Константин Йорданов: Книгата излиза от кризата – II-ра част

Константин Йорданов: Книгата излиза от кризата - I-ва част Втора част от разговора с Константин Димитров – директор на Издателство „Сиела” в ретроспекция за състоянието и тенденциите в книгоиздаването и книгоразпространението в България.

Първа част от интервюто.

Да поговорим за българските автори и за годишната класация Топ 50 за най-прованите книги в България.

„Сиела” от години има специално отношеие към българските автори. Миналата година то стигна дотам, че главен редактор на издателството стана писателят Захари Карабашлиев. Това беше важна стъпка, която се е случвала в историята на България  и по света – добър писател да стане главен редактор. През 2014 г. направихме много интересни неща – като анонимния конкурс за дебютен роман, който беше с много сериозна конкурнция и жури. Избрахме победителите, но има поне още 10 текста, които по всяка вероятност ще издадем, защото са много добри. Веднага отварям скоба – една от дейностите на новосформирания Център на книгата към НДК ще бъде публикуване на дебютни романи. „Сиела” веднага има 10 готови предложения, минали през жури, редактирани и готови за печат.

Не е изненада, че Захари Карабашлиев с „18 % сиво” е в БГ класацията топ 50 продавани книги за 2014 г. Зададха ми въпроса, гледайки през години класациите, има ли такива книги, които седят години наред в топ 50. Двете книги, за които се сетих, а те са мисля само две, са „Любов“ на Елиф Шафак, която е е в класацията, откакто излезе до ден днешен, а другата е на Захари Карабашлиев „18 % сиво”. И няма други. Дори Хорхе Букай влиза едната година, другата го няма. Паулу Коелю всяка година влиза с новата си, Тери Пратчет, влиза по две, в смисъл, че неговия срок на годност е две години. Двамата автори с най-дълъг срок на годност в класацията са Елиф Шафак и Захари Карабашлиев.

Разбира всяка година по традиция влизат Алек Попов (припомням уникалното пренаписване на „Черна кутия” и фактът, че той много порасна като писател).След това разбира се Михаил Вешим – той винаги е в класациите. Разбира се и Иво Сиромахов, който е е създаден да бъде комерсиален. Тази година е в класацията с две книги: „Български работи“ и „Моят таен любовен живот”. Да не забравяме Людмила Филипова  с „Войната на буквите“. Георги Господинов го няма тази година в класацията, което е интересно. Вътра са Милен Русков с „Възвишение” и Мирослав Пенков с „На Изток от Запада”. Тази книга се събуди за нов живот в момента, в който бе обявена наградата на BBC за къс разказ. Мирослав има почти написан нов роман, който очакваме тази година. Другият мой любимец е Илия Троянов, който написа един фундаментален роман, над 500 страници. Премиерата му ще бъде едновременно в България и Германия, навярно около октомври. Действието в него се развива от 1944 година до 2006. Става дума за двама приятели, единият тръгва със системата, другият – против нея. Романът проследява тези почти 60 години. Една изключителна сага. Очакваме Мирослав Пенков да дойде у нас на декемврийския панаир на книгата. Нека споменем още Капка Касабова, Ружа Лазарова, Ваня Щерева.

Интересно е ,че 2014 г. се очерта като година на пренаписването на книги – Ваня Щерева „Образцов дом. 10 години по-късно”, Алек Попов – „Черна кутия: Ниско прелитащи кучета”, Ружа Лазарова – „Дълбоко в деколтето”. Нов поглед върху стари текстове – това е чудесно!

Какви други обобщения излязоха от класацията?

От класацията стана ясно, че така наречената non fiction литература започва да изчезва, има само 4-5 книги от 50, а преди бяха половината. За моя голяма гордост трябва да кажа, че от тези книги няколко са на „Сиела“ – биографията на сър Алекс Фъргюсън, книгата за Путин, написана от негов антифен. Друго интересно нещо – вълната Хорхе Букай започва да отшумява. Преди всички издадени през годината негови книги влизаха в класацията. Сега има само една – последната. Не можем да се учудим, че Джон Гришам и Паулу Коеулю са вътре – те са световна фабрика за книги. Всяка година пишат по една и всяка година тя влиза в класацията.

Но, най-забележителното нещо е ясният подем в последните години на детско-юношеската литература. Преди имаше 3-4 книги в топ 50. Започна се от „Хари Потър” на Дж. К. Роулинг, която направи нещо фундаментално в историята – сложи началото на ново течение в литературата. Дж. К. Роулинг върна детско-юношеската литература отново на пазара. Сега на върха е Джон Грийн – колкото книги има, толкова са в класацията. Разбира се тук помага и Холивуд. Да не забравим и Вероника Рот с „Бунтовници“ и „Дивиргенти“. Пак колкото книги, толкова са в класацията. „Замръзналото кралство“ – великолепен анимационен филм, никаква изненада, че книгата е вътре. А „Дръндьо“ – 7 о 7! И разбира се, браво на „Сиела“ с нашия „Тими Провала”. Захари Карабашлиев беше на панаира на книгата в Ню Йорк е сподели, че е имало 2 км опашка за автогарфи. През 2014 излязоха 2 книги за Тими Провала, през 2015 чакаме 3-та.

