Ива Валентинова за дебютната си стихосбирка

Ива Валентинова е млад творец, занимаващ се с най-различни видове изкуство, но най-скорошното ѝ постижение е в областта на литературата – стихосбирката „Отговор от Тишината“.

„Ако някой ви каже, че мечтите с времето отминават…то този някой ви лъже. Мечтите са единственото нещо, което вдъхва вяра и ви кара да се чувствате живи.  Да, онези детски и наглед наивни мечти наистина се сбъдват, когато вярваме в тях и когато ги искаме достатъчно силно.

Много съм щастлива, че имам шанса да споделя личните си преживявания с хората, които държат в ръцете си тази малка, но „изпълнена с гама от емоции“ книга. Щастлива съм, че думите от тефтера в шкафа се появиха на бял свят и силно се надявам, че ще докоснат всеки, който ги прочете“ – казва авторката.

„Един ден ще откриеш, че и ти,
също като падащите звезди,
си оставил следа, сбъдвайки мечта.“

Какво е тишината за теб?

За мен тишината е зоната на комфорт. Мястото, където можеш да бъдеш себе си и да споделиш мислите си с Вселената. Повечето хора смятат тишината за потискаща, но в нея определено се крият много отговори.

Защо точно „Отговор от Тишината“? Тя не задава ли въпроси?

Тишината не случайно е с главна буква. Тя съм аз. Със сигурност сте попадали на хора, които нон-стоп ви обсипват с всякакви въпроси… Tези въпроси могат да бъдат доста объркващи понякога и дори такива, които ви карат да си мислите, че грешките са скрити във вас. В самата стихосбирка давам отговори на въпроси, задавани ми през последните години. Отварям себе си и споделям мислите си с тези хора. Отгoварям им с тишина, събрана в няколко страници.

Поезията ли е твоето призвание?

Обичам да пиша, да „рисувам” мислите си на белия лист, но го правя тогава, когато наистина имам какво да кажа и какво да споделя от себе си. Обикновено се случва, когато някое чувство вътре в мен напира да се превърне в изкуство. Не бих казала, че е точно призвание. По-скоро част от мен.

Самоиздаването труден процес ли е ?

Самият процес не е толкова труден. На мен много ми помогна Денис Олегов – мой редактор и коректор. Той сложи и заглавията на стихотворенията. Издаването стана доста бързо, за моя радост. Но тъжното в цялата история е, че много от младите автори в България, както и хора на изкуството като цяло, остават незабелязани и никой не им е подал ръка. Изобщо цялата тази среда е останала на заден план… Може би защото хората обръщат по-голямо внимание на комерсиалното около тях, но аз се радвам, че успях да отпечатам първата си стихосбирка с помощта на Денис.

Мислила ли си с какво ще се занимаваш в бъдеще?

Имам идеи, но идват и нови, и нови. Непрекъснато се сменят. Нямам точен план, защото не обичам да правя такива, но пък имам интереси в много среди, като актьорското майсторство, танците и музиката. Засега просто се готвя за кандидатстване в НАТФИЗ.

Как или по-скоро къде може да бъде намерена „Отговор от Тишината“?

Книгата е в много малък тираж. Беше издадена с цел да изкарам повечето чувства от шкафа и да ги споделя с някои близки и приятели. Така и стана. Но силно се надявам, че скоро ще мога да я преиздам в още по-голям тираж, за да може да достигне до по-голяма аудитория, тъй като интересът към нея наистина беше голям, за което благодаря.

Нещо за стихосбирката, което никой не знае?

Хората знаят наистина много малко за стихосбирката. Знаят, че това е просто книга, която се състои от няколко стихотворения. Нещата, които не знаят, са, че всички стихове са написани нощно време, когато музата сякаш влиза през прозореца и ми казва: „Хей, хайде да споделиш това, което те мъчи…”. Не знаят, че по принцип нито един от стиховете ми няма заглавие, обичам всеки сам да го интерпретира както пожелае. Не знаят и защо на корицата очите и устата ми са разменени… Интересното е, че аз също не знам – интуиция.

А другите неща ги оставям в Тишината…