Изложба "Европа. Югоизточна Европа – записани спомени"

На 13 април от 18.00 ч. в Музея на социалистическото изкуство ще бъде открита изложбата "Европа. Югоизточна ЕВропа – записани спомени". Организатори са Гьоте институт в България и Национален музей на българското изобразително изкуство.Изложбата ще продължи до 4 май.

Европа. Югоизточна Европа – Записани спомени представя произведения на художници от единадесет страни от Югоизточна Европа, които разглеждат въпроси за колективната памет, различни места и култури на спомена и ролята на образите в тези процеси. По какъв начин миналото все още присъства в този белязан от конфликти регион? И дали фотографията, видеото и филмът не ни дават специфичен достъп до миналото, който се налага непрестанно да бъде преосмислян? Ето защо изложбата хвърля поглед не само върху различни исторически наративи, но и върху своеобразни начини на боравене с камерата – трезво регистриращи, субективно документиращи, биографично разказващи, исторически анализиращи, но и улавящи следата на един акт.

Лаконичното заглавие на изложбата – Записани спомени – внушава идеята, че има един субстрат, една медия, която регистрира спомена или го попива. Действително фотографските медии са като гъба, която попива видимото и го заключва в себе си като отминало. Но споменът е органичен процес, субективен и ирационален, значително по-комплексен от повикването на запаметено минало, по-комплексен от обичайното натискане на едно копче: Запис!

Тематичната структура на изложбата предоставя основата и различни гледни точки към представените творби. Някои идеи се дефинират чрез темата, други – чрез художествената позиция, а трети – с помощта на рефлексията на медията; голям брой от работите могат да се възприемат от няколко гледни точки. А многообразието на фотографските похвати може да бъде осъзнато едва след осмисляне на цялата изложба.

При подбора на творбите бе заложена тезата, че камерните медии фотография, филм и видео имат специфично отношение към миналото и са важни посредници за индивидуални ритуали на спомена и колективната култура на спомена. Техният регистриращ поглед превръща съвремието в минало и все пак е необходим контекст на тези фрагменти. В този смисъл творците приличат на историци, които подреждат източниците на миналото и ги свързват в разказ.