В топ 50 има една много интересна наша книга – „Приказки, колкото усмивка“ на Джани Родари. Ние направихме следното – знаех, че дълго време илюстрацията отсъстваше от българските книги и то по обясними причини – същото като при превода. Илюстрацията струва пари, а при малки тиражи това натежава изключително. Но, все пак ние сме щастливи, че имаме нашия художник Дамян Дамянов, който рисува прекрасно и през 2014 и той беляза огромне възход като направи изключителни илюстрации. Когато водехме преговори с италианците, те казаха:“Джани Родари в Италия се илюстрира от най-великите дизайнери и илюстрациите са фантастично скъпи. Ние отвърнахме: „Добре, но ние в България сме интересни с това, че сме малко хора, но имаме художници, които рисуват на световно ниво”. Дамян направи илюстрациите и италианците дълго въздишаха, като ги видяха. Сега сме в преговори за нови заглавия. Не искам да изпускаме и уникалната книга „Огън и лед“ на Джордж Мартин. Това също е много сериозна работа на Дамян и на един млад наш редактор Мирослав, който е голям фен на този жанр. Това беше сложен полиграфически проект.
Последно да споделя, че през 2014 „Сиела” се „подмлади” с новата ни редакторка Рия, Мирослав и Христо Блажев. Нали детско-юношеска литература се прави с хора, които са по-близко до тази възраст.

Да се върнем на факта, че детско-юношеската литература е във възход.

Много се радвам, че в България стигнахме до истината, че колкото повече четеш и си по-образован, толкова повече ще успееш в живота. Една от причините детско-юношеската литература да се продава добре е, че майките и бабите (а те искат да имат най-умните деца), започнаха да купуват книжки на децата до 12 години. След това можем да говорим, че 12-годишните вече имат създаден навик за четене, даден им е началният тласък и те започват сами да купуват. Започнахме да изгражадаме основата на пирамидата на четенето – това са родителите. Друга важна причина за ръста на този вид литература е, че се възроди традицията на празници децата да си подаряват книги. В моето детство книгата беше универсалният подарък. После дойдоха времена, в които тя за дълго изчезна от подаръчната кошница.

Заслуга за ренесанса на книгите-подарък има и красивия им външен вид, нали?

Да, тове е една от световните тенденции – книгите порастнаха като качество. В нашия бранш непрекъснато има притеснения – дали не си отиваме, дали не остаряваме, дали няма да има нови носители. Основният аргумент, който натежава в полза на физическата книга е, че тя е малко произведение на изкуството. Световната посока в книгоиздаваенто е все по-хубава полиграфия и изпипани детайли. Съдържанието е ясно, че трбява да бъде добро, но вече се работи изключително много и за формата. Не случайно в края на 2014 направихме един прекрасен албум – „България – природа, човек, циливизации” от Румяна Николова и Николай Генов.

Да обобщим маркерите за 2015, някои от които продължават от 2014, например като по-качествени книги, повече детско-юношеска литература, повече дебютни романи. Какво друго ще добавиш?

Тази година ние се надяваме да направим държавен пробив. Години наред се води полемиката за ДДС върху книгите, разбира се, ние категорично искаме то да отпадне. Но, всички знаем аргументите, че не може да има прецедент в това отношение. Това, което искаме е от 10-те милиона лева, които внасяме в бюджета, поне 5 да се върнат обратно при нас. Надяваме се също държавата да даде пари за библиотеките. За тях има наредба, която е със силата на закон за библиотечното дело. Ние искаме да прокараме към нея параметри за необходимия минимум книги, които държавата трябва да купува за библиотеките. Превърнато в пари става дума за 6 милиона. Това ще бъде новината на 2015 г. – държвата да даде 6 милиона лева за книги за библиотеките.

Това е важно, защото според оборота на „Сиела” за цялата година всички библиотеки в страната представляват доста под 1 % от него. При условие, че ние издаваме едни от най-добрите български автори, колкото те да порастват като писатели, не са дорастват дотам, че да влязат в българските библиотеки. Това е абсурд!

Виж как литературата в България започва да прилича на селското стопанство и на производството на картофи. Ако обърнем внимание, например всяка втора книга на „Колибри” е издадена със субсидия. В Европа има десетки програми за субсидиране на книги в различни страни – затова в България се издават много скандинавски, турски, испански автори. Турция за 6 години е превела 1570 книги на 57 езика. Куриозът при нас е следният: чудесен български автор – дебютант, но ние го гледаме през много ситна цедка, защото ако книгата не е печеливша, ние няма да я издадем. А понякога е необходима съвсем малка помощ, за да може дадено заглавие да види бял свят. Повтаря се историята на българския картоф – понеже той няма субсидия, магазините са пълни с френски, австрийски и полски картофи. Същото ще се случи с българската литература, ако държавата не се намеси. Прекрасни дебютни автори няма да бъдат издавани и ще останат като българския картоф закопани в земята, а вместо тях ще четем чужди автори.

Нещо за финал?
Аз съм оптимист и затова съм сигурен, че тази година ще бъде добра от предишната. Важно е да споменем една тенденция от миналата година – освен на конвенционалния пазар – книжарнците, книги се продават и на други, необичайни преди това локации – в супермаркети, бензиностанции, кафенета, дори в будките като Лафка.

Нека си припомним една от силите на Кока Кола – преди 50-60 години, когато се сменя висшият мениджмънт, новият изпълнителен директор казва: „Целта ни е докъдето може да стигне човешки крак, да има Кока Кола.” Това е истината – дори да си много известен, ако те няма, няма как да те купят. Същото се случва и в България – доскоро срамежливата книга започна да се появява на повече места и стана по-достъпна. Аз обичам да казвам: „Нека гледаме на книгата като част от сектор "Удоволствия". Тя е преди всичко удоволствие и като такова е хубаво да я има на повече места.