Концерт на унгарския състав Мизар на 22 юни

Представяме ви програмата на Унгарския културен институт за месец юни 2011. Сред акцентите определено се оказва концертът на унгарския състав "Мизар" на 22 юни. През последните девет години "Мизар" печели повече от двадесет различни музикални награди от осем държавни и международни музикални конкурси.

1 юни, 12.00 и 15.00 часа
Унгарски културен институт
По повод Деня на детето – Откриване на изложба от рисунки и илюстрации на Карой Рейх и „Урок по пеене” със специалното участие на Роси Рос

Съвместно с Дирекция „Култура” – Столична община
Карой Рейх (Балатонсемеш, 1922 – Будапеща, 1988), унгарски график, носител на наградата „Кошут”. Висшето си образование завършва в Академията за приложно и изобразително изкуство в Будапеща. Негови учители са известни творци като Йеньо Харанги, Дюла Хинц, Дьорд Конечни. Кариерата си на график започва като дизайнер на плакати, след това продължава като илюстратор.

Негови творби могат да се видят в Музея „Дери” в Дебрецен, в Унгарската национална галерия и в Музея за литература „Петьофи”. Паната му, изработени за деца, украсяват детски институции като Града на децата във Фот, детски градини в Залаегерсег и Ракошпалота, ІІ-а детска клиника в Будапеща, Детска болница в Мишколц.

В родното си място Карой Рейх се научава да наблюдава природата, която става извор на вдъхновение за произведенията му. Вдъхновява го и ведростта и класическото спокойствие на гръцката митология. Особено е известен с илюстрациите си на книги, между които и безброй детски творби. Дълго работи за издателство „Ференц Мора”. Илюстрира близо 500 книги с много чувство и изчистени линии.

Сред най-често споменаваните в специализираната литература илюстровани от него произведения са: „Песен на песните”, „Омирови войни”, поеми на Шандор Петьофи, „Пасторал”. Отделен „жанр” се получава, когато графиките на великия илюстратор сякаш се илюстрират от стиховете на унгарските поети, както е например в изданието „Преследване” с графики на Карой Рейх и стихове на Ференц Юхас, Ищван Кормош и Ласло Наги. През 80-те години на ХХ век изработва и бронзови пластики.
Изложбата ще продължи до 10 юни

1-12 юни (продължение от май)
София – площада пред Народния театър „Иван Вазов”
ФотоизложбаУнгарец и европеец: Ференц Лист 1811-1886”

Изложба на Музея на Лист, посветена на живота и дейността на композитора

Софийски музикални седмици. По повод Годината на Лист.

Изложбата е изготвена по поръчка на Музикална академия „Ференц Лист” и Музей и изследователски център „Ференц Лист”. Автор и редактор на изложбата: Мария Екхарт, Музей и изследователски център „Ференц Лист”.
През 2011 година се навършват 200 години от рождението на Ференц Лист (1811-1886). Лист израства в имението на графовете Естерхази, където работи баща му, но на 11 години е пратен да учи във Виена. Веднъж установил се като композитор и пианист виртуоз, Лист много рядко се връща в родната си страна, но именно неговите романтичните „Унгарски рапсодии” правят Унгария изключително популярна в чужбина. В залеза на живота си става председател на Будапещенската музикална академия.

2 юни, 19 часа
София, Камерна зала „България”

Клавирен концерт на Ростислав Йовчев "Поетичното и религиозното в творчеството на Ференц Лист"

По повод Годината на Лист

В рамките на Софийски музикални седмици. Организатор: Софийски музикални седмици

В програмата: „Кипарисите на вила д’Есте”, Invocation, Cantique d’Amour, Sursum corda, „Св. Франциск разговаря с птичките”, Траурната гондола, Benediction de Dieu dans la Solitude, Pensee des Morts, Три трансцендентни етюда (Пейзаж, Рикорданца, Вечерни хармонии)

Вход с билети.

Пианото за мен е това, което е корабът за моряка и конят за арабина. Нещо повече, това е моето “Аз”, моят език, моят живот. То въплъщава всичко, което вълнуваше моята душа в младостта, на него доверявам мислите си, любовните трепети, страдания, радости. Неговите струни трептят от моите страсти, неговите послушни клавиши се подчиняват на всеки мой каприз”. Тези искрени, с дълбок подтекст думи принадлежат на най-великия пианист в историята на музиката – Ференц Лист. Неговата дейност обхваща не само това, с което най-вече впечатлява своите съвременници, а именно знаменитата му кариера на пианист-виртуоз, разширил до непознати до онова време мащаби техническите възможности на пианото. В композиторското си творчество Лист е може би най-значимият новатор в епохата на романтизма. В музикалната форма той утвърждава монотематизма като изказ на многоплановата същност на твореца-романтик. В областта на хармоничните си търсения изпреварва дори своя приятел и съмишленик Рихард Вагнер, а в редица творби звуковият колорит и тембри са предвестник на формално отричащия романтичната същност импресионисистичен стил. (Ростислав Йовчев)

8 юни
Велико Търново – Окръжна библиотека

Представяне на книгата на Йордан Атанасов "Хамовото семе"

