"Лешникотрошачката" – първата преммиера 2015 на Държавна опера Варна

Държавна опера Варна открива 2015-а година на 19 и 20 януари от 18 часа с премиерата на балета „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, либрето, постановка и хореография з. а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на оперния театър в морския град. Солистичните роли са поверени на Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц). Aсистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина, Наталия Боброва, худ. Ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослоаа Кареева, помощник-режисьор Сирма Панева.

На сцената в различни роли танцуват още Евгения Минкова, Мартин Чикалов, Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Николай Димитров, Лили Георгиева, Константинос Каравос, Ния Костадинова, Галина Велчева, , Илияна Божкова, Даниел Обрешков, Огнян Обрешков, , Веселина Иванова, Елена Димитрова, Мария Стоева, Аделина Бояджиева.

След декемврийската предпремиера варненската „Лешникотрошачка” гостува в началото на януари в в луксозния планински курорт Банско, където бе аплодирана от българска и международна публика.

На предстоящите на 19 и 20 януари премиерни спектакли на „Лешникотрошачката” ще свири оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Пътят на "Лешникотрошачката"

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.
Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

В Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 
Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на известни руски балетни творци.

ХОРЕОГРАФ-ПОСТАНОВЧИКЪТ СЕРГЕЙ БОБРОВ: ЕДНА КРАСИВА НОСТАЛГИЯ

Основна тема в „Лешникотрошачката” на Чайковски е спомнянето на своя живот, възраждането на най-хубавите моменти от детството и младостта. Всичко, което виждате на старите фотографии  – то ви връща към предишни мечти и надежди. За Чайковски тук е важно и обръщането към Бога, вярата и онова състояние, в което – предчувствайки прехода от земното битие към светлия възвишен мир, човек става различен… Хорът от първо действие – това не е хор на снежинките, това е хор на ангелите, които съпровождат Мари и Принца в рая.
Нашият спектакъл е като една далечна носталгия, едно красиво отражение на миналото в огледалния свят. Днес гледате в бъдещето, но и то на свой ред отразява мигове от миналото – далечно и същевременно близко със своята искреност и душевна топлота.
БАЛЕРИНАТА ИЛИЯНА СЛАВОВА: МАРИ Е ЛЮБИМАТА МИ РОЛЯ
„Лешникотрошачката” е любимият ми балет, а Мари е любимата ми роля. Щастлива съм, че имам възможността да танцувам в спектакъла на Сергей Бобров и да пресъздам образа на главната героиня. Музиката на Чайковски ме грабва, вълнува ме, усещам я близо до себе си. Моята Мари сънува прекрасен сън, в който изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават чудеса. Възрастните може и да не си признават, но тайно се надяват на същото. Ето защо „Лешникотрошачката” е нашата вечна вълшебна приказка – приказка за доброто, което заслужаваме и очакваме.

Сподели в: