Леонардо Падура идва за премиерата на "Човекът, който обичаше кучетата"

Леонардо Падура идва в България, за да представи романа си "Човекът, който обичаше кучетата". Кубинецът ще има 3 срещи с българските читатели, в 3 града – София, Бургас и Пловдив.

София – 25 март 2014 (вторник), 19:00, Софийска градска художествена галерия

Бургас – 26 март 2014 (сряда), 18:30, Морско казино, зала „Георги Баев“

Пловдив – 27 март 2014 (четвъртък), 18:30, Радио Пловдив, Културен център

"Човекът, който обичаше кучетата" излиза от издателство "Жанет 45" превод от испански (Куба) Венцеслав Николов, оформление Люба Халева. Книгата е издадена в 13 държави, преиздадена 9 пъти на испански език.

„Удивителен роман, хроника на обезсмилянето на комунистическата мечта и на едно от „най-безмилостните, обмислени и безполезни“ престъпления в историята… Трудно бихме могли да открием по-проницателно изследване на начина, по който комунизмът разяжда човешкия дух и се опитва да оправдае най-чудовищното престъпление.“ — Financial Times

Награда Premio Francesco Gelmi di Caporiaco (Италия, 2010)
Награда Prix Initiales (Франция, 2011)
Награда Prix Caillois (Франция, 2011)
Награда Prix Carbet de la Caraïbe et du Tout-monde (2011)
Номинация за Prémio Casino da Póvoa (Португалия, 2012)
Награда на критиката (Куба, 2011)
Национална награда за литература (Куба, 2012)

За автора

Леонардо Падура е роден в Хавана през 1955 г. През 2011 г. получава и испанско гражданство, но продължава да живее в Куба. Завършил е латиноамериканска литература в Хаванския университет. В родината си става известен с журналистическите си статии и с есетата, посветени на редица кубински и латиноамерикански писатели. Автор е и на множество киносценарии.

Първоначално литературният му успех извън пределите на Куба се дължи на поредицата криминални романи с главен герой детективът Марио Конде, любимец на читателската публика – заради качествата, които го извисяват, но и заради многобройните недостатъци, които го приземяват. Чрез този разпилян, често пиян и недоволен скептик Леонардо Падура вече 20 години изследва тъмните страни на кубинското общество. До момента Марио Конде
присъства в шест романа – „Съвършено минало“, „Ветрове по Велики пости“, „Маски“, „Есенен пейзаж“, „Сбогом, Хемингуей“ и „Мъглата от вчерашния ден“. Всички те са възторжено приети не само от читателите, а и от най-взискателната критика. Преведени са на много езици и са донесли на автора си престижни литературни награди като Кафене Хихон (1995), Премио Хамет (1997, 1998 и 2005 г.) за най-добър криминален роман, Наградата на островите (2000) във Франция, Бригада 21 и Реймънд Чандлър (2009), както и няколко отличия на критиката в Куба.

Успех му носи и „Романът на моя живот“, свързан с личността на първия кубински поет романтик Хосе Мария Ередия. По мотиви от това произведение през януари 2014 г. Лоран Канте започна в Хавана снимките на филма „Завръщане в Итака“. Работата на творческия
тандем е позната на българските любители на киното от последния епизод („Неделя“) на филма „Седем дни в Хавана“ (2012).

Безспорно най-успешният и най-превежданият роман на Леонардо Падура е „Човекът, който обичаше кучетата“ (2009), в който се хвърля нова обилна светлина върху фактологията, свързана с убийството на Лев Троцки в Мексико. Романът проследява живота на неговия
убиец, каталанеца Рамон Меркадер – човек, отказал се от всичко в името на своята идеология, но тласнат от фанатизма си към най-долното престъпление. Както неговата жертва, така и той самият се оказват безпомощни пред властовите механизми, задействани от Сталин. Романът осветлява и редица малко известни аспекти на Гражданската война в Испания. И не на последно място – разкрива недъзите на породилата толкова надежди кубинска революция.

