"Заповед за арест" от Бил Браудър

Документалият трилър "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" проследява изключителната история на американския бизнесмен Бил Браудър.

След дълги години на успешен бизнес в Русия един ден всичко се обръща наопаки. Браудър и неговият адвокат Сергей Магнитски разкриват изумителна финансова измама, в която са замесени висши правителствени служители. Оттам нататък започва  кошмарът. Държавната машина се стоварва върху тях с цялата си мощ.

В изкупителна жертва се превръща Магнитски, който не се пречупва под натиска на властите да натопи Браудър за огромния скандал.

След скалъпено обвинение той е арестуван и подложен на изтезания, довели в крайна сметка до смъртта му. Търсейки справедливост, Браудър и неговият екип започват битката на живота си, за да може виновните да получат възмездие.

Месеци наред книгата е бестселър номер едно в класацията на "Ню Йорк Таймс". Смъртта на Магнитски намира широк отзвук по света, като в отговор на това престъпление, Сенатът на САЩ приема т.нар. "Закон Магнитски", който налага визови и финансови санкции срещу лицата, свързани с ареста, мъченията и смъртта на адвоката.

ЗА АВТОРА

Бил Браудър управлява хеджфонда "Хермитидж Кепитъл". Дълги години е сред най-големите инвеститори в Русия. Преди това е заемал ръководна позиция в инвестиционната банка "Соломон брадърс". Притежава магистърска степен по бизнес администрация от Станфордския университет.

Предлагаме откъс от книгата:

34.
РУСКИТЕ НЕДОСЕГАЕМИ

Аз пътувах напред-назад между Вашингтон и Лондон, за да работя по политическата страна на въпроса, а екипът ми работеше по руските аспекти. Откакто излъчихме първия видеоматериал в YouTube през октомври 2009-а, често по собствена инициатива ни се обаждаха по телефона или ни изпращаха имейли обикновени руснаци със сведения по нашия случай. Едно обаждане дойде от млада жена – Екатерина Михеева ни разказа ужасяваща история. Оказа се, че не само ние сме били жертви на тези полицаи. Според нея през 2006 година двама от тях участвали в обиск в офиса на съпруга ѝ Фьодор. След обиска той бил арестуван и отведен в същия полицейски участък, където бил задържан Сергей. Но вместо да го държат там, бил отведен с кола, която чакала отвън. Набутали го на задната седалка и без каквото и да било обяснение, го закарали в къща на петдесетина километра от Москва. Скоро разбрал, че го държат като заложник. Екатерина ни каза, че един от похитителите бил Виктор Маркелов, същият осъден убиец, който пое контрола над нашите откраднати фирми през 2007 година. Скоро след като пристигнали в къщата, похитителите се обадили на шефа на Фьодор, за да му предадат условията за освобождаването му – 20 милиона долара. Похитителите се обадили и на Екатерина.

Предупредили я, че ако отиде в полицията, Фьодор ще пострада, а техни приятели щели да я посетят и групово да я изнасилят. Екатерина изпаднала в ужас, но смело пренебрегнала предупрежденията. Обърнала се към други полицаи, които открили къде е държан съпругът ѝ. Нахлули в къщата, освободили Фьодор и отвели Маркелов и съучастниците му в ареста. За съжаление историята ѝ не свършила дотук. Месец по-късно Фьодор бил арестуван отново от същата група полицаи и хвърлен в килия заедно с един от предишните си похитители. Не знаем какво му се е случило там и кой е бил замесен, но знаем със сигурност, че след време Фьодор бил съден за измама и осъден на единадесет години затвор, които трябвало да прекара в лагер в Кировски регион, на около 700 километра от Москва. Екатерина била на тридесет и четири години и с Фьодор имали две малки деца. Семейството им било разделено. Най-неочаквано тази млада жена била принудена сама да се грижи за себе си и да отглежда децата, докато съпругът ѝ е в затвора. Знаех, че си имаме работа с много долни хора, но когато чух историята ѝ, стана още по-наложително да се погрижим полицаи като Кузнецов и Карпов да бъдат спрени.

