"Киноюбилей" представя съвременното естонско кино с "Класът" във Варна

Новата кинорубрика "Особен поглед" е част от модула "Киноюбилей", който се провежда вече 6 месец в отдел "Изкуство" – ( Регионална библиотека" Пенчо Славейков"-Варна) съвместно със съдействието на он-лайн изданието за изкуство и култура Formalno. На 13 април от 10.00 ч. "Особен поглед" стартира с предложението "Класът" (2007),а модераторът на събитието Елица Матеева-(автор в сайта за култура Formalno) ще представи кинотворбата на режисьора Илмар Рааг.

Eстонското кино не е популярно сред родната редова публика. За него с дръзновение биха писали киноведите, което е и самият предмет на занятието на критика- да бъде посредник между качественият артефакт и неговата потенциална аудитория.
През 2012 г. -естонското кино отбеляза своята сто годишнина. През 1912 г. по време на пътуванията си из Естония снимащият селяни фотограф Йоханес Пяясуке си купува кинокамера и увековечава пилота-изпитател от града на ливонската провинция Тарту. А през пролетта на същата година Пяясуке завършва късометраж ния филм-политическа сатира "Лов на мечки в област Пярну". В алегорична форма той разглежда битката между естонците и балтийските немци на изборите в град Пярну. Така се ражда първият естонски игрален филм. Естония е развита провинция в царска Русия и тук най-новите открития идват бързо. Първата кинопрожекция се провежда в Талин през 1869 г. с кинетографа на Т. А. Едисон. Апаратурата на братя Люмиер пристига следващата година. Както навсякъде в Европа, киното се превръща в любимо място за свободното време на хората в Талин. Къде другаде бедният народ може да види далечни места и екзотични животни? Големите кина си имат оркестър, бюфет и зимна градина.
Когато през 1918 г. Естония извоюва своята независимост, новопоявилите се малки студиа се заемат със създаването на приключенски истории и комедии. Появява се за първи път пълнометражен, но неозвучен естонски игрален филм "Сенки от миналото" (1924 г.), разказващ за свободата от древни времена. Първият озвучен филм в Естония е излъчен през 1929 г. Това е представеният година по-рано в САЩ американски филм "Пеещият палячо" ("The Singing Fool"). През 1930 г. завършва ерата на немия филм в Естония, когато се създава първият музикален и озвучен филм "Златният паяк". След инкорпорирането на Естония в Съветския съюз през 1940 г. се централизира както излъчването, така и киноразпространението и кината са погълнати от руски пропагандни филми. Избухналата Втора световна война довежда в немския "Deutsche Wochenschau" (Немски седмиченки нопреглед) и немски развлекателни и пропагандни филми.
След войната цялото филмопроизводство е концентрирано в талинското киностудио, чието име от 1963 г. е "Талинфилм" ("Tallinnfilm"). През 1954 г. студиото започва самостоятелно да произвежда игрални филми, а през 1957 г. куклени анимационни филми. Естествено първоначално сценариите, а после и самите филми се утвърждават от Московския комитет за кино. Кинопрегледите пък са поверени на местни високопоставени лица. Към тях са поставени същите изисквания, както към литературата.
През своето 100-годишно съществуване естонското кино, през първите и последните двайсет години, е игрална площадка за независими от държавни пари предприемачи. През последните две десетилетия създателите на филми зависят в крайна сметка изцяло от държавни пари, само че държавата вече не поставя идеологически изисквания. До голяма световна награда естонското кино стига рядко, но все пак печели отличия и най-важното всяка година по света на много филмови фестивали се гледат нови естонски филми. Ако погледнем към режисьорите, най-често се срещат имената на Кальо Кииск и Сулев Кеедус. Кеедус снима успешно и документални филми. Традицията в документалното кино е запазена в Естония, но разпространението на тези филми се е пренесло в телевизията.

Илмар Рааг е роден на 21 май, 1968 г.в град Кюресара.През 1997г. завършва университета в град Тарту. През 1998-1999 започва работа в новинарските продуцкции на Естонската национална телевизия. Придобива магистърска степен в Университета на Охайо-кинодраматургия. През 2001-2005 се занимава с телевизионен мениджмънт, като през 2005 Илмар Рааг режисира телевизионния си филм "Август" 1991 (2005). "Класът" е игралният кино- дебют на Илмар Рааг изключително добре оценен от критиката. През 2009-2010 Естонската национална телевизия прави сериал от "Класът", сценарият не на режисьора, но Илмар Рааг режисира два епизода от сериала. През 2012 година излиза следващият му игрален филм "Естонка в Париж" с участитето на Жана Моро.

Сюжетна основа на "Класът" :
Интровертният Йоосеп е обект на жестоки шеги от страна на съучениците си, които са раздразнени от необщителното му поведение. Той получава подкрепа единствено от Каспар, с когото седят на един чин. В крайна сметка отношението към двете момчета минава всякакви граници на човешкото достойнство. След след ужасен инцидент, Йоосеп и Каспар решават че е време да предприемат нещо. Разделено на седем части, действието на филма се развива в неназовано естонско средно училище. Това не е социологическо изследване на насилието сред подрастващите, а по-скоро универсална рефлексия на тъмните страни на човешката душа, често скрити под атрактивна външност. Оказва се, че бащата на Йозеп е военен и държи оръжие в семейния сейф.
Осем души са убити, а дванайсет са ранени. След случилото се, момчето, произвело изстрелите се прострелва и по – късно умира в болницата.
Историята на филма е по деиствителен случай. В една гимназия във Финландия момче убива своите съученици и се застрелва. "Класът" е шокиращ филм и също така силно въздействащ по подобие на онези шедьоври, посветени на детското насилие в училищата като: "Слонът" (2003) на Гюс Ван Сант, японският филм от 2001 "Всичко за Лили Чу Чу", шведският "Нека да възтържествува правото" от 2008 г. и др.

"Класът" е носител на престижни отличия от кинофестивалите във Карлови Вари, Талин, Варшава.

Елица Матеева