Иранчанката Паринуш Сании идва в България за премиерата на романа си "Моята орис"

Иранската писателка Паринуш Сании идва в България за премиерата на романа си "Моята орис" (Издателство "Жанет 45", превод от персийски Людмила Янева, оформление Люба Халева). Тя ще бъде в София и в Пловдив.

София: 25 юни 2014 (сряда),
18.00 ч. ,PhotoSynthesis на бул. "Васил Левски" 57.

Пловдив: 26 юни 2014 (четвъртък),
18:00, Студио 1 на БНР, ул. Дондуков 2

"Моята орис" е една от най-продаваните книги в Иран за всички времена.
Една от най-з а б е л е ж и т е л н и т е книги на 2013 (World Literature Today, САЩ)
Носител на наградата за най-д о б р а преводна книга „Б о к а ч о“ (Италия)

*  *  *

Това е историята на иранско момиче, което среща любовта на път за училище. След като я разкриват, я омъжват насила за политически дисидент през последните дни на режима на шаха. Ала скоро овдовява, след като съпругът й е екзекутиран от новия режим. Когато, цели 32 години по-късно, първата й любов се появява отново, тя се сблъсква с възмущението на трите си вече пораснали деца, две от които живеят в чужбина. Трябва ли да постави на първо място собствените си чувства, или трябва да се съобрази с техните?

Един необикновено трогателен и силен разказ за жените в Иран, обхващащ пет десетилетия – от годините преди революцията (1979), през ислямската република, та до наши дни. Той е прозорец към най-новата история на Иран, незамърсен от „западна интерпретация“, което го прави още по-увлекателен и изобличителен. Той е историята на силните жени, за битката им пред лицето на необичайни обстоятелства. История за приятелството и страстта, за религиозното потисничество, но и за любовта към родината.
Въпреки че романът е забраняван два пъти от режима в Иран, досега е претърпял 20 издания и е на върха на най-продаваните книги в Иран за всички времена. Вече е публикуван с голям успех и признание в Италия, където печели наградата „Бокачо“ за най-добра преводна книга. Правата за романа са продадени в 26 държави.

За автора:
 
