбойникова-Фратева за новия прочит на приказките на Братя Грим

Доц. дфн Майя Разбойникова-Фратева преподава немскоезична литература в катедрата по германистика и скандинавистика на СУ „Св. Климент Охридски”, води част от традиционните лекции по история на литературата, а също и семинари за бакалаври и магистри. Занимава се и с превод на художествена и научна литература.

В това интервю я разпитах за новия прочит на приказките на Братя Грим в сборника с разкази "Кой има лек против страшни сънища" и новия живот на приказките в игралното кино.

В доклада си на конференцията „Приказката като жанр и традиция в Северна Европа”, която се проведе на 14 и 15 ноември в София вие говорихте за една книга, издадена в Германия – разкази по приказките на Братя Грим. Разкажете малко повече за нея – какво представлява и каква е целта й?

През 2012 г., в която се навършиха двеста години от първото издание на приказките на Братя Грим, малко немско издателство със странното име „Бясната дванадесеторка” излезе с красиво и богато илюстрирано издание под заглавие: „Кой има лек срещу страшни сънища?”. Книгата събира 15 разказа от 15 различни съвременни немски автори и авторки и всеки един от тези текстове е илюстриран от 15 различни художници и графици. Сред авторите са Ангелика Клюсендорф, Улрике Дрезнер, Кристиане Нойдекер, Фин-Оле Хайнрих, Тобиас О. Маснер Зигрид Беренс, Вероника Перес и други.

Разказите са положени в обща фикционална рамка: Тайнствена ложа събира информации, останали скрити за читателите на приказките на братя Грим. Натъква се на множество неизяснени обстоятелства, на тайни ръкописи, които доказват, че в резултат на строга цензура в много случаи първообразът на приказките е бил изгубен. Затова ложата дава достъп на отбран кръг съвременни писатели и писателки до архивите си, като очаква от тях да разкрият „истинските” истории и да представят на публиката своите открития със средствата на изкуството. Ложата е убедена, че избраните творци са в състояние „да вникват в митовете и легендите и да ни помогнат, да придобием ново познание”. Заглавието на тома е цитат от приказката „Трите златни косъма на дявола”.

Всички участници в този проект, издателство, автори, художници, са замесени в тайнствени събития, а зад разказите надничат познати приказни сюжети, мотиви, персонажи, ангажирани обаче и с актуални за съвременния свят теми.

На кои въпроси отговаря книгата, които приказките на Братя Грим премълчават?

Всеки текст намира свое бяло поле в конкретна приказка и генерира смисъла си от това премълчано, което трябва да бъде разпитано. Например разказът Ангелика Клюсендорф се гради на странното съперничество между заека и таралежа и смъртта на заека на браздата, произтичаща от един неизяснен конфликт. И оттук Клюсендорф изгражда една нова приказка около вътрешните драми на общностите, роднински, приятелски, които дават защита и сигурност, но отнемат свободата. Или пък се търси отговор на въпроса, кой е омагьосал принца и го е превърнал в грозен жабок, какво се е случило с децата на Рапунцел от кулата, защо е зла злата вещица.

Приказките като концентрирано изображение на конфликта между добро и зло, работят с арсенал от постоянни фигури (омагьосана принцеса или омагьосан принц, зла мащеха, работлива девойка), които не разработват психологически мотивации и поради тази причина разкриват многобройни посоки, в които да бъдат продължени. Вероятно и затова съществуват толкова варианти на едни и същи сюжети.

Нужен ли е нов прочит на класическите приказки? Имаме ли право да ги осъвременяваме или променяме по друг начин? Може би книгата, за която говорихте, е добър пример за това.

Големите нови прочити на приказките се случват периодично и непрестанно, било в чисто литературоведски план, било в психоанализата, било в нейното педагогическо усвояване. Новите прочити добавят аргументи към това, защо не можем без приказките, а всеки нов аргумент е резултат на някакво взиране в самите себе си.

Интертекстуалният живот на приказките не може да бъде ограничен, те присъстват в безброй литературни произведения, нека само спомена грандиозното присъствие на приказката за рибаря и неговата жена в романа на Гюнтер Грас „Калканът”. Примерите са безчет.

В случая, за който говорим, сборника „Кой има лек против страшни сънища”, прочитът е зададен като изследователски, но е разгърнат под формата на нови художествени текстове.

Какво е мнението ви за холивудските филми по приказките на Братя Грим, превърнати в разказ на ужасите – „Червената шапчица”, "Снежанка" и едноименния филм „Братя Грим”?

Те са точен пример за новия медиен живот на приказките, за преминаването им от текст в текст и от медия в медия. Неизбежно е тяхното модифициране, което следва законите на медията или жанра. Разбира се, продължават да се правят и филми-преразкази, които по-плътно следват сюжетите на приказките. Амбициозното кино обаче трябва да заложи на модификацията и не само да преведе приказката от една медия в друга, но и да даде възможност на медията да усвои приказката. Споменатите филми очевидно кореспондират с цялата вълна от върколаци и вампири в киното, ситуират се в раздела „филм на ужасите”. А какво предпочитаната черна романтика разказва за нас самите е друг въпрос. Тук е може би е добре да видим, какво Славой Жижек има да ни каже по тази тема.

Като форма за мен това са зрелищни приказно-фантастични филми, които ползват възможностите на новите технически средства, но живеят от цитати, отклонения и модификации на приказките.

Проф. Арне Бюге Амудсен, от университета в Осло, завърши своя доклад с въпрос: „Ще отцелее ли романтиката на приказката от 19 в. в
 21 век?” Вие как бихте отговорили?

Ще оцелее романтиката на романтичните приказки, тези на Братя Грим не са „романтични” в обичайния смисъл, който може би е вложен в горния въпрос. Тяхното събиране и издаване е продукт точно на романтизма, а той е „романтичен” по много начини. Но романтични или не, романтично прочетени и фентъзи-осъвременени, приказките не оцеляват, те просто съществуват. Варират нашите потребности от романтика и романтизъм.

Снимка 2 – Корицата на сборника "Кой има лек против страшни сънища" от немско издателство „Бясната дванадесеторка”