Започна Международния музикален фестивал "Сцена на кръстопът"

Земеделският колеж в Пловдив – със студентски театър и специализации по… художествена самодейност

На 10 септември 2009 г. в Античния театър в Пловдив със спектакъла „Котки” на Музикалния театър в София  се откри тринадесетото издание на набралия вече по-голяма  популярност и от Международния панаир даже Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът” 009, който обаче… вече не е толкова международен.

Поради финансовата криза в света и неприкритата като в напреднала бременност немотия за българската култура, тази година във фестивала не участват театри от чужди страни – едно изключение – Драматичен  
театър Битоля, Македония.

Ако не е финансовата подкрепа за фестивала от такива меценати като инж. Димитър Георгиев, явно е, че  съдбата на създадения от Стефан Данаилов театрален форум би била направо трагична. Едва ли биха се намерили пари за посрещане даже и на македонските театрали, а камо ли да се поеме масраф на театри от Русия, Франция, САЩ, Англия и прочие отдалечени географски трупи, които са и с други много  по-високи изисквания и за хонорари, и за условия на пребиваване.

Другата причина за сегашното клатушкане и на този български театрален празник,  е в нароилите се в годините на демокрация  много нови театрални фестивали в България,  за чието финансиране българското министерство на културата явно не може да намери онази купчина пари, която би подпомогнала прилично всички театрални фиести  от този род.

Така че поривът на почти всеки областен град да провежда вече свои театрални фестивали очевидно ще трябва да се подкрепи и с нарастване на ангажимента на местните общински управи, а и на обществеността в съответния град-домакин .

Освен отделяне на средства от градската хазна за поддържането на такъв форум, управлението на един фестивален град  трябва да огледа и съществуването на анахронизми и да ги отстранява. Както в Пловдив  например безспорно се влачи от години проблемът с осигуряване на обществен градски транспорт за излизащите от представления и късни вечерни профекции на филми граждани от крайните квартали на ширналия се в плодородната равнина град. Някъде след 22 часа от десетилетия в този град автобусите оредяват, а след един час въобще изчезват. Остават такситата. В такава ситуация посещението на театралните фестивални представления, като се прибави и непредвидимото финансово натоварване от таксиметровия късен превоз, става недостъпно по джоб за възрастни и  хора с редови заплатици. Вече е съвсем непостижима  старата възрожденска тръдиция, когато даже и в турско българите са ходели по цели семейства на „театро”. Но не се реши и продължава да не се решава  този проблем с осигуряването на обществен транспорт от автобуси и тролеи в Пловдив  в по-късните часове на вечерта, тогава, когато обикновено по цял свят хората излизат от театри, оперни представления и кинозали. А и как да вникнат в този мухлясъл от години проблем в културния живот на града неговите управници, като голяма част от тях отиват на представление фамилно с осигурени покани и гратиси, а и проблемът с  прибирането в късните часове за тях не стои – мнозинството от тях от десетилетия си живеят в центъра на града на тепетата, а и вече имат и по повече от две коли даже. А при заплата от няколко хиляди лева приключението от среща с таксист, който ти взема за четири километра 20 лева, не е така драматично, както това би се отразило на  театралният любител с пенсия от малко над 100 лева, на студента, на безработния или на заработващия за година толкова, колкото взема за месец  чиновник  на някой енергийна компания. От години съм предложил на полушега: щом в Пловдив очевидно едната ръка не знае какво прави другата, т.е. началниците от културата не могат да  накарат транспортните началници да осигуряват транспорт за фестивалната  публика в късните вечерни часове, то във фестивалната програма да се включват  тогава специално за  сбърканите пловдивски условия само „късометражни пиеси”, чието действие не преминава… границата от час и половина. И  никакви пиеси на Шекспир ,Чехов, Гогол, някои от които по време прехвърлят и три часа. Или ако все пак се играят в Пловдив  – да им се съкращават последните действия, това ще е и добър шанс за Дездемона да отърве душенето от ревнивия началник на тогавашните омиротворителни войски Отело…

Става известно обаче и за един неочакван положителен резултат от появата и утвърждаването на международен театрален фестивал като „Сцена на кръстопът”  в живота на  региона – по инициатива на ректора на Висше училище „Земеделски колеж” доц. д-р инж. Димитър Димитров, запален театрал от детските си години, в колежа от тази година започва първите си стъпки Студентски естраден театър.

Предстои и реализирането и на друга голяма идея на ръководителя на това авангардно българско висше училище – въвеждането в програмата му  на специализации… по художествена самодейност! ” В българските села, където основно отиват след завършване нашите възпитаници, има  все още за щастие български читалища, където от векове българинът работи за своята духовност и култура. Там нашите възпитаници ще намират място и като ръководители на художествените колективи, ще създават изкуство, ще поддържат живо пламъчето на българщината …” – сподели за „Знаме” доцент  Димитър Димитров.

Та, както се вижда, „дървото” на фестивала „Сцена на кръстопът” ,”засадено” преди 13 години от  Стефан Данаилов, продължава да дава богато плододаване – в това число и повод за ръкопляскания, но и за ремарки към управници.

Вижте още:
Академичен оркестър "Орфей" с концерт в Пловдив