Китарното дуо Струнц и Фара и тяхната група – гости на Новогодишния музикален фестивал

Работейки заедно вече 28 години, Струнц и Фара създават една напълно нова експресивност на акустичната китара. Родом съответно от Коста Рика и Иран, Хорхе Струнц и Ардешир Фара пренасят културните достижения на своите народи в изключително виртуозни, ритмични и богати на импровизации самобитни композиции, като оказват дълбоко влияние върху китаристите от цял свят. Тяхната среща през 1979 е събитие, което води до съчетаването за първи път на музика за китара от Латинска Америка и Средния Изток.

Как поддържате легендата Струнц и Фара от 1980 година насам? Как поддържате виртуозната си техника? Кое ви кара да се усъвършенствате все повече и ви движи напред и нагоре?
Хорхе: Не знам дали успяваме да поддържаме легендата Струнц и Фара, по-скоро нашата публика има главната заслуга за това. Ние само се опитваме да поддържаме нивото на музиката си възможно най-високо и имаме голям късмет, че открихме публика, която оценява и харесва нашата музика. Фактът, че винаги искат повече от нашата музика ни кара да продължаваме да записваме и да изнасяме концерти. Така че всъщност публиката е тази, заради която продължаваме да изпълняваме нашата музика. Що се отнася до техниката, това е нещо, което …как да кажа… китарата винаги е била източник на очарование за мен  и всеки ден откривам неща, които мога да правя и такива, които бих искал да направя, и това ме кара да се стремя да усъвършенствам различни аспекти на инструмента и на моето умение да свиря на него. Китарата е една огромна вселена и има хиляди неща, които можеш да откриваш постоянно, върху които да работиш  и да подобряваш техниката си.  Според мен очарованието от китарата, от това как да свириш на нея, как да отключиш тайните й, ме кара да се усъвършенствам.
Адешир: Със сигурност подкрепата на публиката е ключът към дългата история на Струнц и Фара, разбира се и интересът към китарата, любовта към китарата, откриването на нови пердизвикателства и работата по тях – те винаги са били вдъхновение.
Какво поражда необходимостта ви да свирите с други известни музиканти? Как това обогатява стила ви и подхранва раждането на нови музикални идеи?
Хорхе: Мисля, че винаги е добре да свириш с други известни музиканти, всъщност с добри музиканти, без значение дали са известни или не.  Според мен това обогатява личните ни стилове и дава много нови идеи. Имахме късмета да свирим с хора като джаз виртуозът на флейта – Хюбърт Лос, популярни артисти като Стинг, Джаксън Браун и Джон Байез. Също така сме работили заедно със Стенли Кларк, Херардо Нунйес – страхотен фламенко китарист от Испания. Разбира се, малко е трудно за едно дуо да свири с други музиканти, колаборациите са доста по-сложни, изисква се повече внимание към детайла, но ние винаги очакваме с нетърпение подобни изяви, когато имаме възможност.

Със своята музика вие преодолявате граници, които политиците например трудно успяват. Какво е за вас свободата – от човешка гледна точка и в музиката? Има ли общо с импровизацията, характерна за вашия стил на изпълнение?
Хорхе: Смятам, че музикантите са наистина късметлии да могат да смесват различни влияния и култури, нещо, което би било доста по-трудно за един политик, разбира се. Но музиката е един универсален език, така че ние като музиканти сме щастливи, че можем да сближаваме различните култури и най-вече да създаваме красота, докато го правим. В моя случай свободата включва много неща – определено възможността да създаваш нещо красиво в музикален смисъл и то по мултикултурен начин – това също е много стимулиращо и осигурява определна свобода. Импровизацията, която представлява свобода по своята същност, въпреки че има свои правила, е много важна за нашия стил. Определено едно от стимулиращите неща е именно използването на импровизация , фактът, че един вид правиш моментна композиция – намирам го за много вълнуващо. Освен това импровизацията изисква най-доброто ти представяне като музикант.
Ардешир: Фактът, че сме наследници на два различни културни бекграунда и възможността да смесваме елементите от тях ни позволява да стигнем до публиката и да доказваме, че музиката е международен език . Импровизацията определено ни дава повече свобода в такъв контекст. Тя е частта от песента, която ти позволява да изразиш момента, нощта, времето, в което свириш.

Какви са любимите ви занимания извън професията, как релаксирате, какви са семействата ви, имате ли хобита
…?
Хорхе: Имам любими занимания и извън музиката, въпреки че тя определено заема по-голямата част от времето ми. Обичам да чета, особено английска литература. С жена ми Катлийн обичаме да се разхождаме из природата и да изкачваме планини. Живеем близо да планината Санта Моника, тук в Лос Анджелис, която е едно чудесно място за разходка. Обичаме да ходим на концерти – класически и други. Всъщност семейството ми сме само аз и жена ми Катлийн.  Живеем в къща с много дървета и…катерици  /смях/.
Ардешир: Едно от нещата, които обичам, освен музиката, е премоделирането, строенето, архитектурата, тъй като съм учил инженерство и архитектура. Повечето хора от семейството ми – баща ми, майка ми, чичовците ми са архитекти или инженери, така че през последните години се занимавам главно с това. Ерген съм и прекарвам много време със семейството на сестра си.   Естествено откриването на нова музика и ходенето на концерти е винаги голямо удоволствие.