Калоян Иванов – Изкуство е да се вършат налудничави неща!

Калоян Иванов е от онзи тип млади хора, които са твърде скромни на пръв поглед, но крият твърде интересна и многообразна личност зад привидно тихата си външност. Той има своя стихосбирка от детството и редица награди от това време, а днес се занимава основно с музика – свири и композира. Ето малък опит да надзърнем в неговите мисли в това интервю, дадено специално за Kafene.bg.

Пишете стихове, занимавате се с музика. Кое е Вашето голямо изкуство?
Несъмнено е цяло изкуство да върша напълно налудничави неща и въпреки това хората около мен все така да ме насърчават. Но сериозно- изпитвам еднакво силно привличане не само към музиката, но и към останалите измерения в изкуството: така обичам архитектурата и живописта, и театъра… Пък и отделните изкуства не са толкова различни, колкото си мислим – всички се подчиняват на едни и същи принципи, господства все същата хармонична организация, която превръща всяка творба в нещо необяснимо прелестно и също толкова безполезно. Но иначе музиката за мен винаги излиза с една стъпка напред по напълно забележими причини…

Кои са любимите Ви музикални стилове, изпълнители? Вие самия какво композирате?
Вие вече се досещате – от една страна това е класическата музика, с която съм и свързан професионално, като тук особено ми допадат творчеството на късните романтици и пост-романтичните композитори като Рахманинов, като Скрябин, Рихард Щраус. А от друга страна, се развличам през свободното си време предимно с рок-музика, heavy-metal, или накратко- жици! (макар изразът да звучи твърде грубо). Разбира се, нося особена обич и дори почит към джаза като към едно от най-удивителните явления в музиката.

А относно това какви творби композирам – предимно клавирни и пиша най-вече за лично удоволствие. Често изпълнявам композициите си пред приятели и колеги. Но нека отбележа, че никога не съм бивал обзет от някакво тщестлавие или болезнено самомнение спрямо качествата ми на композитор.

Имате редица награди – доколко наградите в млада възраст насърчават творчеството и помагат?
Най-малкото – не мога да се откажа заради тях, не можеш да захвърлиш достиженията, до които си се изкачил, колкото и самонадеяно да звучи. Впрочем, рядко се връщам към тях и то като към приятни и интересни спомени; изцяло съм обсебен от начинанията, с които съм се заел в момента, както и от тези, които ми предстоят бъдеще.

Има ли място поезията още във Вашия живот?
Има разбира се, но вече в една по-различна гледна точка, като много добър стар приятел. И повече чета напоследък, отколкото пиша. Макар че, ако говорим честно (а ние с Вас точно това правим), рядко ще ме уловите да чета съсредоточено книга за по-дълго време или надвесен съвестно над някакви уроци- това просто ме изтощава и ми се струва крайно неприятно и дори чуждо. Разбира се, знам че тези думи най-вероятно ще влязат в разрез с това, което казах до този момент, но е съвършено вярно.

За какво мечтаете?
За тишина, въпреки че звучи необичайно. Но това е по-скоро една вътрешна необходимост, която се стреми да бъде задоволена.

С кого бихте искал да свирите или да сте заедно на сцена и при какви обстоятелства?
Откровено казано, никога не съм мислил за това. Едно е сигурно – да бъде пълноценен и като творец, и като личност. И изобщо: никакъв добитък наоколо!

Какво послание бихте отправили към младите хора, които искат да се занимават с музика у нас днес?
Недейте! Зарежете ги тия работи! А сега сериозно – изисква се чудовищно силна и непоклатима психика, за да може човек да издържи на това, което му предстои, както и една особена disciplina voluntatis- дисциплина на волята, защото е наистина по-трудно да се доведе нещо до край, отколкото да започнеш от начало… Късмет!

Имате ли любима мисъл, максима?
Имам множество такива, вероятно дори прекалено много. И всеки ден си намирам някой нов талисман, който да ме пази от уроки. Но иначе не обичам да цитирам често подобни максими, защото така вече боравя с предварителни формули и уравнения, а не с чисти идеи, а това вече е крайно не-креативно, не-творческо. Не знам дали ме разбирате…