С това задълбочено историческо изследване на причините, поради които се изражда голямата социална утопия на ХХ век, Падура безспорно е създал най-добрия, най-амбициозния и най-вълнуващия си роман до момента. Той му носи наградите Франческо Джелми ди Капориако (2010, Италия), Приз-Инисиал (2011, Франция), Карбет дел Карибе (2011) и Наградата на кубинската критика (2011).

Романът на Падура е публикуван и в Куба, макар и в много малък тираж. Предприемчиви хора отклоняват част от тиража към черния пазар, където се продава на цена, надвишаваща средната месечна заплата на кубински специалист с висше образование.

През 2013 г. авторът издава нов роман – „Еретици“, увлекателно повествование за съдбата на една картина на Рембранд през вековете и за житейските перипетии на едно еврейско семейство от Втората световна война до наши дни.

Наградите, които Леонардо Падура получава за цялостното си твор- чество – Роже Келоа за латиноамериканска литература (2011, Франция), Национална награда за литература (2012, Куба) и Орден за изкуство и литература (2013, Франция), са поредното доказател-
ство, че понастоящем той се нарежда сред най-интересните, най-талантливите и перспективни автори, пишещи на испански език.

За преводача

Венцеслав Николов (1941) е завършил Испанска филология в СУ „Кл. Охридски“ с първия випуск български испанисти. Бил е университетски преподавател в България, Куба и Испания, журналист в Мексико, дългогодишен редактор, преводач и говорител в Предаванията на испански език на Българското национално радио. През 1985 г. излиза книгата му „Сто испанци за българското минало“, в която представя многобройни преведени и коментирани от него, в повечето случаи неизвестни дотогава, податки за миналото на българския народ, написани от испански автори през вековете. Автор е (и преводач на испански) на текста на двуезичната книга албум „Българи и испанци“ (2005), на редица статии за българско-испанските връзки, както и на два речника.

Превел е на български над 10 романа от испански и латиноамерикански автори, сред тях „Генералът в своя лабиринт“ от Габриел Гарсия Маркес (награда за превод на СПБ), „Къщата на духовете“ и „Ева Луна“ от Исабел Алиенде, „Отсрочката“ от Марио Бенедети, „Червена зора“ от Пио Бароха, „Спомени на един испански дипломат“ от Луис Тобио, а от български на испански – „Сбогом, Шанхай“ и „Далеч от Толедо“ на Анжел Вагенщайн.

Носител е на награда на Съюза на българските преводачи за цялостното си творчество като преводач на художествена литература. През 1998 г. е удостоен с високия испански Орден за граждански заслуги, присъден му от крал Хуан Карлос I за приноса му за укрепване на културните връзки между народите на България и Испания.

Отзиви:

„Ако „Любов по време на холера“ на Габриел Гарсия Маркес превърна романсa в литература, а „Разговор в катедралата“ на Марио Варгас Льоса приложи техники от политическия френски роман-нуво от 1950-те в политическия трилър, кубинският писател Леонардо Падура успява да влезе в канона на латиноамериканския модернизъм с един руски роман.“  
— The New York Times

„Удивителен роман, хроника на обезсмилянето на комунистическата мечта и на едно от „най-безмилостните, обмислени и безполезни“ престъпления в историята… Трудно бихме могли да открием по-проницателно изследване на начина, по който комунизмът разяжда човешкия дух и се опитва да оправдае най-чудовищното престъпление.“ — Financial Times

„Издаването на тази книга представлява не само впечатляващо творческо постижение, но и акт на смелост.“ — Miami Herald
„Невероятен панорамен роман за извращенията на комунистическата утопия, който използва като опорна точка от убийството на Лев Троцки. “  — www.eselsohren.at

„Достойна за автор от калибъра на Алан Фърст и Роберто Боланьо.“ — Kirkus Reviews

 „Падура не съди героите си. Голям хуманистки роман, написан със страст, но без какъвто и да е патос. Не бива да липсва в нито една библиотека.“  — biblio.at

„Едва ли има литературно произведение, от което да почерпиш повече знания за историята. Падура е написал голям исторически роман за 20-и век.“ — Hamburger Radio

„Никак не е труден за преглъщане. Завладяващ, защото запълва празнините в откъслечните ни познания. Завладяващ, защото Падура умее да разказва така кротко, че те полазват тръпки.“ — www.kurier.at

„Ужасяващо актуално произведение, което нарежда своя автор сред най-големите разказвачи на Латинска Америка.“ — SWR Forum Buch

„Роман за престъпници и жертви и същевременно голям исторически роман за опасните, човеконенавистни страни на идеологиите. Взискателно, но поглъщащо четиво.“ — ekz.biobliotheksservice.

