"Любовна(та) песен" на един влюбен

В деня на влюбените – 14-и февруари, от Младежки театър „Николай Бинев” предлагат на своите празнуващи зрители най-подходящото заглавие за повода – спектакъла  "Любовна песен”. Главната роля в него е поверена на Николай Луканов. Той завършва актьорство в театралната академия през 2003 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова и е едно от дългогодишните лица на Младежкия театър. Има роли в много от най-популярните спектакли от репертоара на театъра – „Летище”, „Страхотни момчета”, „Часът на вълците”. Предлагам ви един разговор с него за представлението „Любовна песен” и другите му роли в театъра.

Изпълняваш главната роля в спектакъла „Любовна песен”. Там твоят персонаж се намира в доста сложна психологическа ситуация. Как подходи към тази роля?

Работата ми с американския режисьор Андрю Волкофф беше много приятна и ползотворна. Естествено, както към всяка роля, така и тук тръгнах с голямо любопитство и желание. Така стана и с Бийн. Обсъждахме моя герой, който е странен, „шантав“ и неординерен. Биографията му, която заедно с режисьора и колегите градихме по време на репетиционния период, ми даде стабилна основа за срещата с публиката и за успеха на „Любовна песен“. Не мога да кажа дали съм изходил от себе си или по-скоро съм задълбочил наблюденията си над подобни персонажи от реалния живот при работата си върху Бийн. Като че ли паралелно „рових“ в себе си и проявих голяма доза воайорство. Интересна беше темата за силата на въображението. Как един странен, различен човек създава образ в когото да се влюби и да заобича. Самотата, сивотата, досадата на монотонното му ежедневие отключват създаването на Моли. Моли, която Бийн сътворява, заради огромна липса на любов. Друга важна тема е тази за избора. Човек непрекъснато е изправен пред възможността да избира и на това се крепи неговият живот. А изборът понякога е доста сложен и решаващ. Важното е да събереш сили и да направиш избор. Дали е правилен, или не, никой не знае…

В представлението са съпоставени две любовни двойки – едната вече белязана от рутината на семейния живот, а другата, наслаждаваща се на трепетите на новото начало. Как с колеги ти успяхте да балансирате между закачливото им представяне и тяхното сериозно възприемане?

Голямата заслуга е на пиесата и на режисьора. Добрата драматургия и прецизната и професионална режисура дават голяма сигурност на актьора. Да, и двете двойки в спектакъла са връхлетени от любовта и тя е тази, която ги променя. Така е и в живота. Любовта те кара да променяш навиците си, да изглеждаш глупав, смешен, нелеп… На нея трябва да сме благодарни, че понякога изглеждаме такива…

„Любовна песен” е едновременно много забавен и много нежен спектакъл. Каква е според теб оценката на публиката за представлението?

За моя огромна радост „Любовна песен“ не е от онзи тип често срещани романтични спектакли, в които се говори мелодраматично за любовта, и за това публиката приема изключително добре спектакъла. А това ме кара да съм горд, защото сме свършили добра работа. Също така много ме радват сълзите в очите на публиката, защото те не са фалшиви. Надявам се че „Любовна песен“ ще има дълъг живот. Иска ми се да е така, за да просълзяваме повече хора.

Ти участваш и в две от детските представления на Младежкия театър. Как срещата с детската аудитория помага на един драматичен актьор?

Самият аз съм баща на две деца и те непрекъснато ме променят. Наистина! Уча се от тях, наблюдавам ги, помагам им да опознават и навлизат в света. Както моите деца, така и детската публика в салона ме учат на търпение, искреност и безкрайна органичност. Трудно е да си родител. Отговорна мисия е! Но същевременно е и много вълнуващо и неповторимо. Същото бих казал и за актьорската професия.

Най-новата ти роля пък е в спектакъла „Кривите огледала”, където твоят персонаж опитва да поправи лошото си минало. Кога образите ни са най-криви според теб?

Когато не сме истински, когато играем роли, когато се преструваме, лъжем… когато не сме ние. За жалост в сегашния ни живот, като че ли все по-често образите ни са криви, но…такава е действителността. Въпросът е когато застанем пред огледалото дали ще сме доволни от това, което виждаме, или не. По-възрастен колега актьор от театъра преди години ми каза, че „сега по-важно е да си добър актьор в живота, отколкото на сцената“! Раздвоен съм в мнението си по този въпрос…

И за финал твоето светивалентинско пожелание за читателите на kafene.bg и зрителите на Младежкия театър.
Да обърнем повече внимание на човека до себе си. По-често да му казваме, че го обичаме, да му вярваме, да го подкрепяме! Да раздаваме любов около себе си и в това, което правим.

Разговаря Емилия Илиева – PR в Младежки театър "Николай Бинев" – София

Снимка 1 и 2 – Николай Луканов в "Любовна песен"
Сничка 3 – Николай Луканов в "Кривите огледала"