От тези съображения екипът ни съсредоточи всичките си усилия да открие каквото може за Кузнецов и Карпов. Започнахме да проучваме банкови извлечения, съдебни материали и решения, регистрационни документи, писма и всякакви други документи, опитвайки се да открием някакви активи на двамата. Бяхме сигурни, че ще намерим нещо. Кузнецов и Карпов носе ха скъпи костюми и часовници, караха луксозни коли, въпреки че изкарваха по-малко от 1500 долара на месец. Намирането на каквото и да е доказателство за разточителния им начин на живот щеше да ни даде голямо предимство в борбата с тях. Започнахме разследването с издирване на имената им в същите бази данни, които използвахме в борбата с корупцията в руските държавни компании. За съжаление от проверката със собствените им имена не излезе нищо. Обаче при проверката на базите данни с имената на родителите им имахме няколко преки попадения. Липсата на дискретност у Кузнецов и Карпов беше учудваща, особено като се има предвид, че бяха полицейски служители. Едно от най-интересните ни открития беше имот, който беше регистриран на името на майката на Кузнецов – апартамент с площ от 150 квадрата в престижния жилищен комплекс „Еделвайс“ близо до Кутузовски проспект. Наричат го московския „Шанз-Елизе“.

Беше с изглед към Парка на победата и се оценяваше на 1,6 милиона долара. Открихме също, че бащата на Кузнецов е регистриран като собственик на апартамент от 83,6 квадратни метра с пазарна цена около 750 000 долара в сграда, наречена „Съзвездие Капитал“. Освен тези имоти майката на Кузнецов имаше парцели земя на нейно име в Ногински район край Москва на стойност почти 180 000 долара. На теория собствеността на тези недвижими имоти би могла да бъде законна, но общият месечен доход на родителите на Кузнецов беше само 4500 долара, който не беше достатъчен, за да имат тази собственост. Според нас имаше само едно възможно обяснение: те са били платени от сина им Артьом. Семейството на Кузнецов притежаваше не само скъпи апартаменти и земя. Според архивите на московската транспортна полиция майката на Кузнецов имаше чисто нов Ленд Роувър за 65 000 долара, а съпругата му притежаваше друг джип за 115 000 долара и Мерцедес Бенц SLK за 80 000 долара. От базата данни на руския граничен контрол можеха да се научат още по-интересни неща за начина на живот на Кузнецов. Артьом и съпругата му бяха започнали да обикалят най-мечтаните места по света. За пет години бяха направили повече от тридесет пътешествия в осем страни, включително Дубай, Франция, Италия и Англия. Дори бяха пътували с частен самолет до Кипър.

Според нашето разследване общите активи, притежавани от семейството на Кузнецов, възлизаха на около 2,6 милиона долара. За тях той би трябвало да работи 145 години със заплатата си като служител на Министерството на вътрешните работи. Информацията, която успяхме да открием за Карпов, беше също толкова шокираща и следваше същата схема: луксозен апартамент за 930 000 долара, регистриран на името на майка му, която беше пенсионерка, чисто ново Ауди А3 и едно Порше 911, също регистрирани на името на майка му, и Мерцедес Е 280 на негово име. Данните за пътуванията му показваха, че след 2006 година беше посетил Англия, Съединените щати, Италия, Карибите, Испания, Австрия, Гърция, Кипър, Оман, Дубай и Турция. Беше посещавал често най-добрите и най-скъпите нощни клубове в Москва и се беше снимал с пищни красавици и добре облечени приятели. Очевидно не се притесняваше да демонстрира всичко това, защото беше пускал свои снимки, ухилен до уши, в интернет. Тези хора бяха отвратителни.

Ако обикновен руснак можеше да види как живеят Кузнецов и Карпов – къщите, пътуванията, колите, – щеше да побеснее. Всичко това щеше да има много по-голям ефект от всякакви статии и интервюта по радиото. Трябваше да покажем как тези средни по ранг полицейски служители се бяха облагодетелствали от това, което бяха извършили. Не можеха да си позволяват сутринта да съсипят нечий живот, а вечерта да гуляят в най-луксозните ресторанти. Реших да направим още видеоматериали за YouTube. Този път действащите лица в тях трябваше да бъдат Кузнецов и Карпов. Веднага се заловихме за работа и те бяха готови през юни 2010 година, точно когато беше готов проектът за закона „Магнитски“. Чакахме само подходящия момент да ги пуснем. Този момент дойде, когато Олег Логунов, генералът от Вътрешното министерство, който беше наредил да бъде арестуван Сергей, започна публична кампания с цел да оправдае ареста на Сергей и да отхвърли вината за смъртта му. На въпроса, зададен му от една популярна радиостанция, дали върху Сергей е бил оказван натиск по време на престоя му в ареста, Логунов нагло заяви: – Фактът, че следователите искат да извлекат показания, е нещо нормално. Правят го във всички страни. – Като че ли случилото се със Сергей беше най-нормалното нещо на света. Кампанията им за скриване на истината набираше скорост и ние трябваше да направим нещо, затова на 22 юни качих видеото за Кузнецов в YouTube.