„Хамовото семе“ е роман за емигрантството. Понякога си мислим, че българите не сме племе, склонно към емиграция – в оня мащаб и авантюристично-откривателски дух като други народи. Историческите факти сочат обаче друго. И причините при нас са конкретно-исторически – по-често, или социални – както днес, а и по времето, когато започва семейната сага в този роман – годините по време на Втората световна война (но всъщност доста по-рано – в самата зора на новия век). (Владимир Шумелов)

9 юни, 18 часа
Унгарски културен институт

Национална вечер на Ирландия

По повод Годината на доброволчеството

Организатор: Си Ви Ес – България

14 юни, 18.30 часа
Унгарски културен институт

Откриване на изложбата на художника Данаил Игнатов

Данаил Игнатов е художник на български сюжети – пейзажи от красиви местности и от китни малки градчета. Спокойно можем да го наречем и възрожденски. Платна на Данаил Игнатов са притежание на частни колекции в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, САЩ и Канада.

Изложбата ще продължи до 24 юни.

16 юни, 18 часа
Унгарски културен институт

Вечер в памет на Золтан Кирай, поет, преводач и пръв директор на Унгарския културен институт след смяната на системата.

Водеща: Роси Рос

С участието на български поети, приятели и почитатели

Писателят, поет и преводач Золтан Кирай е роден на 13 ноември 1933 година в Чап. Кандидатства за специалностите руска и унгарска филология в университета „Лайош Кошут” и се дипломира в революционната 1956 година. Заради участието му в събитията от 56-та е арестуван и освободен от длъжност. Положителен поврат в съдбата му внася дружбата с Ласло Наги. С негова помощ след амнистията му в списание Új Írás („Нова литература”) излизат много от стиховете му. Ласло Наги му дава старт и в кариерата на преводач на българската литература, първо го завежда със себе си в София, по-късно му помага да получи стипендии. Натрупал богато, както в количествено, така и в качествено отношение, преводаческо творчество, през 1989 година е назначен за директор на Унгарския културен институт в София. За изключителната си преводаческа дейност е удостоен с ордените „Кирил и Методи” и „1300 години България”, а през 1994 г. с „Мадарски конник” ІІ степен – най-висшето държавно отличие, давано на чужденци. Завръща се в родината си през 1995 година и вече като пенсионер се отдава отново на поезията, без нито за момент да се разделя с преводачеството.

17 юни,
Сливен – Художествена галерия „Димитър Добрович” – бул. Цар Освободител 13

Откриване на изложбата „Народното изкуство на област зала” и „Плакатна самота” – изложба плакати на Петер Поч

Изложбата „Народното изкуство на област Зала” гостува в Сливен след София, Пловдив, Плевен, Добрич и Варна.
Област Зала се намира в Югозападна Унгария и включва два значими етнографски региона: Гьочей и Хетеш. Област Зала и особено централната й част Гьочей е изолирана от останалата част на страната в продължение на столетия поради лошите транспортни връзки. Населението й не е унищожено напълно дори по времето на турското нашествие, затова местните хора запазват архаичността на културата и езика си  чак до средата на ХХ век.

Музеят на областта Гьочей от Залаегерсег със своите дърворезби и текстилни изделия ни представя късче от тази архаична народна култура, фотографиите показват други шедьоври от народния бит, а снимките на именития фотограф от Залаегерсег Арпад Шерени пресъздават унгарското село от областта през 30-те години на ХХ век.

Петер Поч е роден в град Печ през 1950 г. Завършва Художествената гимназия в родния си град. От 1972 г. се занимава основно с графика и проектиране на плакати. Редовно участва в международни биеналета и триеналета на плаката, носител на множество унгарски и чуждестранни награди.

През 1991 г. създава Студио за дизайн POSTER’V. През 1997 г. е удостоен с наградата „Михай Мункачи”. През 2008 г. основава Асоциация на унгарската „Плакатна самота”. От 2008 г. започва да преподава в катедрата по Графичен дизайн и плакат в Института по изкуства към Западно-унгарския университет.

Автор на множество самостоятелни изложби в периода 1977-2009: в Унгария, Полша, Югославия, Холандия, Финландия, Германия, Чехия, Канада, Словакия, Румъния, Япония, Мексико, Украйна, Италия, Франция.
Изложбата ще продължи до 31 юли
   

19 юни,
Шумен

Историческа възстановка „Доблест и слава 1444” с участието на унгарския рицарски клуб „Златни Кръстоносци” от град Дебрецен

Организатор: Национално дружество „Традиция” (основано 1998 г.) със съдействието на община Шумен

21 юни, 12-17 часа
Унгарски културен институт

Доброволчески информационен полуден по повод Годината на доброволчеството.

