Излиза третата книга от серията "Хроники на древния мрак" – "Душеядците"

За книгата:
По време на лов Вълк внезапно изчезва. Разтревожен за него, Торак, последван от приятелката си Рен, тръгва по следите му, които го отвеждат далеч на север – в царството на ледовете и белите мечки. Той няма представа, че побратимът му е попадал в ръцете на Душеядците. Страховитите шамани залавят по един от всички видове хищници за извършването на жертвоприношение, с което да отворят врата към света на демоните. Дълбоко в недрата на планината Торак е изправен пред смъртоносна битка с неизвестен край…

За автора и поредицата:
Първите романи на Мишел Пейвър са за възрастни и се радват на топъл прием. Страстен любител на животните и природата, тя започва да пише детско-юношеската фентъзи серия „Хроники на древния мрак”, в която действието се развива преди 6000 години. Проучванията й за книгите я отвеждат в Скандинавия, Еквадор, Перу и Южна Африка и до изчитането на множество материали по археология и антропология. Още за първия роман „Вълчият брат“ Мишел Пейвър получава аванс от 2 800 000 британски лири. Вестник „Таймс“ го избира за детско-юношеска книга на годината (2004). Сюжетът привлича вниманието и на Холивуд. Американското студио „Фокс“ купува филмовите права от името на продуценската компания на Ридли Скот за серията й от 6 книги. Известният американски режисьор и продуцент казва: „Мишел е създала свят, какъвто никога преди не сме виждали в никой филм.“

Подготвяйки книгите от серията „Хроники на древния мрак“, Мишел Пейвър преброжда 500 км сред финландските гори и Лапландия. „Целта ми беше да изпитам лично какъв е животът в гората и да се запозная с някои от традиционните ловни умения“ – казва авторката. Ето какво разказва и за написването на книга трета от серията – „Душеядците“:

Когато пишех романа си „Душеядците“, знаех, че Торак ще се срещне с полярни мечки, затова имах нужда и аз да видя някоя от тях. Едно от най-подходящите места за целта е малкото селище Чърчил в Манитоба, Северна Канада, където в началото на зимата полярните мечки се събират и чакат да замръзне Хъдсъновия залив, за да излязат на лов за тюлени. Чърчил просто се намира на пътя им. Понякога мечките минават направо през селището.

Щом пристигнах в Чърчил, облякох зимните си дрехи и излязох да се поразходя. Къщата, в която бях отседнала, се намираше съвсем в края на селището и ме бяха предупредили да не навлизам в околната тундра, за да не попадна на мечка. Винаги е добре човек да се вслушва в съвета на местните хора, особено когато става дума за полярни мечки, затова поех по широката и зеснежена централна улица под крясъка на накацалите по покривите гарвани. Между къщите от лявата страна на улицата се виждаше тундрата, а от дясната – заливът Хъдсън. Свих по една странична уличка, с надеждата да топна ръка във водата. Пред мен се изпречи голяма табела с предупредителен надпис: „Внимание, полярни мечки! Спрете!“ Реших да се съобразя с нея и се върнах.

Знаех, че даже в селището можеш да налетиш на мечка и често се натъквах на коли с надпис „Патрул – Полярни мечки“, които обикаляха улиците по двадесет и четири часа в денонощието. Бяха ми казали също, че, ако не дай боже, се случи най-лошото и срещна мечка, трябва да се шмугна в най-близката къща. В Чърчил никой не заключва входната врата на дома си. Научих още, че предишната година любопитна мечка нахълтала в една къща, за да види какво има вътре. За щастие никой не пострадал. В селището повечето хора държаха в дома си заредена пушка, за да гонят мечките.

Стъмни се: красива студена полярна нощ с обсипано със звезди небе. Наистина ми се искаше да се поразходя под лунната светлина, но реших да не го правя, което се оказа добра идея. Малко по-късно една мечка се качи на верандата на къщата, в която бях отседнала, и се наложи да я прогонят с изстрели във въздуха.

За да разгледам по-отблизо полярните мечки, без да бъда изядена, излязох с така наречения „тундра бъги“, който прилича на голям тежък автобус, с колела като на трактор, в задната част с открита платформа за наблюдение. Платформата е на няколко фута над земята, така че мечките да не могат да скочат в нея и да излапат наблюдателите.

Първото ми излизане беше през нощта – луната и фаровете осветяваха на километри наоколо неравната снежна повърхност на тундрата, но не се виждаха никакви мечки. Внезапно, както си стоях на откритата платформа, взирайки се в мрака, една от издутините на около девет метра от нас се изправи и тръгна бавно към бъгито. Това, което ме порази най-много, беше безшумността на животното. Това огромно създание вървеше по ледената корица на снега и под лапите му не се чуваше никакъв звук, докато моите ботуши при всяка стъпка щяха да издават силно хрущене.

През следващите дни наблюдавах мечките как през нощта си играят в снега или спят сред водораслите по крайбрежието на залива, а през деня се боричкат, излежават се или ядат лед, за да се разхлаждат (температурата беше -8˚С, но за тях беше твърде топло). Най-паметен ще остане за мен един ледено студен снежен следобед, когато млад мечок се заразхожда точно под решетката на платформата, на която стоях. Коленичих. Той вдигна глава към мен. Очите ни се срещнаха и за няколко спиращи дъха минути двамата не откъснахме поглед един от друг. Никога няма да забравя тези черни, шокиращо невинни очи.

Издава: ИК Хермес
Страници: 288
Корична цена: 9 лв.
Премиера: 19 януари 2009 г.