Книга разказва за 200 концепции, променили света

Книгата "Големите идеи накратко или 200 концепции, променили света" от Иън Крофтън предлага най-бързият начин да научите за всички идеи, които са променили света в областите: философия, икономика, психология, политика, религия, социология, изкуства и наука. Това е поредният бисер в каталога на издателство "Книгомания" и под брилятния превод от английски на Кънчо Кожухаров.

Поредицата от статии, придружени от 100 илюстрации, представя множество разнообразни теми: от екзистенциализъм до експресионизъм, от каузалност до колективизъм, от Феминизъм до Фройдизъм, от класа до когнитивна теория, от прераждане до постмодернизъм – обяснени кратко и ясно. Това е идеалният пътеводител на най-влиятелните идеи, променили света.

За автора
Иън Крофтън е бивш главен редактор на „Енциклопедия Гинес“,автор на книгите: „Философия”, „Историята без цензура“,„Науката без досадните подробности”, „Изчезналите“, „Британия и Ирландия“, „Кралете и кралиците на Англия”, „Изчезналите”, „Предатели и ренегати”, „Големите бягства”.

Предговор
Кое прави една голяма идея наистина голяма? През 1953 година британският философ Исая Бърлин публикувал едно прочуто есе, озаглавено „Таралежът и лисицата“, като го кръстил на фрагмент от изгубена басня на древногръцкия поет Архилох: „Лисицата знае множество дребни неща, ала таралежът знае едно голямо.“ Бърлин използвал тази кратка басня като основа за разделянето на най-великите световни мислители и писатели на две категории – лисици и таралежи. Таралежът има една голяма идея и вижда света изцяло през тази единична леща. Бърлин изброява много примери за таралежи, включително философите Платон, Хегел и Ницше, и писателите Данте, Достоевски, Ибсен и Пруст. За разлика от тях лисиците – сред които са Аристотел, Шекспир, Монтен и Гьоте – черпят от широк кръг идеи и преживявания и разглеждат света от различни гледни точки.
Настоящата книга включва някои от големите „таралежови“ идеи, като Платоновите Форми, Хегеловият идеализъм, Марксовия диалектически материализъм са само някои от тях. Нейният обхват обаче, желанието да се представят множество взаимно противоречащи си концепции и неприемането на допускания на доверие я правят до голяма степен нещо като лисиче начинание.
Макар и да черпи от няколко академични дисциплини, тази малка книга няма никакви претенции за изчерпателност. Тя по-скоро подбира идеи, за които редовите читатели може би чувстват, че би следвало да знаят повече, и дава сбито резюме на основните им пунктове. Най-обширните секции са посветени на философските и политическите идеи, за което няма да се извинявам, ала читателят ще открие още редица теми, почерпени от религията, науката, икономиката, социологията, антропологията, психологията и изкуствата. За онези, които желаят по-пълно развитие на научните идеи, има цял том от същата поредица, посветен на тази тема.
Иън Крофтън

Права на животните

До каква степен правата, които даваме на хората, трябва да се отнасят и за животните? Преди Дарвиновата теория за еволюцията хората и животните са разглеждани като съвършено отделни видове, ала сега, когато знаем, че между тях няма категорично различие, въпросът изисква да му се обърне внимание.
Въпреки че деветнадесети век е свидетел на въвеждането на законодателство, което да предотврати жестокостта към животните, концепцията, че животните могат да имат права също като хората, се появи едва в края на двадесети век. Положението с правата на животните може да се изкаже така: животните имат правото да не бъдат третирани като собственост – да не се използват за храна, облекло или развлечение. Не е ясно за кои видове трябва да се отнесат тези или други права. Готови ли сме например да дадем право на живот на паразитните червеи, които причиняват неописуеми човешки страдания по цял свят?

Абсурдът

През XIX век убедеността на много хора, че светът е предопределен от Бога, започва да ерозира. Най-напред геолозите установяват, че Земята е много по-стара, отколкото предполагало библейското описание. Освен това чрез фосилите те доказват, че на Земята някога са живяли множество сега измрели организми.
После Чарлз Дарвин (1809–1892) описва как живите същества еволюират чрез естествен отбор, а не са създадени по едно и също време в сегашните си форми от Бог. Мнозина мислещи хора намират Дарвиновите аргументи за неотразими, а последствията от тях – за ужасяващи. Немският философ Фридрих Ницше изразява страховете на мнозина, когато през 1882 година
заявява, че „Бог е мъртъв.“
Ако Бог не е отговорен за живота, то животът остава без божествена цел и дори без никаква цел. Общочовешката склонност да се търси смисъл на съществуванието се обърква от голите факти на науката. Хората вече не могат да отговорят на вечния въпрос „Защо сме тук?“
Този конфликт довежда до схващането, че светът е безсмислен и ирационален – абсурден. Човечеството се изправя пред криза.
Въпросът как да се действа в такава абсурдна вселена е един от най-важните за философското движение, получава известност като „екзистенциализъм“.
Въпреки че екзистенциализмът и идеята за абсурда се коренят в XIX век, те оказват особено силно влияние върху западния ум след Втората световна война. Холокостът показва колко безчовечни могат да бъдат човеците, а пускането на атомни бомби върху Хирошима и Нагасаки било предсказание за това как човечеството може напълно да се самоунищожи. Произтеклото от това усещане за безнадеждност, тревожност и обърканост поражда в литературата една „абсурдистка“ тенденция, изразена в сбит вид в пиесата на Самюел Бекет „В очакване на Годо“ (1953), в която двама герои безкрайно дълго очакват третия, за когото се предполага, че се нарича Годо, но той така и не пристига.

Свободна воля

Свободната воля е способността на хората да правят свобод- но избор и да формират собствените си съдби – обратното на идеята, че всички събития, включително и човешките действия, имат причина и поради това са неизбежни. По този начин доктрината за свободната воля се явява в абсолютно противоречие с детерминизма, макар че са се водили множество спорове дали те са напълно несъвместими, или не.
В теологията идеята за свободната воля като че ли противоречи на концепцията за един всезнаещ, всемогъщ и благ Бог, но въпреки това цялата концепция за греха се основава на способността на хората да избират между доброто и злото. В библейската книга Битие Бог дава на Адам и Ева – и по подразбиране на всичките им потомци – свободата да направят лош избор и да не Му се подчинят.
Често се правят аналогии с обичащи родители, които предоставят по-голяма свобода на децата си, докато те израстват, за да направят своите собствени грешки и да се поучат от тях. В християнската теология Божията благост е въплътена в идеята за Божията милост, която е дар на спасението за грешниците, при все че това спасение е незаслужено. По сходен начин доктрината за предопределението се опитва да примири свободната воля с божественото всемогъщество чрез предположението, че Бог предварително е решил кой да бъде спасен и кой да бъде прокълнат.
Изглежда, всички човешки общества допускат съществуването на свободна воля. Тя е в основата на идеята, че всички ние носим морална отговорност за нашите действия, и се подкрепя от всички законови системи, макар че в повечето юриспруденции има минимална възраст, под която от децата не се търси отговорност за престъпления, които те извършват.
Някои философи твърдят, че дори и да живеем в напълно подчинен на детерминизма свят, хората по принцип действат така, сякаш притежават свободна воля. Френският екзистенциалист Жан-Пол Сартр заявява, че дори ако ситуациите, в които се намираме, са изцяло детерминирани от исторически и обществени сили, ние въпреки това сме „осъдени да бъдем свободни“.

Още за книгата:
Формат: 70/108/40А
Обем: 416 стр. (с черно-бели илюстрации)
Цена 14,00 лв.