Издателство Алтера представи новата книга на Джак Харт

Джак Харт е роден в Килендъф, графство Сайго, Западна Ирландия. Отрасъл е в Линсбъро, Централна Ирландия, а в момента живее в Дъблин. Бил е учител и работник, преди да стане професионален писател. Основател е на Ирландския писателски съюз и Ирландския писателски център. През 2002 излиза на български книгата му “Птици” и други разкази. Джак Харт е сред най-известните съвременни ирландски писатели. Той твори в традицията на автори като Джойс, Бекет, Шоу. Неговите разкази, посрещани с голям възторг, са публикувани в сборниците “Мърфи в долната земя” и “Изпод носа на Гогол”. През миналата година излезе неговият първи роман “Волята на машината”, определен от критиката като една от великите книги за Ирландия. Новата му книга “Размишления в катраненото буре” излиза първо на български език. На 4 септември от 18 ч. в Художествената галерия в Созопол, в рамките на Празници на изкуствата Аполония 2007 се състоя неговата световна премиера. Представянето беше на издателство “Алтера” с участието на Тома Марков, Миглена Николчина, Мариан Бозуков и др. Оригиналният текст излезе през тази година и на индийския книжен пазар. Това е така, защото философските виждания на главния герой излизат често от рамките на църковните догми от една страна и от друга – предпазливата ирландска общественост се еманципира не чак толкова отдавна от императивите на католицизма.

Ето какво споделя авторът за книгата си: “Героят на моя роман е различният, обреченият. Различието винаги ражда проблеми, отчуждава и тласка към самота. Колкото и да усвояваме уроците по живеене с другия, реалните ситуации показват, че тези уроци в повечето случаи са ненаучаеми и различните са принудени да свикват да живеят с подигравките, презрението, изключването. Дори когато тяхната различност е съпроводена от дарби, които малцина притежават. А дарбите на моя герой Томи Лофтъс са много. Той умее да помни и по този начин да обезсмъртява. Умее да слуша и по този начин да задава смисъл на общуването. Умее да вдъхва вяра и надежда, да окуражава, да обича и да прави другите щастливи…

Казано накратко “Размишления в катраненото буре” е много човешка книга, която разказва какво е когато се страхуваме не просто от сянката си, но и от гласа си. Какво е когато нямаме подход към другия и задълбочаваме страховете му и колко пропусклива е границата между малоумието и светостта. Колко са важни човещината, желанието да провокираш доброта, вярата в чудото, живота вътре в себе си, в мълчанието.

За мен героят на моята книга стига много по-близо до Бог, в сравнение с традиционната религия, макар и по един различен начин. Първото откритие, което той прави е че Господ не е от мъжки род, а напротив, той е жена. И ако повече хора можеха да разберат тази идея вероятно и света щеше да бъде различен.

От много години пиша къси разкази и докато го правех най-много се интересувах от това да разчитам различни знаци. Най-големият знак или символ е самият Бог, а най-сложните системи от знаци са самите религии. Големият проблем със старите религии е, че те са толкова догматични и че те по правило отхвърлят всякакъв размисъл. Така че когато за първи път пишех за Томи Лофтъс и изследвах неговата душевност, той ми донесе отговорите за самия мен.”

Сподели в: