Излезе книга за битието на българите до края на XIX век

Излезе първа част на луксозното ново издание на „Княжество България“ (ИК „Изток-Запад“) на историка Георги Г. Димитров. Книгата съдържа особено ценни материали за живота на българите до Освобождението, като поставя акцент върху българо-гръцките отношения и борбата за независимост на българската църква от гръцката патриаршия.

Княжество България“ е богато илюстриран и интригуващ труд за живота и битието на българите до края на XIX век. Авторът Георги Г. Димитров е очевидец на много от описаното в книгата, като допълва своите впечатления с разкази на други съвременници и техните архиви, обхождайки България от село в село и от град в град. „Княжество България“ е един неподправен и уникален микс от история, етнография и поселищни случки, а стилът е завладяващ и увлекателен.

Името на Димитров не е популярно и сведенията за живота му са оскъдни… Той е роден около 1836 г. в Кюстендил. Идеята за съставянето и написването на „Княжество България“ му идва по време на неговия престой в Пловдив, където работи като чиновник. На 27 април 1889 г. Димитров започва тримесечна обиколка из Югозападна България, за да събира сведения. Той е воден изцяло от желанието да представи нашата история като българин, вместо да четем за нея от писанията на знайни и незнайни пристрастни чужденци. Когато пристига в София, го съветват да потърси помощ от министъра на народното просвещение по това време Георги Живков. Вместо исканото препоръчително писмо, което да улесни Димитров в обиколките из Княжеството, през 1890 г. в Търново го застига окръжно на министерството, което разпорежда на общинските управления и духовните началства да не му дават сведения. Междувременно всички жандарми непрестанно го следят и тормозят, тъй като тогавашният министър-председател Стефан Стамболов смятал Димитров за руски шпионин.

Въпреки всичко това, през 1893 г. материалът за първия том „Княжество България“ е готов за печат. Страхувайки се, че ако го предаде за оценка в Министерството на народното просвещение за отпускане на средства за издаване, трудът му ще бъде присвоен, Димитров взима заем от Пловдивската народна банка и сключва договор със софийския печатар Шимачек. За съжаление изобличени от Димитров влиятелни духовници се споразумяват с Шимачек и спират тиража. Авторът я препечатва в Пловдив, но въпреки това е на загуба, излъган от „приятели“, които се възползват от ценния му труд и печелят на негов гръб.

Настоящата книга е първата от двете части на „Княжество България“. Съдбата на третата част остава неизвестна след смъртта на Димитров на 24 май 1906 г. Изключително ценните му исторически текстове са крадени, преписвани и цитирани от редица историци през годините, но въпреки това запазват автентичността си. Изданието е спечелило конкурс по програмата „Помощ за книгата“ на Министерство на културата, а илюстративният материал в него е от албума с творби на проф. Иван Мърквичка, издаден от Българската академия на науките през 1929 г.