Любомир Розенщайн: Дълбокото усещане на нашето време е, че сме изтървали нишките на съдбата си  -  Интервю

Kafene.bg | 31.05.17

Любомир Розенщайн: Дълбокото усещане на нашето време е, че сме изтървали нишките на съдбата си
В началото на юни издателство "Колибри" пуска от печат в поредицата "Духовност и самоусъвършенстване" новата книга на Любомир Розенщайн "ВЪТРЕШНИЯТ ЛЕЧИТЕЛ: Пътят на йога: спокойствие, здраве, благополучие и живот в XXI век".

За пътя към себепознанието и за наученото и изживяното в продължение на дългогодишна всекидневна йога практика разказва авторът.

След като предишните Ви книги бяха посветени на невролингвистичното програмиране, хипнозата и медитацията, фокусът във "Вътрешният лечител" е върху йога. Защото йога днес е свръхмодно понятие ли?

Йога днес е на мода, също както да си веги, суперхраните, диетите на звездите, мултиспорт и селфито с плочки на корема... Зад онова, което изглежда  така хубаво и привлекателно по стените в мрежата, се крие по една виртуална илюзия и едно виртуално обещание – че щастието е лесно - само на една ръка разстояние. Достатъчно е да протегнеш ръка и да го откъснеш, точно както предишните поколения късаха ябълки от дървото. Всяко решение трябва да бъде лесно, всеки избор – незабавно достижим. Живеем във времето на насладите и практическото изобилие: във време, в което можем да си позволим всеки ден съвсем немислими в миналото неща, и още, и повече, и без никакви ограничения. И желанията ни наистина нямат ограничения. За нас е лесно да се озовем за един уикенд на хиляди километри разстояние просто ей така, за да се тагнем; лесно е да си поръчаме дреха или книга от другия край на света; да наблюдаваме в момента какво се случва на различни континенти или да опитваме най-екзотични храни. Животът като че ли никога не е изглеждал толкова привлекателен и лесен; толкова неизискващ усилие... Никога досега хората не са били толкова изпълнени – със събития, с новини, с вещи, с храна, с претенции... И в същото време – хората никога не са били толкова изпълнени и с отчаяние. Тихото отчаяние, както преди близо две столетия още го назовава Хенри Дейвид Торо. Но тогава той долавя с гениалността си само зародиша на онова, което днес ще ни самоизяжда до разпад и разрушение... В нашия ярък, шумен и пълен с възклицания живот то е, което отвътре разяжда душите ни – усещането, че сме подредили дните си кухо и всъщност не можем да управляваме онова, което се случва с нас; откритието, че зад привидното многообразие от избори всъщност нямаме избор; болката, че всекидневието ни е програмирано така, че ни отдалечава все повече от истинските ни човешки същности.

Че всъщност не можем да се справяме?

Да, дълбокото усещане на нашето време е, че сме изтървали нишките на съдбата си. И в плана на отделната личност, и на страната, и на планетата... Йога твърди, че това е неминуемо, когато човек престане напълно да си дава сметка затова за какво съществува на тази земя... Тогава следва разпад на вътрешния свят на човека – и ние днес сме изправени пред него – депресии, тревожност, паника, страх в невиждана масовост и размери, наркотици, преяждане, разюздан секс, престъпност. Следва разпад на човешките взаимоотношения – и ние тук също сме на границата: ако някому се случи нещастие на улицата, минувачите вече не оказват помощ, а вадят телефоните за да постнат снимки и клипчета в мрежата; качества като човечност, състрадание, близост, самоотверженост са все по-редки и изключителни. Неща, които само допреди няколко десетилетия се саморазбираха. Следва и разпад на околната среда: въздухът е отровен, водата е отровена, горите, птиците и океаните си отиват... Оказва се, хубавите ни прекрасни дни и лъскави статуси от стените са само шумно представление, с което опитваме да самозалъжем себе си, да се отдалечим от плашещата истина... Йога днес също е въвлечена в това представление, но интересът към  древното познание е същевременно опит, най-често неосъзнат, поне в началото, да се намери път, да се надделее отчаянието, което разрушава и разболява.

Нали срещу болестите днес има фармацевтика, свръхразвита медицина, която разширява непрекъснато познанията и възможностите си...

И носи заедно с това илюзията, че срещу всяка болка и страдание има хапче или операция, които да се справят с него начаса. Че нещо отвън може да разреши проблемите, които си създал в себе си вътре. Това е същото като надеждата, че извънземните ще дойдат в последния момент, за да ни спасят от природен катаклизъм, предизвикан от нашето напълно немарливо и унищожително отношение спрямо природата... Нещо ще отстрани по магичен начин и проблема ти, и твоята отговорност към него - и ще можеш да продължиш да плуваш в морето на обещаната ни от времето безгрижност... Ние плуваме и буквално се давим в море от холивудски илюзии.

