Иван Богданов: Бъдещето на хартиените книги е в бутиковото книгоиздаване

Иван Богданов е роден през 1966 г в гр. Сливен, но детство му минава в Шумен. Компютърен инженер. Поставя началото на литературните сайтове в България. През 1998 г, заедно с Мартин Митов основава „Словото“. На 24.05.2001 г. основава първият сайт за самопубликуване на литературни произведения – „Буквите“. От 2003 г. – Председател на Фондация ‚Буквите“.
Автор на две книги с поезия – „Парченца болка“ и „Немислима любов“.
В момента е в подготовка за печат новата му книга – „Пътят на книгите – как успешно да напишем и продадем книга в България“.

Какво е за теб Буквите?
Буквите е една мечта. Започна като мечта, дълги години ми беше място, където живеех, а последните години е бранд на литературната ни фондация.

Върни се назад във времето и разкажи как започна този проект и как се промени, толкова години по-късно?
В началото беше Словото. Именно обичта към литературата ни събра с Мартин Митов и направихме през 1998 г. първия литературен сайт „Словото“. След интензивна двегодишна дейност се разбра, че така заложеният модел не може да поема новите автори, които нямаха къде да публикуват. Тогава почти нямаше литературен печат, а в съществуващия пускаха само известни имена. Затова на 24.05.2001 г., стартирах Сайта за нова българска литература и култура „Буквите”. В началото нещата бяха много аматьорски, авторите си качваха произведенията, някои даже на латиница, гласуваха си взаимно по приятелска линия, коментираха се. Към края на първата година сайтът стана уважавано място, оценките в него започнаха да тежат и ние разбрахме, че трябва да задаваме линия, по която очакваме да се движи литературата в него. Сформира се редколегия, привлякоха се професионалисти. Стана ясно, че публикацията на произведения не е основното. През 2003 година издадохме първата си книга, а в края на годината основахме и Фондация „Буквите“, която да поеме всички тези разширени дейности. Малко по малко публикацията на произведения остана една от дейностите ни. Развихме сериозно издателство, едно от малкото, което работи само с български автори и рискува да издава първи книги. Стана престижно да се издава при нас. Започнахме поредица от литературни конкурси – в момента имаме 4 ежегодни международни конкурса. През 2006 г. едни от първите обърнахме внимание на електронните книги, разработихме собствен вариант на разлистващи се книги. През 2010 ги обособихме в отделен сайт E-knigi.eu. Известно време от 2008 до 2011 г. издавахме двуседмично литературно списание „Книгите“. През 2011 започнахме да издаваме такова на хартия, като възстановихме 160 годишната традиция на Петко Славейков и продължихме неговото списание „Смесена китка“. Имаме ужасно много други дейности, който иска да се запознае с тях, може да види на нашия сайт „Буквите”. Започнах този проект като една мечта. После стана реалност, после прекарвах там по 24 часа и преживявах всичко. После ми се превърна в месторабота – последните 10 години – в основна.

Къде е родната поезия, според теб?
Това е много сложен въпрос. Родната поезия е там, където винаги е била – в сърцата на хората. Къде е спрямо световната е много хлъзгаво определение – има маса графоманщини както в България, така и по света. От наблюденията ми от контактите с чуждестранни автори и сайтове – качествената ни поезия е на световно ниво. Лошото е, че тя е 5-6% от общо издаваната. Съвсем друг е въпросът какво правят държавата и творческите съюзи за популяризирането ѝ.

Какво е бъдещето на хартиените книги?
Хартиените книги трябва да се разглеждат в контекста на нуждата от масово ограмотяване. Такава нужда е възникнала през Английската промишлена революция и това е довело до бум в книгоиздаването. Някъде през 70-те години на 20 век, с въвеждането на автоматизацията тази нужда отпада и книгоиздаването тръгва надолу. Когато аз влязох в този бизнес 20 000 тираж се имаше за начален, сега 1000 бройки се броят за успех. Бъдещето на хартиените книги е в бутиковото книгоиздаване. В близките 10 години тях ще започнат да ги купуват основно ценители на книги, които искат качествена хартия, твърда корица (ако може с кожа), изобщо все неща, които определят книгата не само като носител на информация, а и като произведение на изкуството. Няколко водещи български издателства вече започнаха да издават само така. Сегашният най-разпространен вид книга, така наречения пейпър бек /т.е. с меки корици/ ще бъде изместена от електронните книги.

Какво четеш лично ти в момента?

Служебно чета много нови български автори. Може би по десет на седмица. Извън това, за почивка, чета други книги. Най-разнообразни. Последните три прочетени – „11/23/63“ на Стивън Кинг, последната част на „Сойка-присмехулка“ от Сюзън Колинс, а сега чета внимателно /с водене на записки/ „Бизнес етикет“ на Кристина Кънчева. Но като цяло предпочитам фантастика — фентъзи.

Любимото ти кафене?
Последните години прекарвам живота си по кафенетата. От място за почивка се превърнаха в основно място за срещи с автори. През годините съм сменил много любими кафенета. Най-любимото ми от няколко месеца е аптека. Последно време установявам, че правя най-много срещи на „Неделята“ на Плиска. Там е много приятно на масите навън в градинката.
Обичам и Литературното кафене. Последно време често ходя там.

Какво си пожелаваш?
Талантливи автори, на които да издадем хубави книги. И малко по-сериозно отношение в хората към културата като цяло.