„Големият роман на Падура надскача чистата биография на един атентатор. Леонардо Падура разделя историята си на две основни нишки, които се движат успоредно, преди да се пресекат в катастрофата – атентата в Мексико. Романът ускорява крачка и напрежението се нагнетява с всяка страница, която те доближава до поантата – атентата. “ — Deutschlandradio.

„Многслойна книга, чийто подтекст се простира от мотото до самия епилог. “  
— Buchkultur Wien
 
„Новият роман на кубинския писател Леонардо Падура спокойно може да се нарече магнум опус. В него става дума за хрониката на една предизвестена смърт и по-точно за старателно подготвяното и хладнокръвно извършено убийство на Лев Давидович Троцки по нареждане на Сталин. В произведението си авторът пресъздава атентата със същото майсторство, което демонстрира и в хаванските си криминални романи, но едновременно с това си служи ловко с точни и изчерпателни исторически факти. “
 — Das Bonner Stadtmagazin

„От историческите факти Падура извайва най-амбициозната си досега творба. Падура умее да разказва и да предава напрегнати събития в удобна за читателя форма. Наред с това той е майстор в пресъздаването на извращенията на голямата утопия за едно по-справедливо общество. “  — Der Landbote

„Мъжът, който обичаше кучетата е грандиозна демонстрация на сила. Понеже 730-те страници на Падура, разказващи за последните единадесет години в изгнание на руския революционер Лев Троцки, същевременно са и завладяваща история за ужасяващото политическо разочарование на 20-и век. 55-годишният Падура вплита „криминалната материя“ – дългогодишната подготовка на Меркадер за убийството на Троцки – в хаоса на световната политика и така създава истинско бижу, което няма да остави читателя безучастен.“ — Abendzeitung Munich

„Невероятен роман, в чийто плен читателят остава до последната от 730-те му страници, независимо че от самото начало четящият знае, че към края ще се извърши убийство и убиецът ще бъде заловен.“ — Deutschlandradio
 
„Вярвайте ми – този роман е най-доброто, което може да ни предложи тази книжна есен.“ — La Nueva Españа

„Падура постига нещо рядко срещано: той превръща историческата материя в наелектризиращ приключенски роман.“ — El Periodico de la Publicidad    

Въпросник:

Любимото ви занимание?
Да пиша романи. За щастие то ми е професия, а и ми плащат за него.

Вашите герои от действителността?
Вече нямам реални герои. Прекалено големи разочарования преживях, за да имам.

Какво може да ви ядоса не нашега?
Нехайството към другите, както от страна на политиците, така и на нормалните граждани.

Какви дарби бихте искали да притежавате?
Волята, от която се нуждая, за да се боря с пороците и слабостите си.

С кого бихте се разменили за един ден?
С Мойсей, изкачващ Синайската планина. Ако аз бях там, горе, днес нямаше да ме гризат такива съмнения.

В кой момент от живота си сте били най-смел?
Когато реших да превърна писането в професия. Парите не достигаха, но аз просто трябваше да пиша. Истинско щастие, както вече казах.

Любимата ви песен?
Болеро, Vete de mí (“Върви си от мен”), което поставих в центъра на романа си “Вчерашна мъгла” (La neblina del ayer).

Смятам за напълно прехвалено
Френската кухня.

На кои постижения на предприемаческия ум се възхищавате най-силно?
На всичко, което е постигнато с интелигентност, вместо с хитрина и измами, чрез физическа сила или упражняване на принуда върху другите.

Коя е последната книга, която ви впечатли?
“Живот и съдба” на Василий Гросман.

Следващата ви цел?
Нов роман. С това ще се занимавам през следващите три години.

Как си представяте щастието?
Да имам достатъчно пари, за да мога да пиша, без да мисля за тях, и въпреки това не твърде много, за да продължа да се боря и занапред.