Йога ни учи, че вътре и вън от нас действително съществува  свят, изтъкан от хармония. Един свят, в който можем да бъдем цялостни, а това означава и смислени, и спокойни, и здрави. И че с всеки един ден от живота си, с всяко свое действие или бездействие, мислене или немислене, будност или приспано и замъглено, замаяно съзнание, предприемаме избор – дали да бъдем част от този свят на хармония или да отчупваме парченца от него, да го разкъсваме и разрушаваме. Да разкъсваме и разрушаваме себе си, хората около нас и планетата. Тове е изборът дали да бъдеш ведно със своя вътрешен лечител или да го зачеркнеш и да си останеш в илюзията...

За всичко това става дума в книгата Вътрешният лечител?

Вътрешният лечител е едно съвсем практическо ръководство. Не съм повтарял стандартните техники и комплекси с йога упражнения, които обикновено ще срещнете в студията, събирал съм от многобройното, което е достигнало до нас като знание за вътрешния свят на човека онова, което действително е помогнало – на мен, търсено и експериментирано всеки ден в продължение на последното десетилетие, а също и на участниците в семинарите, курсовете и тренингите ми... Йога е знание, което се постига единствено с вътрешен опит, една малка практика е много по-ценна от много приказки, стига да се прилага с решителност, последователност и дисциплина. И колкото и да сме различни днес, колкото   различни да изглеждат мислите ни, стремежите ни, желанията ни, дълбоко в себе си ние сме водени от една и съща вътрешна потребност – да водим живот на смислени човешки същества, а това означава с разум и съзнание. Разумът и съзнанието изискват когато се изправиш пред трудност да я преодолееш, а не да се опитваш да я избегнеш от поглед докато е възможно. Разумът и съзнанието изискват да развиваш качествата, с които можеш да побеждаваш съдбата си. И да, това се постига с цената на всекидневно усилие – цена, която днес ни се струва неизмерно висока, защото усилието не се вписва в потока на обещаното лесно изобилие... Опитът и здравият смисъл показват, че ако трябва да пресечеш река и не знаеш да плуваш, много висока е вероятността дълбоките и буйни води да те отнесат. Йога ни учи да плуваме в реката на живота, да не се оставяме изцяло на течението, колкото и привлекателно да изглежда в отделни моменти това. И в този смисъл йога не само не е остаряла, но е съвсем актуална във времето на привлекателното, удобно и самоубийствено носене по течението.

В същото време книгата не е само сборник от различни полезни практики, а и поглед, и опит за обяснение на съвремието ни, на онова, което не ни достига в него от една необичайна гледна точка. Някога на земята е имало хора, които са били готови да посветят изцяло живота си на целта да постигнат по-високо ниво на човешкото съзнание, да усъвършенстват общия смисъл на човечеството, да го пренесат в други, по-високи сфери на съществуването... Те са ни оставили, предавани от поколение на поколение, знанията на йога. Какво биха казали тези хора, ако сега биха наблюдавали всекидневието на един наш град, на един случаен днешен човек с всичките му разкъсващи вътрешни конфликти, тревоги, страхове и проблеми... Психиката на човека днес е изтъкана от много повече и неизмеримо по-сложни колебания, може да се каже, от много по-високо и опасно напрежение... Била ли е тази посока в развитието на мозъците ни предсказана, били ли сме предупредени и подготвяни чрез знанията и практиките на йога през дългото време на историята... И да, във вътрешния лечител става дума за чакри, за езотерика, за енергии, за всички онези понятия, които днес са толкова популярни и модни и в същото време толкова неразбирани... Ние нямаме нужда от тайнственост, която да ни прави интересни и важни, имаме нужда от помощ. Съвсем конкретна, съвсем навременна и може би дори вече закъсняла. И все още си струва да опитаме.

Любомир Розенщайн ще представи новата си книга "Вътрешният лечител" с безплатна кратка встъпителна практика за освобождаване от стрес и напрежение и активиране на вътрешните лечебни сили и с  дълбока релаксация:

- На 6 юни, вторник, от 19.00 в София, Литературен клуб "Перото“ - НДК
- На 7 юни, сряда, от 18.00 в Пловдив, книжарница "Хеликон", ул. Княз Александър І № 29
- На 9 юни, петък, от 19.00  в Бургас, Галерия-музей "Георги Баев“

реклама
Коментари 0 коментара

Име:    
E-mail: (Няма да се публикува)

Коментирай:


МИСЪЛ НА ДЕНЯ
  • Ако се построи къща на щастието, най-голямото помещение ще е чакалнята.

    Жюл Ренар

АКЦЕНТИ
Copyright 2007 - 2017, Kafene.bg Сайтът е разработка и собственост на ABC Design & Communication
eXTReMe Tracker