В същото време сложихме началото на нов сайт в мрежата – www.Russian-untouchables.com, където публикувахме документи и доказателства в подкрепа на твърденията ни за невероятния начин на живот на тези служители, за да запознаем света с него. През първия ден видеото за Кузнецов имаше повече от 50 000 гледания, което се равняваше на общия брой гледания на първия видеоматериал в YouTube, който бяхме направили за измамата. В продължение на една седмица 170 000 души бяха гледали материала за Кузнецов и той се превърна в най-гледания политически видеофилм в YouTube за Русия. Списание „Новое время“ (руски опозиционен седмичник) написа голям материал, озаглавен „Частни самолети за подполковника“. Богатството на Кузнецов беше толкова пикантна история, че намери отзвук дори в Англия. Тя беше публикувана в „Сънди Експрес“, който никога не пише за неща, случили се извън Обединеното кралство. Докато всички говореха, пишеха и се позоваваха на видеото, група руски активисти взеха нещата в свои ръце. Отидоха в блока на Кузнецов и залепиха на вратата на всеки апартамент снимка на Сергей с името на Кузнецов, написано върху нея. Освен това разгърнаха огромен плакат на покрива на многоетажната сграда срещу апартамента на Кузнецов. За да продължи натискът върху руските власти, точно преди излъчването на филма Джейми Файърстоун също внесе жалби в главната прокуратура и в Oтдела за собствена безопасност при МВР, в които постави под съмнение необяснимото богатство на Кузнецов с настояване да бъде извършена проверка и заведено углавно дело. Въпреки безспорните доказателства властите се обединиха в защита на този служител от среден ранг.

Те изтъпанчиха на предната линия заместник-министъра на вътрешните работи Алексей Аничин, който заяви, че не e в компетенцията на министерството да разследва богатството на Кузнецов. Независимо от липсата на официална реакция на видеоматериала, той очевидно стресна властите. На 11 юли 2010 година Павел Карпов внесе в Русия жалба срещу моите колеги и мен за престъпно оклеветяване. В нея той заявяваше: „Уилям Браудър, Едуард Хайрединов, Джеймисън Файърстоун и Сергей Магнитски поведоха информационна кампания за моето дискредитиране и това на Артьом Кузнецов, както и за прикриване на собствените си престъпни действия“. Добави също, че „Единственият човек, който имаше полза от кражбата на собствените му фирми, връщането на платените данъци и смъртта на Магнитски, беше Уилям Браудър“. Точно така: Сега Карпов заявяваше, че аз съм отговорен за смъртта на Сергей. Може би си мислеше, че като ме атакува, ще мина в отстъпление, но това имаше точно обратния ефект. Ден след като научихме за жалбата, пуснахме видеофилма за него. Там бяха показани всички имоти и коли, но и много снимки на Карпов от нощни клубове, ресторанти и дискотеки, правени из цяла Москва. Ако сте честен средностатистически руснак и видите как живее това обикновено ченге, ще бъдете шокиран и точно така стана.

Джейми внесе жалба с настояване за проверка и срещу Карпов. Този път Отделът за собствена безопасност при Вътрешното министерство наистина разпита Кузнецов и Карпов, но накрая заяви, че няма пълномощия да проверява доходите на техните родители и не е установил нищо нередно. Кузнецов и Карпов може и да бяха недосегаеми от руските органи на реда, но не бяха такива пред съда на общественото мнение. За три месеца видеото беше гледано от повече от 400 000 души. Независимо колко лъжи изрекоха руските власти, човек винаги можеше да вдигне ръка и да попита: – Да, но ако Кузнецов и Карпов не са корумпирани, тогава как станаха толкова богати? Можете ли да ми отговорите на това? Как станаха толкова богати?