Като на кино“ на Атанас Христосков“

На 26 ноември 2007 г. от 18 часа, Атанас Христосков (baenas) откри дебютната си фотографска изложба "Като на кино" в зала "Архиви", улица Московска 5, София.

Като на кино” включва 50 фотографии, направени в перода 2005-2007 г. в различни кътчета на България, Турция, Румъния и Франция. Ключът към творбите е документалното наблюдение на онези моменти от ежедневието, които обикновено подминаваме, забързани нанякъде, но които носят свой емоционален заряд, дълбочина и очарование.

Стилистично фотографиите напомнят застинали кадри от черно-бял филм – неподправени, вълнуващи, леко носталгични, изпълнени с топло човешко чувство. Дали е малкото родопско селце, мъглива Трансилвания, шумният Истанбул, студените брегове на Нормандия или далечен Кюрдистан, главно действащо лице навсякъде е Човекът. А в своята същност той навсякъде е един и същ: носещ се забързано нанякъде в омарата на деня, обхванат от лекота и безгрижие в топлия летен следобед, изпълнен с радост от човешка близост под последните слънчеви лъчи, потънал в спомени за един отминал свят или отправил замечтан поглед в безкрайната морска шир… А там където свършват думите, остава да говори фотографията…

Атанас Христосков
е на 31 г. Режисьор е на популярни телевизонни предавания, автор е на документални и късометражни филми. С фотография се занимава от две години и все още счита това за хоби, макар че всяко докосване до апарата за него е изпълнено със страст. Счита, че би могъл да се занимава с всичко и това да му носи удоволствие и радост. В крайна сметка, важното е човек да даде нещо от себе си на другите, за да има животът му смисъл.
  
Ето какво разказа автора за изложбата си:
“Опитал съм се да уловя някакви сюжети, т.е да има някаква история в снимките. Не да са сами за себе си, а да има групичка от снимки, които разказват някаква история. За мен в тази изложба има по-скоро няколко кратки филмчета отколкото да твърдя, че това са уловени моменти и фотография в чистия й вид. Увлечението ми от киното си личи от тези снимки.

Започнах да снимам съвсем случайно. Хванах един фотоапарат, направих снимки, разбрах че е голямо удоволствие. Японците, които снимат не са просто някакви луди хора, а влагат смисъл в това. Човек се опитва да обезсмърти живота си и да крещи че е жив и че съществува и може би фотографията е изява на екзистенциалното.

Имах много снимки, които доста добре биха излезли цветно, но тъй като стилът ми е в черно-бяло съм подбрал други по-подходящи. Тук присъстват много хора, характерни лица, които говорят. Т.е при фотографията за разлика от киното, където има разказ е важно лицето да е изразително, то да разказва историята на героя.

Включил съм снимки от Родопите, където представям едни трудолюбиви хора, които по цял ден са на полето, отглеждат тютютн, животът им е заключен между естествените жизнени цикли. Присъстват и много снимки от Турция, но тъй като не владея езика нямаше начин как да контактувам с тези хора и да науча техните истории. Така или иначе навсякъде героят в фотографиите е обикновения човек, човекът от село, от малкото градче, човекът който полага много труд за да преживява, да отгледа децата си. Неговите стремления и радости от живота са дребните неща заради, което си заслужава човек да живее.”

В момента авторът работи върху проект за документален филм със заглавие „Парченца откраднато време”. Това е импресия в духа на най-добрите образци в жанра, която представя многобройните лица на България днес. Тишината и безвремието на малкото селце, но и бързината и устрема на големия град. Прелестите на природата, но и човешкото въздействие върху нея. Културните пластове на миналото, но и бурните емоции на настоящето. Един отиващ си свят и един зараждащ се нов. Уловените късчета време на преходното и красотата на вечното…

Приходите от изложбата „Като на кино” ще бъдат използвани за да се подпомогне финансирането на този проект. Фотографската изложба можете да видите до 07.12.2007 г.

Сподели в: