Калин Терзийски: Сто прочетени книги не стигат, за да станеш писател

Мисля си, че добрият писател е като жонгльор, който премята думите нависоко, преплита ги, суче ги, застанал на главата си докато накрая под перото му излиза поредният шедьовър. Как започваш да пишеш добре, кога ставаш господар на думите, изреченията, историите, емоциите и героите – за това си поговорих с писателя Калин Терзийски, който е един от водещите на курса по творческо писане, организиан от издателство Сиела и започващ на 16 октомври. (Повече за курса прочетете тук.)

Миналата година писателят Марин Бодаков предложи на децата в подобен курс да си водят писателско тефтерче, в което да записват хрумванията си. Ви имате ли такова тефтерче?

О, десетки тефтерчета! Винаги имам не едно, а две, дори три такива – по джобовете и чантите – за да не пропусна да запиша нещо. Но аз и рисувам, така че те ми служат и като скицници. И правя това не защото след това задължително реализирам хрумналите ми идеи, а защото когато човек запише нещо видяно – той го вижда двойно по-добре. Пишейки, човек осъзнава това, което описва. Да наречеш нещо с точни думи – това означава да го усвоиш, да го овладееш. Вярно – така, чрез описанието с думи, ти го лишаваш от грамадната му сетивна цялост, тъй като думите все пак са абстракция. Като кажем „стол“ – това естествено не е стол, а просто дума. Самият стол е нещо доста по-богато от думата „стол“. Сетивната информация е неизмеримо по-голяма от тази, която ни носи една дума. Но пък за финия, словесния човек една проста дума, да речем „стол“ също създава цяло море от представи. Стол в стая за разпити и стол в стил рококо в кабинета на Луи XV. И така нататък. Хубаво е да си записваш разни неща…

Решихте ли сте кои ще бъдат първите ви думи към курсистите?

Ще им кажа горе долу следното: Здравейте мили курсисти! С този курс вие няма да станете писатели. Писател се става не с курс, а с голяма воля. Но в този курс ще се запознаете с хора, които са успели в това поприще. И те ще ви помогнат да избистрите представите си за писането. Човекът с ясни и бистри представи може да продължи да пише, може и да престане да пише. Но определено ще е на по-високо стъпало от този, който не е стигнал до яснотата.

Имате ли ваша хватка, номер, с който викате музата си?

Понякога слушам музика със слушалки…Но това е прекалено елементарен номер и не върши работа винаги. Просто сядам и почвам да пиша. И се случва така – първата успешна крачка, първият уцелен верен тон, първата блестяща дума – действат като искра. Вдъхновението лумва от тях. Човек чува верния тон, който е налучкал и се възхищава от звученето му. Тоест – вдъхновението е в самата тъкан на писането.

Колко книги трябва да си прочел, преди ти самият да започнеш да пишеш?

Повече от една. Ако си прочел само Библията – но наистина задълбочено, пак имаш цяло море от образи и представи, и идеи за интерпретиране в душата си. Но още по-добре да са много, много книги. Когато станат сто – ще усетиш, че сто са твърде малко.

Харесвате ли хепи енда и той често ли присъства в книгите ви?

Хепи енд-ът е трудно нещо. Описанието на благополучие се приема трудно в изкуството и често се смята (от една категория многознайковци) за проява на лош вкус. Това е така, защото в нашата християнска традиция страданието е издигнато на пиедестал, а доволството се приема като продукт на глупостта и път към ада. Хепиендът се приема като елементарен и сладникав, фалшив трик за манипулиране на публиката. Но всъщност той – ако е наистина майсторски – изисква много по-голям талант и вдъхновение. Красивото и радостното се създават много по-трудно от грозното и тъжното.

Вярно ли е, че добър писател се получава от лош поет?

Възможно е, но още по-добър писател се получава от добър поет. И нека не забравяме – доброто писане е продукт на блестящия човешки ум. Без значение на какво.

Избройте 5 качества, които трябва да притежаваш, за да пишеш добре.

Трябва да си умен, образован, да имаш чувство за хумор, да си упорит и честен. Но ако имаш блестящ талант, мисля си, няма да имаш нужда от горните неща. Само от честността.

Прочетете още:

Горчивото изкуство на Калин Терзийски