Фотография © Wahid Saberi
Паринуш Сании е родена през 1949 г. в гр. Техеран. Завършва психология в Техеранския университет. Печели стипендия в Калифорнийския университет, в който има възможност да защити докторат, но тогава избухва Ислямската революция и тя се прибира в родината си.
В продължение на двайсет години е главен консултант на изследователски проекти към Министерство на образованието. Именно естеството на професионалните й задължения я подтиква към писателското поприще. Проникновен познавач на душевността на иранската жена, Сании използва резултатите от направените през годините  проучвания в първия си роман „Моята орис“, отпечатан от издателство „Рузбехан“ през 2003 година.
Въпреки че е забраняван на два пъти по време на управлението на Ахмадинежад, той претърпява двайсет издания и се превръща в световен бестселър, преведен на английски, италиански, румънски и норвежки. В негова подкрепа се обявява и известната иранска общественичка и защитничка на правата на жените и децата Ширин Ебади, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2003 г. През 2010 г. „Моята орис“ става най-продаваната книга в Италия, а Паринуш Сании е удостоена с престижната литературна награда „Джовани Бокачо“ за най-добър чуждестранен автор. Обхващащ пет размирни десетилетия от историята на Иран, „Моята орис“ е забележителен разказ за приятелството и отдадеността, надеждата и страха и един необичаен поглед към иранското общество отвътре. Това е „викът на всички ирански жени, които не желаят повече да бъдат жертви“.
Паринуш Сании е автор и на още три романа. Вторият, „Бащата на другия“, дори надминава по популярност „Моята орис“ в Иран, а четвъртият (третиращ темата за разпръснатите по света ирански семейства) все още чака разрешение за издаване от Министерството за ислямска ориентация.
За преводача:
Людмила Янева е родена през 1954 г. в София. Завършва английска филология и персийски език в Техеранския университет и СУ „Св. Климент Охридски“. От 1986 г. е преподавател по персийски език в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет.
Превежда някои от най-известните произведения на основоположника на съвременната иранска литература Садег Хедаят. Особен интерес проявява към творчеството на пишещите жени в Иран. В неин превод на български език излизат световноизвестната повест на писателката Шахрнуш Парсипур „Жени без мъже“ и много ирански разкази от съвременни писатели, отпечатани в сборниците: „Да си жена от Изтока“, „Непознатият Изток“, „Новото лице на Изтока“, „Равноправие“, „Смях с превалявания“, „Толкова близо, толкова далеч“.
Отзиви:
 „Една сензация от Иран.“ Dagbladet, Norway
„Книга от голямо значение.“ Aftenposten Norway
„Ода, посветена на жените; не единствено и само на жените от Иран, но и от обществата по цял свят; жени, на които се налага да се борят за основните си права.“ Gulf News
„Събужда колективните ни спомени и връща към живот онези, които отдавна сме забравили.“ Universe of Books, Иран
 „Сании дава глас на всички ирански жени, затворнички и жертви на обичаите и на домашното насилие, жени, малтретирани от страна на мъжете. Женските образи на Сании са съвременни героини, който се борят за човешките си права, дори това да коства живота им.“ Cultura, Италия
 „Възхитителен и искрен. Смел и прям портрет на несправедливостта, така майсторски написан, че нито един потиснически съд не може логически и открито на забрани публикуването му. Тиранията спрямо жените, открито допускана в изостаналите общества, и поразителният начин, по който мъжете са защитени от „общоприетите обичаи“, са описани чрез художествени образи. От началото до края романът е разказ за лишенията, на които са подложени жените в Иран – жени, които не се отказват и продължават да се борят за правата си.“ Bokhara Magazine, Иран
„Първият роман на иранската писателка Паринуш Сании обхваща 50 години от живота на Масуме – преди, по време на и след Иранската революция от 1979 г. С фантастично умение и прецизни наблюдения, Сании рисува проникновена картина на неспокойния живот на една млада жена в свят, в който религията и обичаите са доминирани от мъжете.“ Sunday Sun
 „Английският превод на нашумелия дебютен роман на Паринуш Сании се появява след неспокойната арабска пролет и разкрива съществени за хората истини чрез задълбочено изследване на някои от основните причини за тези вълнения… Моята орис е семейна сага, която дължи силата си на описанието на неоспорими факти. Тя е разказ за любов, приятелство и устояване срещу съкрушителните стечения на обстоятелствата… Това значимо постижение със сигурност допринася за забраната на книгата в родината й, както и за международното й признание. Книги като тази ни поднасят света. Те трябва да се вкусват с наслада.“ The Irish Examiner
„Чрез личностите на героите си писателката си пробива път през времето и през исторически събития, които много разказвачи не биха посмели дори да споменат. Закалена от изпитанията, на които е подложена по време на революцията, тя поема по пътя на своя съпруг – през телените мрежи, към днешната политическа кланица.“ Hemlock Magazine, Иран
„С фантастично майсторство и точни наблюдения, Сании рисува проникновена картина на неспокойния живот на една млада жена в свят, в който религията и традициите са доминирани от мъжете. . . Извисяващ, покъртителен и на места мъчителен разказ. Почитателите на автори като Халед Хосейни ще оценят тази забележителна история, написана от автор, който е призван да постави нови основи в съвременната иранска литература.“ Worcester News, UK
„През множество драматични обрати, Сании разкрива смъртоносните опасности, които крие идолопоклонничеството, често водещо до тирания – както в семейството, така и на национално равнище.“ For Book's Sake, UK
„Моята орис ни дава възможност да наблюдаваме с интерес живота на жените в Иран и непрекъснатата борба срещу тираничните обичаи.“ Dead Ink, UK
Паринуш Сании ще бъде в България от 24 юни, вторник, до 26 юни, четвъртък.