21 юни
, 17 часа
Плевен – Зала „Дарение Светлин Русев”

Творческа вечер на поета и преводача Марин Георгиев по повод 65-та му годишнина

Представя: д-р Тошо Дончев, директор на Унгарския културен институт

Организатори: Община Плевен, в-к Посредник, Унгарски културен институт

Марин Георгиев е роден през 1946 в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е българска филология във ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”. Работи на хонорар, а по-късно и на щат във вестниците “Учителско дело”, “Народна младеж”, “Пулс”, “Литературен фронт”; в края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това – в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В края на декември 1990 г. става заместник главен редактор на бившия орган на СБП “Литературен фронт”, преименуван в “Литературен форум”. От 2001 г. е собственик на вестника и издателството „Литературен форум. През 1994 г. създава Сдружение на българските писатели, а през 1996 г. заедно с Тошо Дончев, тогавашен председател на Българското Републиканско самоуправление в Будапеща – “Форум Българо-унгарска взаимност – 2014”. Стихове на Марин Георгиев са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония, а отделни публикации има на руски, английски, унгарски, финландски, словашки, гръцки, румънски, албански и др. През май  2001 г. Марин Георгиев  получава държавното отличие на Република Унгария за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура – „Про Култура Хунгарика”.

22 юни, 10 часа
Унгарски културен институт

Научен колоквиум на тема "Превод и култура (с оглед на унгарския език)"

Съвместна проява на специалност „Унгарска филология” при Софийския унверситет „Св. Климент Охридски”, Института за литература при БАН и Съюза на преводачите

Водещи: дфн. Йонка Найденова и д-р Лиляна Лесничкова
Ще се разглеждат въпроси на различните видове превод от и на унгарски език, както и тяхното обвързване със специфичната култура на Унгария.

22 юни, 21 часа
Sofia Live Club

Концерт на унгарския състав Мизар

Вход: с билети.

Съставът Мизар е създаден през 2002 г. от Фани Шаркьози (вокали, клавишни, композитор), Петер Шнейдер (китара, вокали, композитор) и Габор Пустаи (барабани), с участието на Ласло Мате (басова китара). Проектът е подкрепен от редица професионални музиканти, членове на други състави познати в Унгария, които са имали намерение да създават музика въз основа на собствени идеи. Базата на групата Мизар не се е променила през годините, но голям брой музиканти са били част от нея, сред тях: Андраш Яс (саксофон), Тамаш Ковач (перкусии), Гергьо Барани (бас), Никола Паров (кавал) и други.

През последните девет години съставът Мизар печели повече от двадесет различни музикални награди от осем държавни и международни музикални конкурси. Един от последните им успехи е първо място в най-големия унгарски музикален конкурс специално за Smooth Jazz музика, Jazzy Dalverseny (Будапеща, 2007) и първо място в джаз/блус категория на международната 100% International Music Songwriting Contest (Париж, 2009). През 2009 г. се появява и второто международно издание на групата със заглавие “Natural Design”, което достига значителен успех не само в Унгария, но и в САЩ. Паралелно с това група Мизар участва в концерти в най-известните концертни зали в Унгария, популярни фестивали и сцени.

Съставът гостува в София по покана на Sofia Live Club и ще има участие и в Русе (Летен театър) на 24 юни.

28 юни, 18.00 часа
София – площада пред Народния театър „Иван Вазов”

Откриване на фотоизложбата "Моменти от тройното председателство на европейския съюз 2010 – 2011"

Със съдействието на Посолствата на Испания, Белгия и Унгария и по повод приключването на унгарското председателство на Европейския съюз.

Със съдействието на Столична община – Дирекция „Култура”

28 юни, 19.30 часа
София – Софийска опера и балет

Унисоно – Балетна постановка на Модерния балет на Сегед

По повод приключването на унгарското председателство на Европейския съюз

В рамките на програма „Дунавска мозайка”

Организатори: Унгарско посолство, Програмата, Софийска опера и балет, Унгарски културен институт

Вход: свободен

Unisono – IX симфония – „ІХ симфония освен с мястото си, заемано в музикалния свят, е прекрасна творба и поради това, че поражда мисли, валидни и до днес. Общото послание на Бетховен и Шилер може би никога досега не е било толкова важно. Жаждата за откриване на универсална, всеобща духовност, прекрачваща границите, издигаща се над религиите сега, когато икономическото обединение на света изглежда реалистично бъдеще, е по-актуална от всякога. Съвместното, обединено разпалване на душите на хората, на тяхната духовност, обединената движеща сила на мисълта е извечната мечта на всехи мислител-хуманист. Дали подобен духовен UNISONO би бил способен да пробени света ни, ежедневието ни? Вярвам, че е така. Откриването на общата реч обаче не е въпрос на еднообразие.  Тържеството на истинското съзвучие може да възникне, само ако го съпътства освобождаването на индивидуалността. Радостта от откриването на собствената ни независимо човешка същност.” (Тамаш Юронич)

В изпълнение на: Гергей Цар, Венцел Четени, Лаура Фехер, Габор Финта, Кити Хайсан, Янош Халер, Гергьо М. Хорват, Габор Майер, Кити Палман, Кристина Сарваш, Золтан Тарнавьолди, Андреа Тот, Флора Жадон
Музика: ІХ симфония, Лудвиг ван Бетховен, Декори, костюми: Жужа Молнар, Оператор: Габор Ковач, Осветление: Ференц Щадлер, Асистент: Агнеш Маркович, Хореограф: Тамаш Юронич