Изложба на немски порцеланови кукли от XIX век

На 12 февруари, от 18:00, в Арт-къща "Куклите" ще бъде официално открита изложбата на Петър Еневски "Немски порцеланови кукли от XIX век" с подзаглавие Играчките на децата преди 100 години. Изложбата ще е отворена за посещение до 1 юни 2015 г.

За откриването: В преобразения салон „Озарение”, където ще ви посрещнат дами във викториански костюми, ще ви покажат ретро фотоизложба на деца с любимите им кукли и ще ви въведат в един „отминал” романтичен свят. (Потвърдете присъствие на: 0888 86 09 34)

Място: ул. "Цар Самуил" 34, София

Експозицията включва порцеланови кукли, изработени във фабриките на Германия през 19-и и началото на 20-и век. По онова време порцеланът е скъп, затова с порцеланови кукли са можели да си играят само децата на богатите. Представителите на средната класа можели да се сдобият с "полуфабрикат" – куклена глава, към която сами да си направят тяло и ушият дрехи.

Днес антикварните порцеланови кукли също са скъпи и рядко се предлагат на аукциони. Струват от стотици до десетки хиляди евро. Петър Еневски започва да ги събира парче по парче – следи европейските сайтове за продажба на старинни кукли и части, купува и започва да ги сглобява. От интернет се научава и как да ги реставрира. 

Повечето са типични представителки на времето си – от неглазиран порцелан (biscuit), изработени във фабриките на Тюрингия около 1870-1910. Сред многобройните фабрики се открояват: "Арманд Марсей", "Йохан Кестнер","Камер и Райнхардт" и др.

Кратка история на немските кукли

Първите кукли от порцелан са създадени през 1830 г., а пикът на производството им е в периода 1850-1890 г., като в Германия се налага масовото производство на глави и сглобяването на целите кукли. Тялото, често и крайниците, са произвеждани от естествена кожа, текстил, дърво, композит или папие маше. В началото повечето кукли били правени да изглеждат като зрели жени. Служили са за украса в домовете на богатите. Изработвали се серии кокетки, портретни, персонажни и пр. Косата на първите порцеланови „дами” е била "отлята", после започват да я правят като перука, от мохер. Тялото се изработвало от композит или козя кожа.

Много от немските фабрики са възникнали като производители на посуда и други изделия от порцелан и чак през 1830 г. започва производството на кукли и куклени глави. Тези кукли правят бум, защото изглеждат по-изящни и истински от предшественичките си – изработени от дърво, композит, текстил, восък, глина. Още по-популярни стават с "откриването" на висококачествения цветен порцелан „бисквит”, който от 1870 г. започва широко да се използва в производството на глави и ръце на кукли.

Порцелановите кукли отразяват модата от периода XIX-XX век. Те са използвани като умалени манекени – за представяне на модерни облекла и аксесоари. Според тогавашната практика, когато една дама иска да си поръча тоалет от известен дизайнер (кутюрие), са й изпращали модел на роклята, направен върху кукла. Ако дамата хареса тоалета, си го поръчва, а куклата остава за малката й дъщеря.

За Петър Еневски:

Петър Еневски е завършил социална педагогика. Работи като социален работник. Владее немски език. Има 21-годишна дъщеря, която харесва хобито на баща си – да реставрира порцеланови кукли и го насърчава да прави това, което му харесва.

"Никога не съм се занимавал със скулптиране. Преди пет години, разглеждайки снимки в мрежата, попаднах на това интересно хоби и се заинтересувах. Уж на шега, купих първия си комплект за сглобяване на винтидж кукла. Такива се продават в сайтовете за любители. Запалих се и започнах да правя кукли от части. При едно поредно търсене на елементи за куклите ми, попаднах на глава с прекрасна усмивка и огромни очи. Оказа се репродукция на антикварна немска кукла. Не успях да си я закупя, но ме заинтригува. Стана ми интересно как би изглеждала на живо. Защото това не бе само порцеланова кукла, а и парченце история от човешката култура и занаяти. Тъй като тези кукли са доста скъпи, частите за тях събирам с месеци и години. Първо купувам глава, после тяло, изработвам коса… Научих откъде да се сдобивам с антикварни или винтидж дрехи, повечето от които са били на оригинални кукли и така моите красавици получиха завършен вид. Когато реша да си почивам, започвам да сглобявам, лепя и реставрирам. Удивително е да видиш как сътворяваш един „живот” от нищото! Накрая резултатът е красиво създание, което сякаш иска да ти каже нещо…”