Историята на поета Руми

Тринадесети век е – Изтокът е разтърсван от безредици. Персийската империя е в хаос и разделение и сред управляващите класи цари корупция. Монголските армии на Чингиз Хан се придвижват на запад, завладявайки страна след страна.

Мевлана Джеллаледин Руми се ражда на 30 септември 1207, в далечен източен край на Персийската империя в град Балх, намиращ се в сегашен Афганистан. Баща му, Баха-е Валад, е уважаван религиозен водач с много последователи. Потомък на дълга линия от теолози, учители, учени и ислямски юристи, в един момент той изпада в немилост спрямо бруталния местен владетел. Страхувайки се от напредващата монголска инвазия, бащата на Мевлана събира семейството и последователите си и напуска родината си. След години странствания във времена на войни и разрушения те пристигат в Коня, провинция Рум в Турция. Коня – кипяща смесица на най-различни култури, религии и народности, е също и важен научен, литературен и образователен център. Младият Джеллаледин израства в атмосфера на любов, стабилност и културни богатства. Междувременно турският владетел на провинцията предлага на Баха-е Валад да създаде своя собствена школа и така семейството се установява за постоянно в Коня. Години по-късно, след смъртта на Баха-е Валад, младият учен Руми поема учителската позиция в същата тази школа, не само продължавайки да води учениците на баща си, но привличайки и хиляди нови такива благодарение на собствената си слава.

През 1244 Руми, вече 36-годишен установен учен и религиозен водач, среща Шамс Табризи – тогава около шейсетгодишен, и тази среща разтърсва из основи живота му. Никой не знае откъде идва Шамс, видът му е дрипав и опърпан, а маниерите му са груби и резки. Дервиш или скитащ мистик – Шамс е напреднал суфи, поел по духовният път на Любовта. Високо развити духовно, всеки от тях разпознава в другия довереника, когото е търсил. Двамата прекарват часове откъснати от другите, уединени в медитация и разговори. Шамс поощрява Руми да се откаже от преподаването, от любимите книги, ученици и последователи. Вместо това той го отвежда на пътя на Любовта към Бога – чрез проникновени видения, музика, танци, и не на последно място – чрез поезия. Ставащото кара хората да изпадат в недоумение, а ревност и неодобрение избуяват помежду последователите на Руми. Те виждат в Шамс просто един мърляв старец, незаслужаващ компанията на техния учител, и виновника за появилата се дистанция между него и тях. В края на краищата дребнавото им и злобно поведение не оставя друг избор на Шамс, освен сам да се оттегли, не оставяйки никакъв знак или следа на обожавания си приятел.

Научавайки новините, Руми се оттегля в дълбоко уединение и отказва да се вижда с когото и да било. Болката от раздялата с неговия многообичан приятел го провокира да започне да изразява копнежите и страданието си в рими за пръв път досега. Последователите на Мевлана вдигат ръце и признават, че е по-добре Шамс да се върне обратно, отколкото никога повече да не видят учителя си. След месеци търсене, Руми получава писмо от Шамс, намиращ се тогава в Дамаск. Руми изпраща най-големия си син – Султан Валад и група последователи да убедят Шамс да се завърне в Коня. В момента, в който зърва лицето на Шамс отново, Руми си връща предишното присъствие на духа. Те подновяват отношенията си и се потапят в музика и сема, вид танц със завъртане. За известно време Шамс и Руми са недосегаеми за ревнивите очи на последователите. Руми дори успява да убеди Шамс да се ожени за едно младо момиче на име Кимиа, което е член на домакинството му. Шамс наистина е влюбен в Кимиа, но не е писано на тази женитба да се случи. Само година по-късно Кимиа умира поради тежко заболяване. Сразен от скръб, все така неприемащ поведението на хората около Руми, Шамс изчезва отново – този път завинаги.

Има различни версии за това какво се е случило със Шамс. Някои казват, че следовниците на Руми, поддържани от по-младия му син Аллаедин, убиват Шамс и хвърлят тялото му в изоставен кладенец. Други казват, че Шамс осъзнал, че времето му да тръгне отново е настъпило, и че оставането му не би било от значение за вече напредналия в духовното си израстване Руми. Факт е, обаче, че Шамс се появява в живота на Руми в точния момент и превръща един образован и интелигентен религиозен водач в просветлено същество. Той сияе в живота на Руми като слънце, и изчезва от него точно така внезапно, както и се появява.

Руми и Шамс прекарват около две години заедно, и след тях Руми се превръща във великия мистичен поет, който всички ние днес познаваме. Лириката, изливаща се от дълбините на сърцето му, е за прослава на Шамс, на Висшата Истина и Любовта. Агонията на раздялата с любимия приятел е сразяваща, както е видно от строфите му. Както и да е, най-накрая Руми осъзнава, че Приятелят, за когото той така копнее, е неговата собствена вътрешна същност, и че Шамс просто я е отразявал кристално ясно. Той се превръща в слънцето, което дава топлина и трансформира сърцата, привлича хора от всички социални прослойки, класи и религии. Погребението му през 1273 привлича хиляди поклонници – мюсюлмани, християни, евреи, гърци, араби, персийци и турци. Руми нарича смъртта Сватба с Вечността, и думите му достигат до нас през седемте века:

“Не жали по мен… Не казвай, че си тъжен…
Смъртта ми може да изглежда залез…
Но всъщност тя е изгрев…”

Това, което ни е останало днес от Пътуването на Руми, от борбата му и от Пристигането му, са колосалните обеми на цяло учение, написано в рими: Диван-е-Кабир и Маснави. Рубайят – състоящ се от 1659 четиристишия, е по-малко познат на запад. Много от четиристишията носят мелодия в себе си и по тях се пеят песни на суфи събиранията и сема церемониите. Никой не може да ги отнесе прецизно към някакъв точен период от живота на Руми – някои са писани, докато Шамс все още е бил с него, други – след изчезването му, но това не пречи по никакъв начин да им се наслаждаваме.